Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 572 от 10.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1582/2023
Вид
Решение № 572
Подписан
10.01.2024
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ......................... при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело № 20231110101582 по описа за 2023 година обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс, както и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл. 224 от кодекса, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 2 от същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищцата С. В. П. с ЕГН**********, живееща в гр. ................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................... чрез пълномощницата адвокат И. Я. К. твърди, че заемала длъжността .............. ответното ........ адрес на управление в гр. ....................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ............... чрез пълномощника адвокат Е. В. П. за времето от 20. IХ. 2021 година до 16. ХI. 2022 година. Твърди още, че е било наложено дисциплинарно наказание “.....” с посочено основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал. 1, т. т. 1, 3, 8 и 9 от Кодекса на труда – за системни нарушения на трудовата дисциплина. Като основание работодателят посочил, че: ищцата не се явила на работа по график; отказала да обслужи явил се на място клиент; явяване на работа със закъснение от повече от час; преждевременно напускане на работа; системно увреждане на имуществото на работодателя; не извършвала задълженията си според длъжностната характеристика да поддържа 1 работното си място чисто и да изключва електроуредите от електрическата мрежа.

Ищцата поддържа, че работодателят не изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства: заповедта за уволнение била връчена едновременно с искането на обяснения. Ищцата отрича да е извършвала твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Не отрича, че отказала да обслужи клиент, но твърди, че той пропуснал уговорения час. Работодателят не изготвил работен график. На ищцата не се случвало да закъснее за работа или да напусне по-рано без да уведоми работодателя и да получи разрешение от него. Наложеното наказание било прекомерно тежко предвид извършените нарушения.

Ищцата поддържа още, че преди прекратяването на трудовото правоотношение за нея възникнало право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Искането е съдът да постанови решение, с което: уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и да бъде отменено; ищцата да бъде възстановена на предишната работа; да ѝ бъде присъдено:

1 961.70 лева обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от 17. ХI. 2022 година до 17. V. 2023 година;

490.43 лева трудово възнаграждение за октомври и ноември 2022 година;

310.23 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – при условията на евентуалност; законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 11. I. 2023 година до окончателното изплащане. направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 11. Х. 2023 година, съдът допуска изменение на размера на иска по чл. 225 от Кодекса на труда – същият да се счита предявен за сумата от 2 142.78 лева. В същото заседание съдът прекратява делото по иска за възстановяване на работа поради оттеглянето му от пълномощницата на ищцата.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като едномесечният срок за отговор изтича на 15. IV. 2023 година. В този срок работодателят представя отговор и оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че провел дисциплинарното производство пред себе си съобразно с разпоредбата на чл. 193 от Кодекса на труда. От ищцата били поискани обяснения до края на работния ден. Такива не били представени, затова била издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят твърди, че ищцата извършила вменените нарушения на трудовата дисциплина. Тя отказала изобщо да запази част на явилия се клиент. Дружеството имало работна форма за месец ноември 2022 година.

Възнаграждението на ищцата било платено след удръжка на обезщетението, което работниците дължат при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Работодателят оспорва, че ищцата разполага с неизползван платен годишен отпуск.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

2

1. По сключването на трудовия договор:

На 20. IХ. 2021 година в гр. ............. страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба трудов договор №3. По силата на договора ищцата заема в ответното дружество длъжността ................ Страните уговарят основно месечно възнаграждение от 325.00 лева.

2. По спазването на трудовата дисциплина от ищцата :

Обстоятелствата, свързани със спазването на трудовата дисциплина от ищцата, се установяват от събраните по делото гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетелки следните лица: ....................... с ЕГН**********, живееща в гр. ..................

Свидетелките депозират следните показания: ищцата обслужвала много редовни клиенти, които си запазвали часове при нея чрез социалните медии. Не им се случвало отлагане на часове или отказ от обслужване. При всичките им посещения фризьолският салон бил добре почистен и приветлив.

Съдът не взема предвид показанията на свидетелката .................. същата свидетелка е в близки приятелски отношения с управителката на ответното дружество, затова съдът преценява показанията съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. Освен това, свидетелката няма лични впечатления от работата на ищцата, а повтаря сведения, получени от представителка на страна по делото – управителката на ответното дружество.

