Определение № 294 от 24.06.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. В., 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20241300500114 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. А. Д. с ЕГН**********, от с. О., ул. „Б*, общ. Димово, чрез адв. Р. К. от АК-В., с адрес за призоваване:гр.В., ул.*, офис 6 против Определение №44 от 01.02.2024г., постановено по гр. дело №168/2023г. по описа на БРС, в което е оставено без уважение искането ни за присъждане на разноски по делото в размер на 1500.00лв.-адвокатско възнаграждение, като и неприсъждане на разноските за вещо лице в размер на 250.00лв.

Поддържа в жалбата, че ответника по делото пред БРС е оспорил наличие на съсобственост по отношение на делбения имот, находящ се в землището на с.Гара О.. Позовава се на постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според които разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските. Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Там се приемало, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство 1 на адвокат. При наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, какъвто бил настоящият случай, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намирала приложение разпоредбата на чл.78 ГПК - в този смисъл Определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС. В конкретният случай следвало да намери приложение чл.78, ал.1 от ГПК.

Моли съдът да отмени определение №44 от 01.02.2024г., постановено по гр. дело №168/2023г. по описа на БРС и да осъди ответника К. А. Д. да заплати на Д. А. Д. разноските по делото- 1500.00лв.-адвокатско възнаграждение и 250.00лв- за вещо лице.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

БРС е постановил Решение по гр.д. № 168 по описа за 2023 г. на същия съд , с което е допуснал делба между съделителите при посочени в същото решение права. С решението се е произнесъл по искане на страните за разноски като е оставил същите без уважение.

Частта на решението за разноските е обжалвана пред ВРС.

С определение № 25/17.01.2024 г. по възз.гр.д. № 17/2024 г. ВОС е приел, че жалбата на съд. ищец Д. Ал. Д., представлява молба по чл. 248 ГПК - за изменение на решението по делото в частта му за разноски.

В производство по реда на чл.248 ГПК , първоинстанционният съд е постановил определението, предмет на настоящото производство, с което е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна следното :

Настоящият състав на Окръжен съд В. изцяло споделя становището на първоинстанционния съд. Систематичното място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „съдебна делба” ГПК я прави специална 2 спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси съобразно с общите правила за възлагане на разноските.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС).

Доколкото в делбеното производство по гр.д.168/2023 г. по описа на БРС в първата фаза по допускане на делбата няма присъединени искове и не са повдигнати спорове относно правата на съделителите, както и относно 3 други преюдициални за делбеното производство въпроси, то спора за разноските следва да бъде решен при приложение хипотезата на чл.355, но с решението, постановено във втората фаза на делбата, доколкото към този момент могат да бъдат определени дяловете на съделителите. В този смисъл е и практиката на съдилищата, приложена в Решение № 519 от 13.07.2009 г. на ОС - В. по в. гр. д. № 381/2009 г., ГО, която гласи, че в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата Тъй като даденото от първоинстанцинният съд разрешение е в съответствие с утвърдената съдебна практика и не е в нарушение на посочената задължителна такава, то постановеното от същият определение ще бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание Чл.278 ГПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение №44 от 01.02.2024г., постановено по гр. дело №168/2023г. по описа на БРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4