Определение № 2 от 25.01.2021, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Котел , 25.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Йовка Ж. Бъчварова като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20202210100504 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск, който съдът намира за допустим и тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, следва да се пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад по делото и да се произнесе по доказателствените искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва :

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :

Искът е предявен от Община Котел срещу Е.Д.И. (с предишно фамилно име Д.). Твърди се, че ищецът е собственик на ПИ № *** по кадастралната карта на село Ябланово, община Котел, за който по действащия подробен устойствен план е отреден УПИ ХІІ, кв.98, а по отменения ПУП от 1964 г. –УПИ ІІ, кв.22.

УПИ ІІ, кв.22 бил актуван като с акт за държавна собственост № 4187/01.02.1978г.

Със заповед № РД-11-11-049/13.09.2018г. на Областния управител на Областна администрация Сливен актът бил отписан и бил съставен акт за общинска собственост № 4682/19.09.2018г.

В имота било налично следното застрояване :

1/еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена 59 кв.м, заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в 1 кадастралните регистри била записана Джумазие Хасанова Хюсеин на основание нотариален акт от 2012г;

2/ селскостопанска сграда със застроена площ 22 кв.м., заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри бил записан ответникът, без посочен документ за собственост;

3/сграда (хангар, депо, гараж) със застроена площ от 23 кв.м, заснета с идентификатор № ***, за собственик на която в кадастралните регистри бил записан ответникът, без посочен документ за собственост.

С решение № 187/08.12.1998г., постановено по гражданско дело № 173/1995г. на РС Котел, потвърдено с решение № 233/25.01.2007г., постановено по въззивно гражданско дело № 12/2000г. на ОС Сливен, било признато за установено в отношенията между А.М.О. и Ш.А.О., от една страна, и настоящия ответник, от друга, че първите двама са собственици на построената по силата на отстъпено право на строеж жилищна сграда.

Със заповед № 276/20.10.1995г. на Кмета на Община Котел в полза на ответника било отстъпено право на строеж върху имота за изграждане на жилищна сграда, без да е бил сключен договор. На ответника било издадено удостоверение № 45/20.10.1995г.

С нова заповед № 63/04.01.1996г. Кметът на Община Котел отменил описаните в предходния пункт заповед и удостоверението. Заповедта от 1996г. била прогласена за нищожна с решение № 47/26.03.2008г., постановено по административно дело № 25/2007г. на АС Сливен, и преписката – върната за произнасяне по същество.

С писмо изх. № 8/04.01.1996г. Община Котел уведомила ДСК Котел да възстанови на ответника 54677 лева (неденом), като му ги преведе по посочена сметка.

В изпълнение на решението на АС Сливен, била постановена заповед № РД-50-516/24.09.2008г., с която заповедта и удостоверението от 1995г. се отменяли. По жалба на настоящия ответник било образувано административно дело № 264/2008г. на АС Сливен, по което било постановено решение № 5/09.02.2009г., потвърдено с решение № 14548/01.12.2009, постановено по административно дело № 7895/2009г. на ВАС, с което заповедта от 24.09.2008г. била отменена като 2 незаконосъобразна.

Твърди се, че основанието на заповед № 276/20.10.1995г. била разпоредбата на чл.15 от ЗС (отм) и чл.103 от НДИ (отм). Според действащата към него момент редакция на чл.15 от ЗС, правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпвало на юридически лица и граждани по реда на чл.13 от ЗС (отм), предвиждаща, пак към него момент, сключване на договор за отстъпено право на строеж.

Сложният фактически състав не бил осъществен, тъй като между ищеца и ответника не бил сключен договор за право на строеж, поради което се твърди, че ответникът не бил придобил правото на строеж. Цитира се решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК.

Твърди се още, че към момента на издаване на процесната заповед жилищната сграда вече била построена, а правото на строеж се свеждало до възможността да се построи сграда в чужд имот, а след като имотът вече бил построен, общината, като собственик на имота, не притежавала право да учредява право на строеж в полза на друго лице.

Твърди се още, че дори и да се приеме, че ответникът бил придобил право на строеж, то било погасено по давност, тъй като ответникът не го бил упражнил в предвидения от закона срок – нямало издадено разрешение за строеж и към настоящия момент в имота съществували само сградите, заснети в кадастралната карта. От мотивите към решението на гражданския съд ставало ясно, че жилищната сграда била построена преди 1995г.

Моли съда да признае за установено в отношенията му с ответника, че ответникът не притежава право на строеж върху собствения на ищеца ПИ № *** по кадастралната карта на село Ябланово.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Предвид изложените фактически обстоятелства и заявения петитум съдът приема да разгледа предявения от ищеца иск, който квалифицира правно по чл.124, ал.1 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който предявеният иск се оспорва.

Твърди се, че в полза на А.М.О. не било валидно учредено право на 3 строеж върху процесния имот, тъй като липсвали заповед и сключен договор.

Със заповедта и договора от 1980г. правото на строеж било учредено на друго лице – Х.Х.Х. и следователно към 20.10.1995г. в имота имало незаконно строителство.

Оспорва се и твърдението, че му била върната платената от него сумата за заплащане на правото на строеж.

Твърди, че притежава право на строеж върху имота на следните основания : В издаденото му удостоверение № 45/30.10.1995г. било записано, че замества нотариалния акт и установявало всички права на носителя му, съгласно чл.18 от ЗС. Не бил реализирал отстъпеното му право на строеж, тъй като теренът не бил свободен и Община Котел не предприела действия по събаряне на незаконното строителство в него, което било нейна собственост по силата на приращението – чл.92 от ЗС. Заявява, че щом Община Котел не била страна по гражданско дело № 173/1995г., постановено по него решение не я обвързвало и не било задължително за нея.

Твърди, че правото на строеж не било погасено, тъй като не бил започнал да тече давностният срок, началният момент на който се свързвал с момента, когато строителството станело обективно възможно.

През 2015г. му била издадена виза за проектиране и през 2018г. ответникът внесъл за одобряване изготвен архитектурен проект.

Навежда и още едно основание за отхвърляне на предявения иск – че представлява злоупотреба с право.

По разпределение на доказателствената тежест :

Съдът указва на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК на страните, че подлежат на доказване следните правно – релевантни факти:

1. че Община Котел е собственик на ПИ № *** по кадастралната карта на село Ябланово;

2. че жилищната сграда с идентификатор № *** е построена по силата на отстъпено в полза на трето лице право на строеж, което е станало собственик на сградата;

3. че правото на строеж в полза на третото лице е учредено преди 20.10.1995г. и жилищната сграда е построена преди това;

4. че между Община Котел е учредила в полза на ответника право на 4 строеж върху ПИ № ***;

5. че в имота е налично незаконно строителство, което подлежи на премахване и затова е обективно невъзможно ответникът да реализира правото на строеж.

Съдът указва на ищеца, че носи последиците от недоказването на фактите, посочени в т.1 до т.3.

Съдът указва на ответника, че носи последиците от недоказването на фактите, посочени в т.4 и т.5.

По доказателствата :

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 06.04.2021 г. от 09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРЕПИС от отговора да се изпрати на ищеца.

ПРЕДЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените писмените доказателства.

УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указва на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5