3. По провеждане на дисциплинарното производство от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание и по прекратяването на трудовия договор:

Н а 16. ХI. 2022 година свидетелят .............................. с ЕГН**********, живеещ в гр. .-............посещава фризьорския салон, в който работи ищцата, за да покани управителката на ответното дружество ................. на обяд. Заварва там управителката заедно с още едно лице – жена, неустановена по делото. Управителката заявява на свидетеля, че чака ищцата. Свидетелят сяда в салона, за да изчака. След явяването на ищцата, управителката представя искане за даване на обяснения за следните нарушения на трудовата дисциплина: отказ да обслужи явил се клиент, за отсъствие от работа и за неизпълнение на задълженията според длъжностната характеристика, по реда на чл. 193 от Кодекса на труда. С искането на ищцата е даден срок за представяне на обясненията до края на работния ден.

Ищцата отказва да получи искането за даване на обяснения. Тогава управителката представя предварително подготвената Заповед №, с която прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал. 1, т. т. 1, 3, 8 и 9 от Кодекса на труда – за системни нарушения на трудовата дисциплина, както следва: на 04. XI. 2022 година ищцата отказала да обслужи клиент, явил се във фризьорския салон със записан час – името на клиента не е посочено; на 07. XI. 2022 година ищцата не се явила на работа по график; на 08. XI. 2022 година ищцата се явила на работа със закъснение от 63 минути; на 08. XI. 2022 година ищцата напуснала работното си място 30 минути преди края на работното време; на 10. XI. 2022 година ищцата се явила на работа с един час закъснение; на 11. XI. 2022 година ищцата се явила на работа с един час и 15 минути закъснение; за времето от 01. XI. 2022 година до 16. XI. 2022 година ищцата увреждала имуществото на 3 работодателя като разпилявала бои и лакове за коса; за времето от 01. XI. 2022 година до 16. XI. 2022 година ищцата създавала постоянни конфликти с клиентите и служителите на дружеството – имената на клиентите и служителите, с които ищцата била в конфликт не са посочени; за времето от 01. XI. 2022 година до 16. XI. 2022 година ищцата нарушавала трудовата дисциплина с бездействие – не почиствала работното си място.

Докато ищцата и управителката на ответното дружество спорели, във фризьорския салон се явила свидетелката ........................... с ЕГН**********, живееща в гр. ....................... Същата имала запазен час във фризьорския салон. Когато свидетелката влязла в салона, управителката я отпратила и казала да се върне след известно време. Когато свидетелката се върнала, управителката ѝ казала, че ищцата вече не работи при нея.

След като ищцата си тръгнала, управителката на ответното дружество показала искането и заповедта на свидетеля и го накарала да се подпише като свидетел.

Съдът установява горната фактическа обстановка от гласните доказателства, събрани от посочените свидетели, както и от искането за обяснения, представено по делото с отговора на исковата молба, и заповедта, представена по делото както с исковата молба, така и с отговора.

Гласните доказателства са непротиворечиви по същността си, затова съдът им дава вяра.

Съдът преценява показанията на свидетеля по реда на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, предвид близкото му познанство с управителката на ответното дружество.

Що се отнася до описаните по-горе писмени доказателства, съдът установи, че върху заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е изписана дата 16. XI. 2022 година, без положен подпис от ищцата. Установява се и разлика в двата преписа, представени от страните – върху представения от ответната страна препис са положени подписите на свидетеля ............ с ЕГН**********, живеещ в гр. ........................... свидетелстващи за отказ на ищцата да получи заповедта. От разликата в двата преписа съдът стига до извод, че свидетелите са се подписали след като ищцата си е тръгнала от фризьорския салон.

4. Данни, установени от експертното заключение:

На 26. IХ. 2023 година вещото лице Е. В. Ж. представя по заключение на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението последното брутно трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 357.13 лева. Дължимото обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда за шест месеца възлиза на 2 142.78 лева. На ищцата се дължи трудово възнаграждение за месец ноември 2023 година в размер от общо 151.16 лева.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По спазването на срока за предявяването на иска :

Според чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 358, ал. 2, т. 1 от същия кодекс исковете по трудови спорове за прекратяването на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок, който тече от деня на прекратяването. Съдът следи за спазването на срока служебно.

В настоящия случай трудовият договор е прекратен със заповед, връчена на ищцата на 16.

4

ХI. 2022 година, затова съдът приема, че срокът изтича на 16. I. 2023 година по силата на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Исковата молба постъпва в съда на 11. I. 2023 година, затова съдът счита, че искът е предявен в срок.

2. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда:

Настоящият съдебен състав приема, че предметът на спора по исковете за отмяна на дисциплинарно уволнение като незаконно се очертава от заповедта, с която работодателят налага дисциплинарното наказание. Именно в тази заповед са изложени твърденията с какви действия и бездействия работниците нарушават трудовата дисциплина, какво дисциплинарно нарушение работодателят счита, че е извършено със същите действия и бездействия, и въз основа на какви събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства.