Определение № 15819 от 21.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15819 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506123 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 358335/08.11.2024г. на „ Еърхелп Германия ГМБХ“ с рег. № ******** в Търговския регистър на Германия срещу Определение № 43924/29.10.2024г. наименовано „решение“, поправено с

Определение от № 4029/10.03.2025г., наименовано „решение“ по гр.д. № 30 667 по описа за 2024г. в частта, с която на основание на ч. 248 от ГК постановеното по делото прекратително е допълнено, като „Еърхелп Германия ГМБХ“ с рег. № ******** в Търговския регистър на Германия е осъдено да заплати на Р.

Д. А. К. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от

610лв. Навело е твърдения, че не било установено такива разноски да са направени, не били изложени мотиви защо е уважена молбата по чл. 248 от ГПК.

Жалбата на Еърхелп Германия ГМБХ“ срещу така постановеното определение в частта в която е оставена без уважение молбата на Райн Еър ДАК е оставена без разглеждане с влязло в сила на 15.05.2025г. определение от 28.04.2025г. на СРС.

Ответникът по жалбата – Р. Д. А. К. с рег.

№ 104547 в регистъра на дружествата на Ирландия, е оспорило жалбата. Посочило е, че представените доказателства установявали плащането на присъдените му разноски.

Съдът като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

Производството по делото пред СРС е образувано по формуляр от 29.05.2024г. по Регламент 861/2007. от Еърхелп Германия ГМБХ срещу Р. Д.

А. К. за заплащане на 400 евро ведно с лихва от 22.05.2024г. до изплащането й представляващо обезщетение за закъснял полет с пътник И.К. на 31.12.2023г. от Пловдив за Лондон с превозвач ответника, вземане за обезщетение за което по § 7 от регламент 261/2004г. пътникът К. прехвърлил на ищеца с 1 договора за цесия от 18.04.2024г.

Ответникът Р. Д. А. К. е оспорил исковете като неоснователни. Претендирал е разноски, поискал е да му се издадат две съдебни удостоверения за установяване на твърденията.

С определението за насрочване на делото СРС е допуснал издаване на съдебни удостоверения за ответника, като на 23.08.2024г. са представени квитанция за платени 10лв. по сметка на СРС за съдебни удостоверения.

С молба от 25.09.2024г. ищецът е оттеглил исковете и с определение от 27.09.2024г. районният съд е прекратил делото поради оттегляне на исковете.

С молба от 10.10.2024г. ответникът е поискал да се допълни определението като му се присъдят разноски за съдебни удостоверения от 10лв. и за възнаграждение за адвокат от 803,96лв., както е представел договор, фактури, извлечения то сметки.

С договора за правна помощ се уговарят по принцип възнаграждения при часова ставка в зависимост от позиця на наетия адвокат в дружеството.

Приета е фактура от 09.07.2024г. за сумата от общо 30 186,53 евро, за възнаграждение за правни услуги едно от които е по дело с ЕърХелп Германия ГМБх във връзка с И.К., реф. № 50621437, като начислено възнаграждение специално за това дело е 126,48 евро за работа от 1 час. Съгласно извлечението от сметка платената сума по фактура от 09.07.2024г. е 30 186,53 евро като плащането е на 10.09.2024г.

Приета е фактура от 08.08.2024г. за сумата от общо 44264,72 евро и фактура от 09.09.2024г. за31 135,81 евро , за възнаграждение за правни услуги едно от които е по дело с ЕърХелп Германия ГМБх във връзка с И.К., реф. № 50621437, като начислено възнаграждение специално за това дело е 221,34 евро за работа от 1,30 час и 63,24 евро за 0,30часа. Съгласно извлечението от сметка за плащане на сума по фактура от 08.08.2024г. и от 09.09.2024г. , което е направено на 08.10.2024г С молба от 25.10.2024г. ищецът е оспорил молбата, сочейки че не е установено плащането на разноски, които се претендират.

С Определението от 29.10.2024г. поправено с определението от 10.03.2025г. по реда на чл. 247 от ГПк, районният съд е уважил молбата за сумата от 610лв. от които 10лв. такси за издадени съдебни удостоверения и 600лв. разноски за възнаграждение за адвокат.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 от ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК може да се обжалва по реда , по който подлежи на обжалване решението. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

2

Претенцията за разноски , макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за разноски не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се произнася, само ако е сезиран. С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските.

Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата между двете хипотези е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането на волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на чл.

248, ал.1, пр. 1 от ГПК - по искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК. За да се реализира тази възможност от страната не е нужно тя е да е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Втората хипотеза на чл.

248, ал.1 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на разноски съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за действително направените разноски от страната. При тази хипотеза искането не е да се допълни решението като съдът се произнесе и по отговорността за разноските, а е налице искане за изменение в размера на вече присъденото.

Списъка с разноски е процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл. 248, ал.1, пр. 2 от ГПК- в частта за изменение на решението в частта за разноските и то независимо, че страната е направила само един разход по делото.

Липсата на списък на разноски води до процесуална недопустимост на искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските. Липсата на този списък, обаче, не води до процесуална недопустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Това е така, защото разпоредбата на чл. 80 от ГПК е императивна и ограничителна, същата визира единствено и само искането за изменението на решението в частта за разноските, поради което и не може да се тълкува разширително.. (В този смисъл т.2, т. 8, т. 9 Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретния случай първоинстанционният съд е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски от ответника по исковете, с определението за прекратяване на делото районният съд не се е произнесъл по разноските, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК е била за допълване на определението за прекратяване в частта за разноските претендирани от адвоката на ищеца.

Правилно СРС е приел, че тази молба е основателна з сумата от 610лв.

Доказателствата по делото установяват плащане на таксите за съдебните удостоверения от общо 10лв. Установяват и плащане от ответника на ангажирания от него адвокат във връзка с делото на сумата от не по-малко от 600лв. Фактурите и приложенията към тях сочат възнаграждението което е уговорено, за процесуално представителство на ответника по делото с ищеца във връзка с вземането на пътника К.. Представените извлечения то банкови сметки сочат 3 плащане на тези суми. Правилно е прието от районния съд че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и е присъдил на ответника сумата от общо 610в.

Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 358335/08.11.2024г. на „Еърхелп Германия ГМБХ“ с рег. № ******** в Търговския регистър на Германия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4