Определение № 454 от 24.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Ловеч, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20244300200375 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Е. А. В., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Излага, че има болен баща и майка. Моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ст. юриск. Г.Г. счита, че молбата на В. следва да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Р. П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което моли молбата на Е. А. В. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание упълномощеният от осъдения защитник адвокат В. Ф. изразява несъгласие със становището на Началника на затвора, като счита, че наложените дисциплинарни наказания са в резултат на негативно отношение от страна на ИСДВР И. И.. Акцентира върху това, че подзащитният му е инициатор на спортни мероприятия, включва се в културно 1 информационните дейности, поради което и приема, че е настъпил поправителния процес в него и моли да бъде уважена молбата му, като се позовава на няколкото заповеди за награди, които са постановени по отношение на подзащитния му.

Лишеният от свобода Е. А. В. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно, като заявява, че няма какво да допълни към становището на упълномощения от него защитник.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Определение № 30/16.01.2024 г. по ЧНД № 1065/2023 г. на Окръжен съд -Плевен, влязло в сила на 01.02.2024 г., в размер на 9 години, с начало на наказанието 16.10.2017 г., от което наказание към днешна дата е изтърпял 6 години, 11 месеца и 8 дни, от предварителен арест 2 дни, фактически е изтърпял 6 години, 11 месеца и 10 дни, от работа 5 месеца и 2 дни, или ВСИЧКО 7 години, 4 месеца и 12 дни и има ОСТАТЪК от 1 година, 7 месеца и 18 дни.

От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно, че лишения от свобода В. е постъпил в затвора на 16.10.2017 г., на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС - определен строг режим, категория „Закрит тип“.

Рискът от рецидив при постъпването е със средни стойности - 65 т.

Зоните, влизащи в риск са: настоящо правонарушение - осъден за отвличане с нанасяне на тежка телесна в следствие на което на по-късен етап е настъпила смърт по непредпазливост; отношение към правонарушението - счита, че присъдата му е завишена, отрича вина; начин на живот и обкръжение контактува с криминално проявени лица; междуличностни проблеми - бързо агресира, склонен към физическа саморазправа при навлизане в личното му пространство; умения за мислене - липсва логическо мислене; не разпознава проблемите; няма зряла стратегия за справяне с тях; импулсивен.

При първоначално изготвената оценка на риска от сериозни вреди е 2 отчетен среден риск, като в условията на затвора са изразени опасения от уязвимост от собственото му поведение. За обществото рискът е висок предвид извършеното деяние, желание за бързо облагодетелстване, негативно влияние на криминално проявени лица. По отношение на останалите лишени от свобода -среден риск от вреди. Отбелязано е, че същият е импулсивен, раздразнителен и непредсказуем при навлизане в личното му пространство, което може да доведе до вербална, дори физическа саморазправа с останалите лишени от свобода. Отчетени са и опасения във връзка с въпроси на контрола и с нарушение на задълженията.

Съобразно профила на нуждите е изготвен първоначален план на присъдата, в който се определят целите, задачите и различните форми на поправително въздействие. Заложени са цели за обмисляне и формулиране на проблемите чрез анализ на поведението и последвалите последици, обсъждане на грешките, довели до влизането му в затвора и осъзнаване на последиците от импулсивните му действия, мотивиране за спазване на реда. В следствие на проведената индивидуално-корекционна работа до момента не се отчита изпълнение на поставените цели в първоначалния план на присъдата, като не се е променил точковият резултат на оценката на риска от рецидив.

Актуалната оценка на риска от рецидив на този етап е непроменена, в средния диапазон - 65 точки.

Рискови проблемни зони остават: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене.

Оценката на риска от вреди на този етап не търпи промени - остава висок, насочен към обществото. В МЛС - по отношение на лишените от свобода -среден. Отчетените опасения във връзка с въпроси на контрола и във връзка с нарушение на задълженията са се потвърдили и са налични множество дисциплинарни наказания до момента. Очертават се значими фактори, които биха могли да повишат риска за остатъка от престоя му в затвора.

