Решение № 304 от 29.08.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Костинброд, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело № 20201850100774 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и девета от ГПК – фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 26 от 31.01.2022 г. по фазата за допускане, е допусната делба на следните недвижими имоти:

1. АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Г., ***, в жилищен блок „К.“, вход „В“, на III етаж, под № 32, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59,86 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, апартамент № 31 на И. А. Ц., апартамент № 33 на И. Х. и двор, заедно с избено помещение № 8, със светла площ 8.75 кв.м., при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 7 на апартамент № 20-държавен и двор, заедно с таванско помещение № 8 със светла площ 11 кв.м.. при съседи на таванското помещение: коридор, таван №10 на апартамент № 30 на И. Е. М. и двор, заедно с 2,932% ид.ч. от общите идеални части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя;

2. АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се в гр. С., С. община – район „Л.“, ж.к. „Л.“, III жилищен етаж, в сграда на ***, апартамента със застроена площ от 64,05 кв.м., състоящ се от антре, дневна - столова с кухненска нища, две спални, баня с тоалетна и тераса, при съседи: апартамент №16, коридор, асансьорна шахта, апартамент № 13 и двор, заедно с мазе № 14, разположено на сутеренния етаж на сградата, с площ от 1,60 кв.м., при съседи: мазе № 13, коридор, двор и офис № 01, заедно с припадащите се 3,609% ид.ч. от общите части на сградата, без общите части на подземния гараж /равняващи се на 13,28 1 кв.м./ и заедно с 3,272% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ IX - 719, от кв. 14 по регулационния план на гр. С., местността ,.Л.-9 микрорайон“, целият с площ от 850 кв.м., при съседи: УПИ Х-717, УПИ VIII-719a, УПИ III - за училище и улица, като гореописаният апартамент № 17 представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект в сграда е с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива па обекта; 1, с посочена в документа площ: 64,05 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и

***, под обекта: *** и над обекта: *** и

***, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***;

3. Поземлен имот, с площ от 1 394 кв. м. в местност „Д.“, съставляващ № 00774 по карта на възстановената собственост на гр. Г., при съседи: поземлен имот № 000775 – пасище, мера на А.Й.Б., поземлен имот № 000751 – пасище мера на насл. на В. А. И., поземлен имот № 000773 – пасище, мера на Б.Д.Й., поземлен имот № 006656 – друга селищна територия на гр. Г., поземлен имот № 000769 – друга селскостопанска територия на гр. Г. и поземлен имот № 000768 – пасище, мера на насл. на Г. М. К., ведно с построената в имота стопанска постройка с помещение за обитаване със застроена площ от 35 кв.м.;

4. МПС - лек автомобил, марка/модел „Ф. П.“, с рег. № ***, VIN: ****;

5. МПС - лек автомобил, марка/модел „Ф. Г.“ с рег. № ***, VIN: *****.

Делбата е допусната между Н. И. А. и Р. Р. А. при равни дялове – по ½ част за всеки от тях.

Решението по допускане не е обжалвано от страните.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата от страна на съделителите не са направени искания по чл. 349 от ГПК за възлагане на имот.

Направено е искане по сметки от страна на Р. А. за осъждане на Н. А. да й заплати сумата от 3 375 лв., която е формирана като половината от заплатени от А. девет вноски по ипотечен кредит, ползван за купуване на имота в гр. С., който договор е сключен от двамата съделители докато са били в брак. Претендираните суми са по вноски, които по договора за кредит са дължими от м. септември 2021 г. месец май 2022 г. От страна на А. са представени вносни бележки, които не са оспорени.

Малко преди приключване на устните състезания от страна на Р. А. е направено увеличение на иска по сметки, като освен посочената сума от Н. А. се претендира и сумата от 5 340 лева, представляваща половината от заплатените петнадесет вноски по кредита за периода от 06.06.2022 г. до 05.09.2023 г.

В същото заседание са представени доказателства за предсрочно погасяване на целия кредит от страна на Р. А., при което от общо заплатената от нея сума в размер на 49 864.25 лева се претендира осъждане на Н. А. да й заплати половината, а именно сумата от 24 932.13 2 лева, както и сумата от 105.75 лева за направени разноски за заличаване на вписаната ипотека.

Фактите относно направените от А. 15 вноски, направените вноски за предсрочното погасяване, както и заличаването на ипотеката се установяват от представени и неоспорени писмени доказателства, а по същество фактите не са оспорени от А..

Предвид изричните изявления на страните и ползването на вещите до момента съдът приема, че страните са съгласни Н. А. да получи от делбата жилището в гр. Г., както и автомобила Ф. Г., докато А. Претендира автомобила Ф. П. и жилището в гр. С..

Поземления имот в гр. Г. се претендира от Н. А., което се оспорва от другата страна с аргумент, че преди това следва да бъдат изчистени сметките между страните.

От заключение /неоспорено/ по допусната съдебно оценителна експертиза се установи, че стойността на автомобила Ф. Г. е в размер на 3 150 лева, докато стойността на автомобил Ф. П. е в размер на 2 300 лева.

От заключение /неоспорено/ по допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза се установи, че стойността на жилището в гр. Г. е в размер на 65 900, на жилището в гр. С. в размер на 130 660 лева, а на поземления имот в гр. Г. е в размер на 24 000 лева.

Жилищните имоти са неподеляеми, като за имота в гр. Г. е налице особеност – съединяването му със съседен апартамент, лична собственост на Н. А..

Стойността на недвижими имоти и движими вещи, допуснати до делба възлиза на общата сума от 226 010 лева, тоест при равни дялове за всеки от Р. А. и Н. А. се пада дял от 113 005 лева стойност на дял.

