Решение № 7574 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7574 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100507212 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – Н.

В. В., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р. С., срещу решение №4200 от 08.03.2024г., постановено по гр.д.№55592/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 2130.61 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за имот, находящ се в гр.София, ул."********, аб.

№********, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2022г. до изплащане на вземането; сумата 262.7 5 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 22.06.2022г.; както и сумата от 52.5 1 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2022г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №37289/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 98.7 1 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 444.70 лв., представляваща разноски в исковото производство.

1

В жалбата са инвокирани доводи з а неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че е налице висящо съдебно производство между Н. В. В. и 3-то лице, предмет на което е собствеността върху процесния имот, като е направено искане по така образуваното гр.дело за отмяна на нотариалния акт, легитимиращ Н. В. В. като собственик на имота, до разрешаването на този спор настоящото производство следва да бъде спряно. Излага се още, че към момента не съществува правна сигурност за това че Н. В. В. е собственик на имота и като такава се явява потребител на топлинна енергия в него. В тази връзка се твърди, че Н. В. В. не дължи претендираните от ищеца суми за топлинна енергия и лихва за забава. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответницата установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор с бланкетно съдържание, в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че решението н а СРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно и моли съда да бъде потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Трето лице-помагач - "БРУНАТА" ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Н. В. В., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените срещу ответницата - Н. В. В., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения срещу ответницата - Н. В. В., установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, като необжалваемо е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №37289/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл.410 от ГПК на 08.07.2022г. и е постановена на 29.07.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н. В. В. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК е подадено от длъжника - Н. В. В. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта за изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответницата - Н. В. В., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, съответно за извършена услуга дялово разпределение, са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, както и извършената в имота от третото лице – помагач - "БРУНАТА" ООД услуга дялово разпределение а относно предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваните части, които са изцяло неоснователни следва да се добави следното:

Спорният по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали за процесния период ответницата по предявените исковете, въззивник в настоящото производство, е собственик на процесния топлоснабден имот и като такава се явява потребител на услугите, за които са предявени исковете.

Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди.

Посочените от законодателя в чл.153, ал.1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови 3 нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

(В този смисъл Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай от приетите като доказателство по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №18, том II, рег.№5115, дело №183/2017г., поправен с нотариален акт за поправка №47, том II, рег.№5817, дело №183/2017г. се установява, че на 06.06.2017г. ответницата - Н. В. В., е била призната за собственик на основание давностно владение на процесния имот - апартамент №28, находящ се в гр.София, ул."******** Този нотариален акт е констативен, н о не е отменен поради което и съдът приема, че представлява годно доказателство, което е достатъчно, за да установи твърденията на ищеца, че ответницата по исковете за периода е бил собственик на имота. Действително, по делото е установено, че към момента е висящо гр.дело №8713/2017г. по описа на СГС, Г.О., І-5 състав, страни по което са Н. В. В. и 3-то лице, неучастващо по настоящото дело, с предмет правото на собственост върху имота, в което е формулирано искане за отмяна на нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №18, том II, рег.№5115, дело №183/2017г., с който ответницата се легитимира като собственик на процесния имот. По гр.дело №8713/2017г. по описа на СГС, Г.О., І-5 състав "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД не е страна и решението не би я обвързало със сила на пресъдено нещо.

Отделно от горното, при извършена служебна справка по гр.дело №8713/2017г. по описа на СГС, Г.О., І-5 състав се установява, че в депозирания отговор на исковата молба, подаден от Н. В. В. и предявения от нея инцидентен установителен иск, същата е навела твърдения, че е собственик на имота за което притежава нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №18, том II, рег.№5115, дело №183/2017г., както и че за периода от 07.01.2005г. до предявяване на инцидентния иск през 2022г. /в който период включва и процесния/ само тя владее имота и го ползва като свой. Тези изявления на Н. В. В. установяват, че същата се счита за собственик на имота по давностно владение, на което се е позовала пред нотариуса, съставил нотариалния акт от 2017г., че е ползвала като собственик имота през процесния период и се е легитимирала като такъв с нотариалния акт от 2017г.. Това е достатъчно основание, за да се приеме, Н. В. В. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да 4 заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период. Следователно се налага извода, че по делото е доказан факта, че м е ж д у ответницата и топлопреносното дружество е възникнало действително договорно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор, който е уреден в представените Общи условия, утвърдени от КЕВР, обвързва ответницата дори и без да ги е приела изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и се установява изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. Налице е основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответницата - Н. В. В. за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за исковия период от 01.05.2019г. - 30.04.2021г..