Определение № 5248 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5248 гр. Варна, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. И.

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20263100501985 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. А. П. и К. С. П. (съпрузи), двамата с адрес в гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1267/01.04.2026 год., постановено по гр. дело № 7283/2025 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивниците (ищци) срещу М. И. Ц. с адрес в гр. Варна обективно кумулативно съединени искове по чл.

109 от ЗС и по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждането на ответника (въззиваем), на основание чл. 109 от ЗС да преустанови противоправните си въздействия върху жилищна сграда с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор ***, находящи се в гр. Варна, ул. "Тодор Икономов" № 22 А, които пречат на ищците Р. А. П. К. С. П. да упражняват пълноценно правото си на собственост върху собствения си имот, представляващ апартамент № 1 на етаж трети, находящ се в гр. Варна, ул.

Тодор Икономов № 22А, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, като: премахне изградена стена и входна врата от стълбищната площадка на четвъртия етаж в сградата на *** А в гр. Варна; премахне навес, монтиран в свободната от застрояване площ от съсобственото дворно място, закрепен за жилищната сграда, чрез пробиване на дупки в стената на сградата и в настилката на двора, и да възстанови за негова сметка предишното състояние, преди пробиването на отворите; премахне монтирания от него соларен панел от покрива на сградата на *** А в гр.

Варна; премахне нанесената от него с жълта боя маркировка върху настилката в двора на поземления имот с надписи „1/4", „1/4" и „1/2", както и за осъждането на ответника да заплати на ищците, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от общо 420, 94 евро, съставляваща обезщетение за лишаването им 1 от ползването на стълбищната площадка на четвъртия етаж на сграда та и от достъпа и ползването на покрива на жилищната сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор

***, с адм. адрес: гр. Варна, *** А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на установяването на нарушенията от страна на Община Варна – 16.03.2023г. до 05.06.2025г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон – при неправилно приложение на чл. 109 ЗС във връзка с чл. 38 ЗС, чл. 185 ЗУТ, чл.

169 ЗУТ и противопожарните технически изисквания, а също и че е необосновано – неправилно е прието, че наличните и към момента на площадката на четвъртия етаж на жилищната сграда стена и метална каса не препятстват ползването на общата част, въпреки че същите продължават да се намират върху стълбищната площадка. Твърдят се и допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, както и до необсъждане от страна на първоинстанционния съд на релевантния въпрос – дали оставените стена и каса нарушават проектното състояние на сградата, условията за безопасна евакуация и достъпа на екипи на ПБЗН до покрива и горните нива на сградата.

Въззивниците считат, че неправомерното състояние, което им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху своя апартамент, не е преустановено напълно – премахнато е само крилото на вратата, но стената и металната каса продължават да съществуват върху общата част. Оспорен е и изводът на съда, че премахването на крилото на вратата е достатъчно , тъй като чрез премахването му е осигурен достъп до стълбищната площадка и поради това искът по чл. 109 ЗС е счетен за неоснователен.

Твърди се още в жалбата, че крилото на вратата е премахвано (откачвано) от ответника само при огледите, извършвани от вещо лице и при проверките от компетентните органи и след това отново е поставяно, т. е., вратата не е премахната, като към момента на подаване на въззивната жалба крилото на вратата е закачено на касата, вратата е заключена и достъпът до стълбищната площадка на четвъртия етаж е невъзможен. Понастоящем стената и металната каса са останали и продължават да смущават правото на собственост на ищците, тъй като заемат площ от общата стълбищна площадка; променят проектното разпределение на общата част; създават стеснение в пространството за преминаване; препятстват пълноценното ползване на общата част съобразно предназначението й и създават риск при евакуация и при достъп на аварийни и спасителни екипи. Навеждат още, че в случая пречката се състои не само в това дали ищците могат да стъпят върху част от площадката, а в това, че обща част е преградена и изменена; че част от стълбищната площадка е приобщена чрез незаконно изградена стена и каса за врата; че проектното състояние на сградата е изменено без строителни книжа; че пространството по общия евакуационен и технически достъп е стеснено; че достъпът до покрива, комини, въздуховоди и други общи части за ремонт, обслужване и аварийни действия е затруднен или практически зависим от ответника. При това положение не е налице отпадане на нарушението, както 2 неправилно е приел първоинстанционният съд, а е налице само частично премахване на един елемент — крилото на вратата. Останалите елементи продължават да създават противоправно състояние, което пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Стената и монтираната на нея каса са изградени без строителни книжа и без съгласие за завземане на обща част от сградата и това състояние не представлява допустимо ползване на обща част , а едностранно и противоправно изменение на общата част, извършено единствено в интерес на ответника.

