Определение № 47 от 25.02.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Габрово , 25.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Неделчев

Валентина Генжова

Полина Пенкова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20214200600016 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба от Б. С. Б. – законен представител на С. Б. С., чрез адв. Веселина Пиргозлиева от АК – Габрово, против определение № 260000/05.01.2021 г. по ЧНД № 1139/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Постановление от 30.11.2020 г. на Районна прокуратура – Габрово, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по следствено дело № 43/2020 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Габрово, водено за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението на районния съд. Развиват се подробни мотиви за необоснованост на кредитираното от прокурора, а след това и от съда, заключение на съдебно-медицинската експертиза, като се посочват поредица от неизяснени обстоятелства, които не са обсъдени от вещите лица. Прави се искане за отмяна на определението на районния съд и на потвърденото с него постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение и доводите в частната жалба, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Въззивният съд положи дължимите усилия, за да установи, че пострадалият от 1 деянието, което е предмет на производството – С. Б. С., е поставен под пълно запрещение, като с решение на органа по настойничество и попечителство при Община Габрово баща му - Б. С. Б., е назначен за негов настойник. Настойникът е активно процесуално легитимиран да обжалва както постановлението на прокурора, така и определението на районния съд. Частната жалба е депозирана в установения в процесуалния закон 7-дневен срок.

Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна, по следните съображения:

Наказателното производство е образувано с постановление на РП – Габрово от 06.07.2020 г. за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК, за това, че на 25.11.2019 г., в гр. Габрово, на С. Б. С. от гр. Габрово е причинена тежка телесна повреда – внезапна сърдечна смърт и последващо състояние на будна кома, поради незнание или немарливо изпълнение на лекарска дейност, представляваща източник на повишена опасност.

С постановление от 30.11.2020 г. на зам. районния прокурор в РП – Габрово наказателното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК.

Постановлението е потвърдено с обжалваното определение на Районен съд – Габрово.

Първоинстанционният съд е възприел следните фактически изводи:

На 21.11.2019 г. С. Б. С. бил приет на лечение в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова “ - Габрово с диагноза „Парапроктит“ - тежко прогресиращо възпалително заболяване, ангажиращо тъканите около ануса, засягащо общото състояние на пациента с възможен летален изход при липса на адекватно и комплексно лечение. След предварително декларирано информирано съгласие, още на същия ден му бил извършена операция под обща анестезия, в хода на която е установен тежък гноен процес, обхващащ цялата дясна анална половина в положение по гръб и достигащ почти до основата на тестисите. Оперативният екип направил кожен разрез, отстранил гнойта от абсцесната кухина и поставил стерилна превръзка.

На 23.11. и 24.11.2019 г. на С. С. били направени още две оперативни намеси поради необходимост от почистване на раната с антисептици.

На 25.11.2019 г. , за времето от 11:30 ч. до 12:00 ч., била осъществена четвърта поред операция, при която след ревизия на раната са установени и премахнати некротични материи и неголямо количество гноевиден ексудат. Към края на манипулацията се появила екстремна брадикардия, асистолия и хемодинамичен срив, наложили спешни животоспасяващи действия. Благодарение на тях бил възстановен сърдечният му ритъм, но Стефан Стефанов останал в кома, придружена в следващото 2 денонощие с генерализирани гърчове.

На 27.11. и 29.11.2019 г. спрямо С. С. били предприети нови две операции първата за отстраняване некротичен участък в скротума, а втората - за спешно лечение перфорирала язва на дванадесетопръстника.

Последната оперативна намеса била осъществена на 03.12.2019 г. с цел премахване на новоустановени некротични кожни участъци.

Въпреки продължилото активно наблюдение от невролози и хирурзи, до изписването му на 28.01.2020 г. , С. С. останал в състояние на будна кома, неконтактен и с необходимост от хранене чрез сонда.

Районният съд е приел, че в хода на разследването са разпитани всички медицински лица, ангажирани с лечението но С. С., както и неговият баща – Б.Б., като са приобщени и относимите по случая документи. Кредитирано е с доверие заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което: били извършени всички необходими предоперативни прегледи, консултации и клинично-лабораторни изследвания при престоя в болница; налично било информирано съгласие на пациента преди провеждане на лечение; настъпилото усложнение у С. С. - будна кома, е причинено от разпространена по кръвен и лимфен път обща бактериална инфекция (сепсис), който процес обаче не е резултат на неправилен или неподходящ метод на лечение, като това усложнение е добре известно в медицинската теория и практика, очакавано е, но и същевременно - непредотвратимо, поради което и всеки пациент преди подобно лечение следва да бъде запознат и информиран за него, както е направено и в случая; липсват каквито и да е нарушени медицински стандарти или допуснати действия/бездействия, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото състояние на будна кома на С. С.

При така възприетата фактология, намирайки за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател, районният съд е извел правен извод за липса на данни за осъществено престъпление от общ характер и е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на производството, водено за престъпление по чл. 134, ал.

1, т. 1 от НК.

Въззивният съд намира, че както фактическите, така и правните изводи са направени при непълнота на доказателствата. Съгласно чл. 13 от НПК, задължение на съда, прокурора и разследващите органи е в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, а разпоредбата на чл. 14 от НПК задължава съда, прокурора и разследващите органи да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

3

Настоящият съд счита, че в случая не са изпълнени посочените принципни положения в наказателния процес.

