Решение № 1382 от 09.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Варна , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100500135 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. ЯНК., представлявана от адвокат М.Д., е обжалвано решение № 2930/ 07.07.2020г. постановено по гр.д.№ 11989/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частта на определения режим на лични контакти на детето С.К. С. с неговите баба и дядо по бащина линия- Д. К. СТ. и СТ. СЛ. СТ. за периода след навършване на 6/ шест/ години на детето, а именно: в рамките на 5 календарни дни от понеделник в 08.00 часа до петък в 18.00часа, с приспиване, през всяка последна седмица на всяко тримесечие през календарната година , на основание чл.128, ал.1 от СК. Оспорва решението в обжалваната част с възражения за незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения,и необоснованост. Счита, че така определеният режим не е в интерес на детето, тъй като не е съобразен с режима на лични отношения на бащата с детето, съгласно влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 1808/ 2019г. ВОС, и по този начин нарушава правата на родителя, упражняващ родителските права, т.е. нейните.

С изложените аргументи отправя искане за отмяна на решението в посочената част и определяне режим на лични контакти с ищците , който след навършване на 6/ шест/ години на детето включва всяка нечетна седмица от 17.00ч. в петък до 10.00ч. в събота.

Изразена е готовност за постигане на споразумение в интерес на детето.

Въззиваемите Д. К. СТ. и СТ. СЛ. СТ., не представят писмен отговор в срока по чл.

1

263 ГПК.

ДСП-Варна не взема становище по въззивната жалба.

Постъпила е и частна жалба от Д. Р. Я., с която обжалва определение № 260246/ 20.08.2020г., с което е допълнено решение № 2930/ 07.07.2020г. по реда на чл. 248 от ГПК в частта в която тя е осъдена да заплати разноски на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Позовава се на характера на производството и това, че не е станала причина за завеждане на делото, а е изказала готовност страните да постигнат споразумение.

Срещу подадената частна жалба са депозирани отговори от К. СТ. СТ., както и от Д. и С.С.и, чрез адвокат М.П.. Считат частната жалба за неоснователна.

ДСП-Варна не взема становище и по частната жалба.

Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно възражения от страните:

В исковата си молбата молителите Д. К. СТ., ЕГН ********** и СТ. СЛ. СТ., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, ***, ап.23, са предявили иск, насочен срещу Д. Р. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. ..., ... и К. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.

Варна, ж.к. ..., бл.10, вх.Г, ет.З, ап.35 с правно осн. чл. 128 СК за определяне режим на личен контакт на ищците в качеството им на баба и дядо на детето С.К. С., ЕГН ***.

Излагат, че родителите на детето не живеят от една година съвместно и те са лишени от контакти с внучката им С., поради поведението на майката. Завръщайки се от Германия, където живеят, са принудени да ходат в детската ясла за да й се порадват на С. и й поднесат своите подаръци. Изказват готовност да се връщат всеки три месеца, за да се виждат с детето и поддържат връзка, за да не отчужди от тях и ги забрави. Понастоящем контактуват по телефона и виждат снимки, които синът им им показва. Не смятат това за нормално общуване и се опасяват, че не се отразява добре на правилното психическо развитие на детето и възпитанието му в дух на нормални роднински отношения, за изграждане на чувството за род и семейство. В момента детето общува само с роднините си по майчина линия. Майката не отговаря на телефонните им обаждания. Наложило се да й изпратят телепоща, но тя не се отзовала на поканата им за среща.

Молят се да им бъде определен ражим на лични отношения с внучката им С. всяка последна седмица от всяко тримесечие от календарната година, от 8.00ч. в понеделник до 18.00ч. в неделя, при спазване режима на посещения на детска ясла, съответно градина , с преспиване, при вземане и връщане на детето в дома на майката на посочения в исковата молба неин адрес. Претендират присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Д. Р. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. ..., ..., чрез адв. Б.Т. с който предявеният иск се оспорва. Сочи, че бабата и дядото на детето по бащина линия не разполагат с достатъчно финансови средства, за да са в състояние да се грижат за него в продължение на цяла седмица. Поради местоживеенето им в Германия, а понеже когато са в страната не търсят контакт с внучката си, а и поради ниската й възраст, те за нея са едни непознати хора. Детето би изпаднало в шок, ако попадне сред непознати хора за такъв дълъг период от време. Детето не се е отделяло до момента от нея за повече от ден. Нито баба й и дядо й, нито баща й могат да се погрижат за нея, не знаят какви са нуждите й, от какво се интересува, към какво е алергична, 2 как да процедират в случай на болест. Възразява срещу предявения иск за определяне на режим на лични отношения с баба й и дядо й по бащина линия, както е поискан от тях.

Освен изложеното по-горе смята, че при определен режим на бабата и дядото, както и на бащата, би се нарушил нейния личен контакт с детето.

Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски.

В с.з. на 24.01.2020г. по първоинстанционното дело Д. и С.С.и, чрез процесуалния си представител са представили декларация, според която желаят да им бъде определен режим на лични отношения с внучката им С., както следва: всяка първма седмица на месеците февруари, май, септември и декември, съответно от 8.00ч. на понеделничния ден, с преспиване до 18.00ч. на неделния ден, при спазване на режима за посещения на детска градина/училище, при вземане и връщане на детето от и до дома на майката, като поемат ангажимента да се връщат в България за тази цел.