Районният съд не е отчел също, че стълбището и стълбищната площадка имат не само битова функция за преминаване към самостоятелните обекти, но и функция на евакуационен, авариен и технически достъп, който достъп в случая, предвид изградената стена и касата за врата, е затруднен или невъзможен.

Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд относно незаконно монтирания от ответника навес в свободната от застрояване част от поземления имот. По делото е безспорно установено, че за монтирания навес върху площ от 10 кв. м. (3, 70 м Х 2, 70 м) в двора не са издавани строителни книжа. Сградата в имота е пететажна, което според въззивниците означава, че за всеки жилищен имот е предвидено място за паркиране на автомобил.

Монтирайки навеса без разрешение от компетентните органи, ответникът е блокирал възможността на останалите съсобственици на дворното място да паркират автомобилите си в двора. За да подчертае преимуществото си, ответникът е надписал двора с жълта боя, отбелязвайки квотите в съсобствеността върху терена, без да е извършвано разпределение на полването на свободната незастроена част от поземления имот между съсобствениците, при което и неправилно е прието от първоинстанционния съд, че незаконно монтирания навес от ответника не пречел на ищците .

Навеждат, че незаконно монтираният навес пречи не само на паркирането на повече от един автомобил в двора, но поради местоположението и площта, която заема, блокира възможността за каквато и да е маневра. Не е съобразено също, че при монтажа на навеса е нарушена целостта на мазилката на сградата и на дворната настилка, което обстоятелство е установено от по делото, но е подминато от съда в обжалваното решение.

Твърди се още в жалбата, че решението е неправилно и в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищците искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради липсата на писмена покана съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС. Навеждат, че п р и съсобственост писмената покана е предпоставка (респ. е елемент от фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС) но съдебната практика приема, че самата искова молба може да служи за писмено поискване и обезщетение се дължи само за последните 5 години, считано от датата на подаване на исковата молба назад във времето, а всички претенции за периоди преди този 5-годишен срок са погасени по давност. В жалбата е цитирана и съдебна практика в подкрепа на изложените доводи.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените от ищците искове по чл. 109 от ЗС и по чл. 31, ал. 2 от ЗС да бъдат уважение, ведно с присъждане на разноските за двете 3 инстанции.

С жалбата е отправено и искане за събиране на доказателства във въззивното производство – за допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане, за установяване на факта, че ответникът е откачал вратата от пантите на касата на незаконно изградената стена върху стълбищната площадка на четвъртия етаж на сградата и това било извършвано всеки път преди оглед от вещо лице. Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК – твърденият факт, който ищците се домогват да докажат, не им е бил известен и не са могли да го узнаят и посочат до приключването на съдебното дирене в първата инстанция.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, ответникът, въззиваем М. И. Ц. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.

Съдът, след като се запозна с делото, констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка в частта му относно исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В уточняващата си молба от 26.06.2025 год., в изпълнение на дадените им указания ищците са посочили период, за който претендират заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно: за времето от 16.03.2023 год. до 05.06.2025 год. – подаването на исковата им молба, който период е обсъждан и в мотивите на решението. Периодът, за който съсобственик претендира заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС от друг съсобственик, е елемент от фактическия състав на горния иск, съответно и очертава и обективните предели на силата на пресъдено нещо относно заявеното с иска субективно материално право.

В диспозитива на решението в частта му относно исковете на ищците по чл. 31, ал. 1 от ЗС, липсва посочен горния период, за който те претендират обезщетение от ответника по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което и накърненото субективно материално право, заявено от ищците, задължително следва да бъде надлежно индивидуализирано в диспозитива, като при исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС това включва и периода, за който се претендира обезщетението за лишаване от ползите от съсобствената вещ. В случая е необходимо в диспозитива на решението да бъде описан периода, за който се претендира обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС, обсъден в мотивите. Липсата на подобна индивидуализация прави невъзможно и определянето на обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение относно тези искове.

Изложеното налага производството да се прекрати и делото да се изпрати на РС – Варна за провеждане на производство по чл. 247 ГПК, съобразно горните указания.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1985/2026 год. по описа на ОС – Варна;

ИЗПРАЩА делото на РС-Варна за провеждане на производство по чл.

247 ГПК за поправка на допусната в решението № 1267/01.04.2026 год., постановено по гр. дело № 7283/2025 год. по описа на РС-Варна, очевидна фактическа грешка.

След приключване на производството по чл. 247 ГПК, делото ведно с надлежно администрирани жалби против постановения след провеждане на горното производство съдебен акт, в случай, че такива бъдат подадени, да се върне обратно на ОС – Варна за произнасяне по жалбата/жалбите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________