Решение № 93 от 20.02.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Благоевград, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Любомира П. Петрова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20221210201630 по описа за 2022 година Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Н. В. К. от гр.Б против НП №22-7852000298/05.10.2022г., издадено от Началника на 02 РУ към ОДМВРБлагоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв., във връзка с нарушение по чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на императивната процедура за това, а алтернативно се застъпва, че не е извършено твърдяното нарушение . Поддържа се и, че ако се приеме за извършено вмененото нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяната на атакуваният акт .

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата .

Заинтересованата страна по аргумент от чл.63д от ЗАНН -ОДМВРБлагоевград /02 РУ на МВР-Благоевград/, редово и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по делото.

1

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното лице, като то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./ НП е връчено на жалбоподателя лично на 13.10.2022г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото- 20.10.2022г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 16.09.2022г., длъжностно лице при санкциониращият-мл.автоконтрольор св.Х. , в присъствието на колегата сисв.Н., е съставил на жалбоподателя АУАН №631661 за това, че на 16.09.2022г., около 23.15.часа, в Б , по бул.“С “, с посока на движение от бензиностанция „О “ към ж.к.“С , управлява повереният му лек автомобил с марка „С “ с рег№ , собственост на В К., като това управление е на МПС, регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, без да има сключена за него задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. “ Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. АУАН е връчен лично на водача срещу подпис на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 05.10.2022г., Началникът на 02 РУ към ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП№22-7852-000298, с което на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането, е наложил на жалбоподателя административно наказание “Глоба“ в размер на 400.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 13.10.2022г.

При разпита на свидетелите по ката Х. и Н. двамата заявяват, че са спрели жалбоподателя за проверка след като констатирали, че управлява описаното в акта МПС. При проверката установили, че той не може да представи застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена във връзка с управляваният от него автомобил и това според тях било нарушението, заради което му съставили процесният АУАН.

Видно от извлечение от системата за регистрирани застраховки „Гражданска отговорност“ , за описаното МПС в обжалваното НП към дата 16.09.2022г., не е бил сключен договор за такава застраховка. Собственикът 2 на това МПС обаче е сключил застрахователен договор за такова застрахователно покритие на 17.09.2022г. в 12.48 часа, т.е. веднага на следващия ден .

Във връзка с материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, в съдебното производство са приети заповед на министъра на вътрешните работи и заповеди на директора на ОДМВР-Благоевград /л.1324/, с които са делегирани правомощия на процесният издател за съставяне на НП при констатирани нарушения по КЗ и ЗДвП , както и правомощия на издателя на АУАН за съставяне на такива документи при контролна дейност по същите нормативни актове.

Като доказателство в процеса е приета и Справка за нарушител /водач/, от която се установява, че жалбоподателя е санкционирана двукратно до процесната дата за нарушения по ЗДвП.

При така направените фактически констатации, районният съд констатира, че незаконосъобразно жалбоподателя е санкциониран с обжалваното НП за административно нарушение по чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен орган, като касателно компетентността на издателя се представиха и безспорни заповеди за делегирани правомощия в тази насока от страна на министъра на МВР и Директора на ОДМВРБлагоевград. НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Двата акта съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и съответно по чл.57 от ЗАНН, след като в тях ясно и конкретно е посочена датата и мястото на твърдяното нарушение, същото е описано като начин на извършване фактически, квалифицирано е правно, посочена е датата на установяването му, като и двата акта са надлежно връчени /лично/ на дееца срещу негов подпис. Страните не спорят, че управляваното МПС от страна на жалбоподателката на процесната дата, не е било негова собственост, поради което задължението и санкцията за управление на МПС със сключена за него застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“, е

3 материализирана именно в нормата на чл.638, ал.3 от ЗДвП и последното не създава никаква неяснота или процесуална незаконосъобразност, рефлектираща върху правата на жалбоподателката. Както в АУАН, така и в НП изрично са посочени доказателствата, въз основа на които е установено процесното нарушение –очевидци и свидетелите по акта /свидетелите по акта и справка в национална база данни за регистрирани застрахователни договори за „Гражданска отговорност на автомобилистите“/. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно, като всички възражения на защитата в обратна насока са неоснователни.