Съдът намира за излишно обсъждането на възможността за публична продан, доколкото имоти и вещи са достатъчни за придобИ.е от всеки от съделителите на жилищен имот и автомобил, така както са ползвани от тях и до момента, считано от прекратяване на брака между тях през 2018 г. Разпределянето на имотите с жребий също е неудачно също с аргумента, че страните ползват жилищните имоти и автомобилите от години и размяната им ще причини излишни неудобства и на двата страни, а и направените от тяхна страна искания за конкретни имоти и вещи съвпадат изцяло що се отнася до жилищата и автомобилите, с което съдът следва да се съобрази и да ги разпредели така, както са поискани и ползвани до момента.

Поради това, отчитайки липса на спорове по отношение на част от вещите съдът намира, че в дял на Н. А. следва да се постави жилищния имот в гр. Г., както и автомобила Ф. Г., като също без спорове в дял на Р. А. бъде поставен жилищния имот в гр. С., както и автомобила Ф. П..

Предвид разликата в стойността на тези два дяла заради по-високата стойност на жилището в гр. С. съдът намира, че с цел намаляване размера на уравняването на дяловете следва да се постави поземления имот в дял на Н. А., доколкото и Р. А. няма претенции към 3 него, а остава неясно защо се иска разпределянето му след изчистване на въпроса за сметките предвид липсата на връзка между тези два въпроса в делбеното производство.

Поради това съдът намира, че в дял на Н. А. следва да се постави поземления имот в гр. Г..

По този начин общата стойност на имотите, в дял на Н. А. е в размер на 93 050 лева, докато в дял на Р. А. са имот и вещ на обща стойност 132 960 лева.

За уравнение на дяловете Р. А. следва да бъде осъдена да заплати на Н. А. сумата от 19 955 лева.

Р. А. и Н. А. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда сумата от 4 520.20 лева, представляваща дължима ДТ в размер на 4 % върху стойността на придобИ.ия дял от 113 005 лева.

По искането за сметки съдът намира, че принципно исканията в тази насока са основателни, след като те се основават на заплатени суми по ипотечен кредит № 264/0197/34713022 от 19.05.2015 г., сключен У. АД от Н. А. като кредитополучател и Р. А. като солидарен длъжник. Ипотечният кредит е сключен с цел финансиране на сделката по купуването от съпрузите към този момент Н. и Р. А.и на жилищния имот в гр. С., допуснат до делба.

По договора за кредит е налице и анекс от 2021 г., като от договора е от анекса от значение в момента е само факта, че кредитът е следвало да бъде върнат на равни месечни вноски с последна такава на 19.05.2030 г.

Налице са доказателства, че еднолично от страна на Р. А. е са заплатени вноските по ипотечния кредит за периода от м. септември 2021 г. до месец май 2022 г., както и за периода от 06.06.2022 г. до 05.09.2023 г. при общи плащания за тези периоди от 6 750 лева и 10 680 лева, а предвид и факта, че договора е сключен за придобИ.е на жилището в гр. С. по време на брака, то и двамата съпрузи са задължени в равни части за заплащане на дължимите суми в полза на банковата институция, поради което Н. А. е отговорен за плащане на половината от общите заплатени суми, съответно 3 375 лева за първия от посочените периоди и сумата от 5 340 лева за втория.

Поради това следва да бъде осъден Н. А. да заплати на Р. А. общата сума от 8 715 лева за заплатените вноски по ипотечния кредит за период до 05.09.2023 г.

Предвид уважаване на тази претенция по сметки за падежирали и заплатени вноски от Р. А. по банковия кредит в тежест на Н. А. следва да се възложи заплащане на дължимата държавна такса от 4% върху тази претенция, а именно сумата от 348,60 лева.

По отношение на претенцията по сметки заявена от Р. А. за заплащане от Н. А. на сумата от 24 932.13 лева, представляваща половината от предсрочно погасения ипотечен кредит, както и сумата от 105.75 лева за направени разноски за заличаване на вписаната ипотека съдът намира, че принципно това е разход, направен по отношение на вещ, допусната до делба и в този смисъл облигационните отношения между страните по 4 отношение на тази вещ могат да бъдат предмет на претенцията по чл. 346 от ГПК. В същото време тази претенция е възникнала в хода на процеса, вследствие на едностранни действия на Р. А. в рамките на правоотношение, в което и Н. А. участва. Предсрочното погасяване от страна на А. обаче е едностранно действие от нейна страна и не може да породи задължение за незабавно плащане на претендираната сума от страна на Н. А.. Същият е сключил договора за ипотечен кредит с условие за погасяването му в рамките на договорения с банката срок, което практически означава, че с тази претенция Н. А. ще бъде задължен да заплати в настоящия момент суми, които принципно е приел да погаси в рамките на договорения с банката срок за връщане на заемната сума по договора за ипотечен кредит.

В същото време обаче предсрочното погасяване на кредита спестява за солидарните длъжници по него, съответно и за Н. А. заплащането на голяма част от договорената възнаградителна лихва, в какъвто смисъл е приемливо той да бъде задължен да заплати на Р.

А. половината от предсрочно заплатената от нея сума за погасяване на кредита, в това число и половината от разходите за заличаване на вписването за ипотека.

Поради това Н. А. следва да бъде осъден да заплати на Р. А. сумата от 24 932.13 лева, представляваща половината от заплатената сума за предсрочно погасяване на ипотечния кредит, както и сумата от 105.75 лева за направени разноски за заличаване на вписаната ипотека, като общата сума е в размер на 25 037.88 лева.

Съответно Н. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 1 001,51 лева, представляваща дължимата държавна такса от 4% върху размера на тази уважена претенция по сметки.