Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9307 от 12.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72670/2021
Вид
Определение № 9307
Подписан
12.04.2022
В сила
12.04.2022
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9307 гр. С., 12.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20211110172670 по описа за 2021 година

С определение № 2347 от 24.09.2021 г. на Русенския районен съд, ІV гр.състав е прекратено производството по делото, образувано по искове на М.В.Й., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „/ФИРМА/а“, ЕИК 117500833, с адрес гр.Р., /АДРЕС/“ ** ** със съдебен адрес гр.Р., /АДРЕС/“ ** **, против „/АДРЕС/“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.С., /АДРЕС/“ ** ** **, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., и „/ФИРМА/“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.С., /АДРЕС/“ ** ** **, представлявано от Ю.Х.Ю., за прогласяване за нищожен на договор за заем CrediTrade № 6011-00000548/16.01.2019 г. и за признаване за установено, че ищцата не дължи по него сумата от 3057.49 лв.

Настоящият състав като прецени данните по делото, намира че не е местно компетентен да се произнесе по предявения иск по следните съображения:

Видно от изложените твърдения в исковата молба, предмет на делото е установяване в отношенията между страните на действителността на договор за кредит и на дължимостта на сума по него от 3057.49 лв. С оглед наведените в исковата молба твърдения и направени от ищцата уточнения с молби от 15.02.2022 г. и от 28.03.2022 г., след дадени от съда указания по реда на чл129, ал.2 от ГПК, се налага извода, че делото има характера на потребителски спор по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

В тази насока следва да се отбележи, че независимо, че процесния договор е сключен от ищцата в качеството й на едноличен търговец, това не е определящо за преценка на сделката като търговска. В тази насока е становището на ВКС, залегнало в определение № 440/11.10.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 3350/2019 г. на ІV г.о., ГК. Идентични са изводите на върховния съд, изложени и в определение № 60627 от 26.08.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 781/2021 г., IV г.о. ГК, в което се цитира практика на СЕС. Отбелязва се, че понятието "потребител" по смисъла на пар. 2, б."б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се съобрази, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия /т.27/, като преценката се извършва с оглед 1 всички обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/.

Ето защо и доколкото предметът на спора се определя от изложените в исковата молба твърдения, следва да се приеме, че искове, с които е сезиран съда са предявени от потребител. Дали тези твърдения са верни е въпрос на доказване в процеса, който не може да бъде решаван на настоящия етап, а съдът следва да се произнесе по него с крайния си акт по съществото на спора.

В същото време, с измененията на ГПК от 07.08.2018 г. и в частност на чл.113 от ГПК, се предвиди исковете на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв – по постоянния.

Тази разпоредба е специална спрямо общото правило на чл.105 от ГПК и го дерогира, като с посочените вече законови изменения се вмени и задължение на съда служебно да следи за спазване на местната подсъдност в случаите по чл.113 от ГПК /както и в други изчепателно изброени/ и възможността му да повдига този въпрос до приключване на първото по делото заседание – арг. чл.119, ал.3 от ГПК. При тези данни и след служебно извършена справка в НБДН, от която се установи, че настоящитя адрес на ищеца е в гр.Р., настоящият състав намира, че не е местно компетентен да разгледа делото.

Предвид това и различните изводи на РС-Р. и СРС относно местно компетентния съд, следва да бъде повдигната пепирня за подсъдност, която да се реши от Софийски градски съд.

С оглед изложеното и на основание чл.118 ал.1 ГПК и чл.122 ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност между Софийски районен съд и Русенски районен съд за определяне на съда, компетентен да разгледа исковете, предявени от М.В.Й., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „/ФИРМА/а“, ЕИК 117500833, с адрес гр.Р., /АДРЕС/“ ** ** със съдебен адрес гр.Р., /АДРЕС/“ ** **, против „/АДРЕС/“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.София, /АДРЕС/“ ** ** **, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., и „/ФИРМА/“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, /АДРЕС/“ ** ** **, представлявано от Ю.Х.Ю., за прогласяване за нищожен на договор за заем CrediTrade № 6011-00000548/16.01.2019 г. и за признаване за установено, че ищцата не дължи по него сумата от 3057.49 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 72670/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

Делото да се изпрати на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3