Изпълняван е план, в който е заложена работа за промяна в зоната на умения за мислене, като цели и задачи са: разпознаване на проблемите, търсене на стратегия за справяне с проблемите и осъзнаване на последиците от действията си. Форма на участие - лична ангажираност на л. св., форма на 3 работа - разговори и беседи с ИСДВР по индивидуалния план на присъдата (индивидуална консултативна дейност). В тая връзка му е предложено и е приел да участва в специализирана групова програма „Умения за мислене".

Теоретично се е справял, но на практика при него липсва устойчивост за преследване на целите.

Другата проблемна зона - отношение към правонарушението също е поставяна на дневен ред, но лишеният от свобода не признава извършеното деяние и бяга от отговорност. Това възпрепятства работата по анализа на поведението, довело го в затвора. По време на провежданите разговори л. св. се стреми да представи себе си в най-добрата светлина, като се оневинява.

Поведението на осъденото лице не е съобразено с режимните изисквания.

За период от една година е наказан пет пъти със Заповеди: № 195/ 24.2.2023 г. -„Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца", № 422/9.5.2023 г. -„Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до седем дни", № 605/13.7.2023 г. - „Писмено предупреждение", № 705/18.8.2023 г. „Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца", № 741/4.9.2023 г. -„Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия". Съгласно чл. 109 ал. 1 и ал. 2 л. св. се счита за наказан до 04.09.2025 г. Относно допуснатите наказания лицето посочва за виновен инспектора си в Затвора Ловеч, който според него е проявявал лично отношение.

През периода на престоя му в затвора не се наблюдават положителни промени в поведенчески план, което да доведе до положителна промяна в дефицитните зони. На думи приема ограниченията на затворената среда, но на практика прави опити да нарушава правилата. Интелектът му е над средната условна норма, което му дава възможност да манипулира хора от обкръжението си и да постига подмолни цели.

На 10.04.2024 г. е устроен на работа като дежурен в кухнята, но поради това, че е уличен да играе хазартни игри, е спрян от Началника на затворническото общежитие на 25.07.2024 г. Участвал е в организирани спортни турнири, включвал се е в културно-масови мероприятия. Ангажиран е като отговорник на спалното помещение.

Рискът от рецидив и рискът от вреди остават на този етап с 4 първоначалните си показатели.

Становището на Началника на Затвора е, че цялостното поведение на осъденото лице Е. А. В. показва, че не е повишил чувствително мотивацията си за законосъобразно поведение, не е осъзнал в дълбочина последиците от действията си. За периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода има колебливо поведение - наказван е и е награждаван. Това е свидетелство за неустойчивост от негова страна. Във връзка с гореизложеното счита, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на лишения от свобода и изразява отрицателно становище изразява отрицателно становище молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

В доклада на инспектор СДВР М.М. е отразено, че поведението на В. не е съобразено с режимните изисквания, наказван е многократно.

Досегашният му престой в затвора не бележи съществени позитивни промени.

Лишеният от свобода не показва, че разпознава проблемите си и не ги решава по подходящ за закона и обществото начин. Престоят му до момента не е дал основание за положителна промяна на дефицитните зони, което да доведе до ползване на прогресивната система в МЛС. Необходимо е контролът върху поведението му да бъде непосредствен, да продължи работата в посока осъзнаване на причините, факторите и последиците от девиантните му прояви, които са довели до сериозни последици.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Е. А. В. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода. Т.е. налице е една от предпоставките за постановяване на УПО, а именно по чл. 70 , ал. 1 , т.1 от НК. От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на В. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за 5 поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.

155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на В., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК.

Настоящата инстанция приема за неоснователно възражението от страна на защитника на осъдения – адв. Ф., че е налице поправителен процес в пълен обем при подзащитния му, тъй като становището му не кореспондира на събраните по делото писмени доказателства. По-конкретно, към доказателствата по делото е прието заверено копие от заповед № Л242/06.02.2020 г на Началник на затвора – Плевен, видно от която В. е награден за подчертана дисциплинираност и активно включване в учебен процес. Към затворническото досие са приложени и заповеди № 6/04.01.2021 г. и № 1200/06.12.2021 г. за награди, след което обаче за период от една последваща година В. е наказан пет пъти, а именно заповеди: № 195/ 6

Разпечатката съдържа 41 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f54d4128-d37a-4c0b-a16c-b12c277fb2c7