ДСП-Варна в писмен социален доклад заема становището, че е в интерес на детето С. да изгражда пълноценни взаимоотношения както с майка си и разширеното й семейство, така и със своя баща и с роднините си по бащина линия, въпрлеки, че прародителите живеят основно в чужбина. Общуването с прародителите по бащина линия и семействмото на леля му, където има деца на близка на С. възраст се дава възможност да изгради и затвърди емоционалната си близост с хората от разширения семеен кръг по бащина линия и способства за възможността бащата да развива своите родителски умения. Детето е на възраст, която му позволява да прекарва време без постоянното присъствие на своята майка.

Изразява положително становище за това, детето С. да осъществява контакти с баба си и дядо си по бащина линия, което е и в негов интерес, още повече, че бащата и родителите му живеят в едно жилище и се предполага, че и бащата ще участва в живота на детето, в периода на контакти с родителите му.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че родители на детето С.К. С., р. 27.06.2016г. са ответницата Д. Р. Я. и К. СТ. СТ., а видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки на К. СТ. СТ., негови родители са ищците СТ. СЛ. СТ. и Д. К. СТ., следователно последните са баба и дядо на детето С. по бащина линия.

По първоинстанционното дело са представени доказателства за дадено от съда разрешение, заместващо съгласието на майката, да бъде издаден паспорт на детето С. и разрешение детето С., придружавано от своя баща, да пътува до Германия в периода от 01.12.2019г. до 17.12.2019г., на осн. чл. 127а от СК, както и доказателства за извършеното пътуване и престой в чужбина.

Пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на водената от ищците свидетелка Н.Г.А., без родство и дела със страните. Свидетелката сочи, че ищците живеят в чужбина, а при завръщането им в страната, ищцата й е споделила, че има желание да вижда внучката и изказала готовност да идват в България по всяко време, стига да имат решение за определен им режим на свиждане с детето. Има наблюдение относно взаимоотношенията 3 между ищците и детето. Заявява, че те си обичат внучката, готови са да се прибират дори от чужбина, само и само да я виждат. Поддържа, че отношението на С. към баба й и дядо й също е добро. Гостувала им е през декември 2019г. При осъществяваните контакти по Вайбър с К., виждала, че детето е спокойно и свободно при баба си и дядо си, виждала как прекарват ежедневието си и колко е доволна С.. Изпращали й снимки, свързвала дъщеря си по Вайбър със С.. Смята, изхождайки от опита си на родител, че между детето и баба му и дядо му има изградена емоционална връзка. Детето се върнало изключително доволно от почивката, с много хубави емоции, с много хубави подъръци. Знае, че сестрата на К.-Г. и нейният съпруг имат хотел в Германия, в който родителите помагат и живеят в самостоятелен апартамент в хотела. В жилището им в България, свидетелката сочи, че има обзаведена в розово самостоятелна стая за детето, с гардероб, детско килимче, подходящ диван, детски играчки, детски столчета и специална стена, със снимки на нейни близки, на деца, спомени.

Видно от решение № 1724/23.04.2019г. по гр.д. № 13939/2018г. на ВРС, съдът се е произнесъл по иск с правно осн. чл. 127 от СК, като е определил режим на лични отношения на детето С. с баща му К. СТ. СТ.. С решение 1439/05.12.2019г. по гр.д. № 1808/2019г. на ВОС е отменено първоинстанционното решение в частта за режима на лични отношения, като на бащата К. СТ. СТ. е определен следния: всяка нечетна събота от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата в събота вечер; на всеки рожден ден на детето в нечетна година от 12.00ч. до 16.00ч. , като бащата взема и връща детето от и на адреса на майката; на всеки рожден ден на бащата от 10.00ч. до 16.00ч. , като взема и връща детето от и на адреса на майката; по време на Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24.12. до 16.00ч. на 26.12. на всяка четна календарна година, по време на Новогодишните празници-за времето от 10.00ч. на 31.12. до 16.00ч. на 02.01. на всяка нечетна календарна година; по време на Вликденските празници-за времето от 10.00ч. на Велики петък до 17.00ч. на втория ден на Великден, /понеделник/ за всяка нечетна година; всяка първа половина от зимната и всяка втора половина на пролетната ваканции от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден от същата половина през четна година, а през нечетна година-втората половина от зимната и първата половина от пролетната ваканции от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч на последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката; двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката. С определение № х612/15.07.2020г. по гр.д. № 958/2020г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касация и решението е влязло в сила на същата дата-15.07.2020г.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 128 от СК.

С обжалваното решение на дядото и бабата по бащина линия е определен режим на лични отношения с детето С., р. 27.06.2016г.

Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение за основателност на исковата претенция. Интересът на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да контактува с близките си както по майчина, така и по бащина линия. Разбира се, че интересът на детето от това не се предполага, а е предмет на преценката на съда. За да е налице интерес от кантакти на детето с баба и дядо, съдът следва да има предвид и обсъди всички наведени от 4 насрещната страна възражения за наличието на такъв.