Съдът установи, че медицинската документация във връзка проведеното на С.

С. лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово е приложена в заверени копия, изготвени при извършване на предварителната проверка от органите на МВР и преди формалното образуване на наказателното производство. Поначало това не би създало затруднения, но в случая са налице предположения за непълнота на представените от болничното заведение документи. Прави впечатление, че частта от ИЗ № 14688/2019 г. с данните от наблюдението на болния започва със записи за състоянието на пациента на 21.11.2019 г. (л. 48 от том І), като същата страница приключва с частичен запис с дата 22.11.2019 г. Следващата страница (л. 49 от том І) започва със запис от неустановена дата и продължава с данни, датирани към 25.11.2019 г. Липсва информация за периода 22.11.-25.11.2019 г., включително за датите на оперативните интервенции на 23.11., 24.11. и 25.11.2019 г. На следващо място, съдът не намира в материалите по делото документ, удостоверяващ информираното съгласие на пациента С. С. за провеждане на лечението. Не става ясно откъде прокурорът, а след това и първоинстанционният съд, приемат, че пациентът е дал съответно съгласие за лечение; не е обсъждано за какво лечение е дадено съгласието, кога, във връзка с какви медицински процедури и т.н. За наличие на информирано съгласие за лечение се говори и в медицинската експертиза и тъй като такива документи не са налични в материалите, най-вероятно вещите лица черпят данни от констативния протокол на ИА „Медицински надзор“ и доклада от проверката на НЗОК. В споменатия КП на ИА „МН“ се изброяват поредица от подписани от пациента декларации, като се споменава и за Информирано съгласие за лечение с неразрешен за употреба в Република България лекарствен продукт – Фентанил, които документи липсват по делото. Изложеното до тук сочи, че производството е прекратено в нарушение на принципите по чл. 13 и чл.

14 от НПК, без делото да се попълни с всички относими писмени доказателства, които са от значение за пълното и обективна разследване. Необходимо е да се приложат в оригинал всички ИЗ-та, създадени във връзка с лечението на С. С. в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово през цялата 2019 г. и до датата на изписването му от посоченото здравно заведение през 2020 г., като се съблюдава пълнотата на представената медицинска документация. Следва да се изиска и приложи Журнала за рапорт на медицинските специалисти в отделението по Хирургия за времето на лечението на пациента, информацията от който да се съпостави с останалите доказателства.

Въззивният съд констатира, че свидетелите са разпитани изключително повърхностно, като не са проведени разпити на всички лица, които са възприели факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото. Следователят е разпитал свидетелите П. П., Г. И., М. Н., В. Х., Г. Ч., С. К., Д. Д., С. Р., Б.Б. (а не Б., както е снета 4 самоличността в протокола за разпит пред следовател), Н. Д. и М. М. – Р. На настоящия съд прави впечатление, че на практика протоколите за разпит на всички свидетели (без свидетелката М. – Р.) обективират предишни техни писмени изявления – на Б.Б. - бащата на пострадалия, дословно са преписани обясненията, приложени на л. 22-23 от том І, а на останалите свидетели (медицински специалисти), буквално са пренесени писмените обяснения, депозирани от тях пред ИА „МН“ (приложени в том ІІ). Настоящият състав намира за професионално недопустим приложения подход, чрез който формално се дава доказателствена стойност по реда на НПК на материали, събрани в друго производство, без да се проявява каквато и да е активност от страна на разпитващия следовател. Разпитът на свидетеля Ч. – анестезиолог, който и е бил част от екипа, извършил операцията на 25.11.2019 г., е проведен изключително повърхностно. На свидетеля Х., който е операторът на 25.11.2019 г., изобщо не са задавани въпроси във връзка с настъпилите усложнения и изпадането на пациента в коматозно състояние. Другият лекар – хирург при същата оперативна интервенция – др П., изобщо не е разпитван като свидетел. Като свидетели не са разпитани и медицинските сестри К., М. и Д., които също са били част от екипа при операцията на 25.11.2019 г. Обективността на разследването налага извършването на подробни и задълбочени разпити на всички лица, които са били ангажирани с лечението на С. С. в болничното заведение. Показанията им са от съществено значение за установяване на вида, характера, последователността и адекватността на действията по лечението на пациента, което впоследствие да позволи преценка за спазване на правилата за добра медицинска практика и съответните медицински стандарти по хирургия и анестезиология. Поради това е наложително да се проведат подробни и задълбочени разпити на всички лекари, които са били пряко ангажирани с лечението на С. в отделението по хирургия, а във връзка с установяване на обстоятелствата за настъпилата на 25.11.2019 г. екстремна брадикардия, асистолия и хемодинамичен срив, наложили спешни животоспасяващи действия, e наложително подробно да се разпитат двамата лекари-оператори – д-р Х. и д-р П., м.с. К. и м.с. М., анестезиологът д-р Ч., м.с. Д., както и всички останали медицински специалисти, които са били ангажирани с овладяване на състоянието на клинична смърт на пациента.