Решение № 661 от 17.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Стара Загора, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20235530100816 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 13.04.2022г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен между "Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-КРСАТ/2290943 от 18.05.2022г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Приложение № 1 е представено само с данните на длъжника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е необходимо да бъде инкорпориран в национален закон. Твърди също, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД са упълномощили изрично „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 01.02.2022г. да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от името на „Ай Тръст“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.УПЦ-П-КРС-АТ/2290943 от 13.04.2022г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото е получено от 1 ответника на 29.04.2022г. Представя към исковата молба заверено копие от уведомлението за извършената цесия с Изх.№УПЦ-П-КРС-АТ/2290943 от 13.04.2022 г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.14г. по т.д.

№1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Заявява, че на 30.09.2020г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и Д. И.

Б./Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 2290943, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Съгласно Приложение 1 към Договора за кредит, на ответника е предоставен кредит в размер на 4000,00 лева със срок на кредита 24 месеца. Първата погасителна вноска е с падеж 20.10.2020г., а последната е с падеж 20.09.2022г. Размерът на месечната погасителна вноска е 203,58 лева, включваща дължимата главница и договорна лихва. Уговорен е лихвен процент за целия срок на договора в размер на 20 % и ГПР в размер на 21,94%. Между "Ай Тръст“ ЕООД и Д. И. Б. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2290943. В тази връзка и на основание сключения договор за предоставяне на поръчителство, Д. И. Б. дължи на “Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение, което не се претендира от ищеца.

Моли да бъде взето под внимание, че договорът за потребителски кредит, договорът за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство са сключени по реда на ЗПФУР, в който нормативен акт е регламентирана възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път. Сключването на договора по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ изключва приложението на разпоредбите на ЗПК, който се явява общ, а ЗПФУР и ЗЕДЕУУ специални, тъй като установяват различие в правния режим в сравнение с общите норми, в т.ч. и относно реда и начина за сключване на договори. В производството по чл.410 ГПК не се изисква представянето на какъвто и да е документ, освен ако договорът е сключен в писмена форма, какъвто настоящият случай не е. Не противоречи на закона искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане по недействителен договор. Противоречие на закона е несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. В случая няма 2 правна норма, която да забранява сключването на договор за кредит от разстояние. Тези правоотношения са уредени със закон.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. С оглед на това е депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу Д. И. Б. в PC Стара Загора, съгласно което претендира от ответника, в качеството му на страна по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и Кредитополучател по договор за потребителски кредит № 2290943, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, да заплати непогасените суми до датата на подаване на Заявлението в съда, а именно: сума в размер на 3081,68 лв., от които 2957,70 лв., представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит №2290943 и 123,98 лв. обезщетение за забава. По образуваното ч.гр.д. №5413/22г. по описа на PC Стара Загора, е издадена Заповед за изпълнение и същата е връчена длъжника. Длъжникът е възразил, поради което на ищеца е указано в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си, поради което подава настоящата искова молба срещу Д. И. Б..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Д.

И. Б. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №5413/22г. по описа на PC Стара Загора, а именно: 2957,70 лв., представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит №2290943; 123,98 лв. обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, начислено за периода 21.07.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира направените в настоящото и в заповедното производства разноски.

Ответникът Д. И. Б. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства. В съдебно заседание взема становище, че оспорва исковата молба.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.дело №5413/2022г. по описа на РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №2422/01.12.2022г., с която е разпоредил длъжникът Д. И. Б. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София следните суми: сумата от 2957,70 лв. главница, платена на „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит №2290943, 3 сумата от 123,98 лв. обезщетение за забава за периода 21.07.2021г. до 29.11.2022г., както и законна лихва върху главницата от 29.11.2022г. до окончателното плащане и разноски по делото – 61,63лв. държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: договор за потребителски кредит № 2290943 от 30.09.2020г.; Общи условия на „Кредисимо” ЕАД; Приложение № 1 към договор за потребителски кредит №2290943/30.09.2020; Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; договор за поръчителство от 30.09.2020г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД; договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2020г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Д. И. Б. с Приложение №1 към него.

Ищецът е частен правоприемник на кредитора „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и черпи правата си от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение към договора, между които и процесното вземане. Представено е и потвърждение по чл.99 ал.3 ЗЗД. Цедентите са е упълномощили цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На ответника е изпратено уведомление изх.№УПЦ-П-КРС-АТ/2290943 от 13.04.2022г., като в приложеното известие за доставяне е отбелязано, че пратката е получена на 29.04.2022г. от майка Иванка Дойчева Ненкова.

В исковата молба се сочи, че договора за потребителски кредит, договора за предоставяне на поръчителство и договора за поръчителство са сключени чрез средства за комуникация от разстояние. Следователно, за да се приеме, че са сключени договорите и същите са произвели действие между страните, следва да се установи, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

4

В настоящия случай по делото са представени разпечатки от електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация, но липсват доказателства, както че ответникът е отправил и е автор електронна заявка за сключване на договора, така и че ищецът е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 ЗПФУР. Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.