Определение № 1667 от 21.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1667 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501288 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба депозирана от Р. Д.

Д., в качеството му на управител на „Грийн Енерджи Старт“ ООД ЕИК 206539005 против Разпореждане №10959/11.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№6036/2024г на ПРС, двадесет и шести гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК подадено от „Грийн Енерджи Старт“ ООД ЕИК 206539005 срещу В. С. Г. и М. И. Г. за вземания произтичащи от запис на заповед и договор за прехвърляне на вземане.

Наведени са доводи, че Записа на заповед не попада в документите със задължителна нотариална заверка на подписите, а придружаващия го договор за цесия е предоставен само с оглед доказване на правния интерес на заявителя, а не като основен документ. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по подаденото заявление в цялост.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по отношение на претендираните: 53 553.98лв главница. Заповедният съд е приел, че документът не удостоверява, че вземанията имат за титуляр именно заявителя, доколкото записът на заповед е абстрактна сделка и правата по нея не могат да се прехвърлят с договор за цесия.

Настоящият съдебен състав споделя направеният от първоинстанционния съд правен извод по следните съображения:

В случай на подадено заявление по чл. 417 ГПК, съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По настоящия казус вземането се твърди да произтича от ценна книга 1 запис на заповед, представляваща абстрактна, формална правна сделка, която, за да бъде валидна, съответният документ следва да съдържа реквизите, изброени в чл. 535 ТЗ, както и да отговаря на указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС. Предвид тези особености на документа, проверката на заповедния съд е именно за наличието на посочените реквизити. Тези реквизити са налице.

Спорът в случая се свежда до това, дали правата по записът на заповед могат да се прехвърлят с договор за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за менителницата. Разпоредбата на чл. 466, ал.1 от ТЗ повелява, че всяка менителница може да се прехвърля чрез джиро, като съгласно ал.2 когато издателят е написал в нея думите " не на заповед" или друг равнозначен израз, тя се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания. Т.е. способа за заместване на кредитора по менителницата, респ. записа на заповед, е търговскоправния, а именно – джирото. Последното съставлява едностранна абстрактна сделка, по силата на която кредиторът-джирант бива заместен от нов кредитор-джиратар, като с джирото се прехвърлят правата по ценната книга такива, каквито са отразени в нея. По делото липсват данни да е налице извършено прехвърляне на ценната книга чрез джиро, нито такова се твърди от ищцовата страна. Представеният договор за прехвърляне на вземането чрез цесия съдът намира, че не може да прехвърли правата по записа на заповед, доколкото прехвърлянето на ценната книга не е извършено по специалния изискуем от закона ред чрез джиро / така Определение № 585/02.08.12 г. по т.д.

№ 1008/11 г. на ВКС/. Вземането би могло да бъде прехвърлено чрез цесия в хипотезата на чл. 466, ал.2 ТЗ при т.нар. ректа менителница / когато издателят е написал в менителницата думите " не на заповед" или друг равнозначен израз/, какъвто обаче настоящият случай не е, с оглед липсата на подобна забрана за джиросване в представения запис на заповед.

Ето защо договорът за прехвърляне на вземането не е породил правен ефект, поради липсата на изискуемата форма – джиро и не може да легитимира заявителя „Грийн Енерджи Старт“ ООД ЕИК 206539005 като кредитор на вземането, обективирано в записа на заповед.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл.

417 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Р. Д. Д., в качеството му на управител на „Грийн Енерджи Старт“ ООД ЕИК 206539005 против Разпореждане №10959/11.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№6036/2024г на ПРС, двадесет и шести гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК 2 подадено от „Грийн Енерджи Старт“ ООД ЕИК 206539005 срещу В. С. Г. и М. И. Г. за вземания произтичащи от запис на заповед и договор за прехвърляне на вземане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3