От друга страна, с ангажираните по делото безспорни писмени /АУАН, справка от базата данни-регистър за застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилите/ и гласни доказателства /показания на свидетелите Х. и Н./, се установи по несъмнен и категоричен начин, че на процесната дата /16.09.2022г. в 23.15 часа /, на процесното място/ в Б , по бул.“С “, с посока на движение от бензиностанция „О “ към ж.к.“С /, жалбоподателя е управлявал МПС / лек автомобил с марка „С “ с рег.№ /, без да е имало към този момент сключен застрахователен договор за това МПС „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и съответно не е могъл да представи такъв договор на контролните органи при процесната проверка. Безспорно се установи също така, че управляваният от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място, не е бил негова собственост ,а такава на лицето В К., като е безспорно и, че към този момент автомобилът, управляван от Н. К. е бил регистриран на територията на РБ и не е бил спрян от движение към датата на процесната проверка. / В тази насока е както извадката от Регистъра на застрахователните договори „Гражданска отговорност на автомобилистите“, така и показанията на свидетелите по акта./ При тези безспорно установени факти , след като жалбоподателя не е бил собственик на управляваното от него МПС на процесната дата и не е длъжен именно той да сключва задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесният автомобил, правилно санкционният орган е приел, че съгласно нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, жалбоподателят няма право да управлява и несобствено МПС, без валидно сключен договор за такава застраховка и за това поведението му на процесната дата и място е било именно в нарушение на цитираната норма от КЗ.

4

Нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна-виновно, защото жалбоподателят е знаел, че следва при управление на МПС, което не е негова собственост, да има валидно сключен договор за задължителната застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“, защото това е императивно изискване на чл.638, ал.3 от КЗ. Последният,с публикуването си в ДВ се счита обявен и известен на всички негови адресати и водачи на МПС, какъвто се явява и жалбоподателя Н. К.. Бездействието на адресатите на такъв нормативен акт и привеждането им в състояние на неведение заради назапознаване своевременно с публикуваният в ДВ нормативен акт, не може да се счете за деквалифициращо нарушението обстоятелство или за оневиняващо дееца такова, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и респ. неправомерно бездействие./Доказателства в обратна насока и за липсата на вина на конкретният деец , не бяха наведени до приключване на делото./ След като правилно е квалифицирал деянието като такова, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв, което е единствена алтернатива като вид и размер за деяние като процесното , поради което съдът приема, че тази санкция е закономерно отмерена и е в съответствие с нормата на чл. 27 от ЗАНН.

Наред с горното обаче по делото се констатира, че проверката и установяването на процесното нарушение от страна на свидетелите Х. и Н. е станало на 16.09.2022г., а веднага след тази проверка в 12.48ч. на

17.09.2022г., собственикът на процесният автомобил е сключил застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. С оглед на този конкретен факт и като констатира, че от процесното нарушение не са настъпили и никакви вреди, съдът счита, че в казуса е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното деяние, макар и формално да покрива признаците от обективна и субективна страна на нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, се отличава със своята значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за такова нарушение, като самият деец също не е с висока степен на обществена опасност. Като не е отчел последното и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с атакуваното НП, съдът счита, че санкционният орган е издал незаконосъобразен акт, който като такъв 5 следва да се отмени. /В тази насока съдът съобрази и практика на БАС, а именно :Решение №1938/14.12.2020г., постановено по кнахд №352/2020г. по описа на този съд ./

След отмяната на акта обаче предвид новите процесуални правила в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. и съгласно нормата на чл. 63, ал.4, вр. с чл.63, ал.2, т.2 , вр. с ал.1 от ЗАНН, съдът в този случай с решението си следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Именно в тази насока следва да се произнесе и настоящият съдебен състав след отмяната на НП на основание чл. 63, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, принципно страните имат право на присъждане на сторени по делото съдебни разноски. В казуса обаче, се доказа, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение и ненаказването му поради маловажност на случая според съда, не обосновава правото за присъждане на сторените по делото разноски за тази страна в процеса и във вр. с чл.189, , ал.3 от НПК. Отделно от това, се присъждат разноски, които действително са направени и доказани, а в казуса не се представиха никакви доказателства за сторени от страна на жалбоподателя съдебни разноски. Едва с молба при приключване на делото е представено пълномощно за адв.С. Г. без никаква дата, за да се прецени относимостта му към настоящото дело и периода на участие на този адвокат като процесуален представител за страна в процеса, като адв.Г. не се е явила и в съдебното заседание за да защитава жалбоподателя. Ето защо, това искане на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски по чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът приема и за неоснователно и за недоказано, заради което и не следва да се уважава.