Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260282 от 09.12.2020, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1127/2020
Вид
Решение № 260282
Подписан
09.12.2020
В сила
22.04.2021
Състав
МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.70 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.3 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.18 ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.43 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.298 ал.1 т.1 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260282 / 09.12.2020 година, гр.

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На девети ноември през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Кристина Стоева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1127 по описа за 2020 година; взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „**************“ № **, представлявана от изпълнителните директори Н. В.Н. и С. А. П.; против С.Х.Х. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че по договор №026LD-R-000533/17.03.2011 г. за банков кредит, сключен на 17.03.2011 г. с погасителен план- Приложение №1 към него, предоставил на ответницата кредит в размер на 4 000 евро за погасяване на съществуващи задължения, с краен срок за погасяване 15.03.2021 г. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 17.03.2011 г. по сметка с IBAN:***, открита на името на кредитополучателя в банката. За ползвания кредит, на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит, кредитополучателят се задължил да плаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро бил в размер на 7,99 % годишно. На основание Раздел II, т.10 от договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения в Раздел II, т.4 от договора лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Усвоеният кредит не бил погасяван по главница, а само по лихви на дати и със суми, както следва: на 15.04.2011 г. - 0.28 евро, на 10.05.2011 г. - 6.65 евро, на 08.09.2011 г. - 25.53 евро, на 19.05.2012 г. - 25.53 евро. Кредитът бил в просрочие, считано от 16.04.2011 г. - общо 3130 дни към 10.11.2019 г., включително. По кредита били просрочени 103 вноски по главница, които били дължими на падежи и в размери, подробно описани в исковата молба. Общият размер на просрочената сума по главница, преди обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, била 2 919,37 евро, а считано от датата на предсрочната изискуемост - 04.11.2019 г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума по главница, бил 4 000 евро. По кредита били просрочени и 103 вноски по лихва, които били дължими на падежи и в размери, подробно описани в исковата молба. Общият размер на просрочената сума по лихва, преди обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, бил 4 538,04 евро, а считано от датата на предсрочната изискуемост - 04.11.2019 г., общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва, бил 4 548.85 евро. Поради неплащане в срок на задълженията по договора, на основание Раздел X, т. 10.1.2., б.

„а" от Общите условия на „Първа инвестиционна банка" АД за кредити на физически лица, на 11.10.2019 г. банката, чрез ЧСИ с peг. № ***, връчила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора с предоставен 7- дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не платил в предоставения му срок, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 04.11.2019 г. Към 10.11.2019 г., включително, дългът на кредитополучателя, произтичащ от договора, бил в размер на 11 229,17 евро, от които:

- 4 000 евро просрочена главница;

- 4 548,85 евро непогасена договорна лихва за периода 17.03.2011 г. - 03.11.2019 г., включително;

- 2 660,27 евро обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 16.04.2011 г. - 03.11.2019 г., включително, - 7,78 евро непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода 04.11.2019 г. - 10.11.2019 г., включително;

- 12,27 евро разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

На 11.11.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, като образувано било ч.гр.д. № 3490/2019 г. на ХРС и на 14.11.2019 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 1686/ 14.11.2019 г., с която било разпоредено длъжникът да заплати на банката сума в общ размер на 11 229,17 евро, включваща подробно описаните по-горе суми, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението 11.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 439,25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На 20.05.2020 г. банката получила съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника. Ето защо, за нея налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, първоначално ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи всички гореописани суми, за които е била издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, като му присъди деловодни разноски за заповедното и за настоящото производство. Допълнително, ищецът прецизира исковете си, по повод на което с влязло в сила определение на съда, производството по делото частично се прекрати по отношение на първоначално предявените претенции за сумите от 7,78 евро непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода 04.11.2019 г. - 10.11.2019 г., включително; и от 12,27 евро разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – юрисконсулт, който поддържа предявените искове и иска уважаването им, според заключението на вещото лице.

Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита иска за допустим, но за неоснователен, като го оспорва по основание и размер. Ищецът основавал вземането си на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но в случая той не изпълнил задължението си, изрично да заяви, че упражнява правото си, да обяви кредита за предсрочно изискуем, и надлежно да уведоми ответницата за това преди подаването на завлението за издаване на заповед за изпълнение. От приложената покана било видно, че ЧСИ самоинициативно решил да издирва ответницата на друг адрес /ул. "*** № **/, различен от постоянния и настоящия й и по местоработата й, като е констатирал, че му е отказано да бъде приета поканата лично от нея, но дори не посочил в кой град се намира тази улица. Този ред на призоваване бил недопустим и представлявал злоупотреба с правата, дадени по чл.44 ал.1 от ГПК, тъй като нямало данни, нито да е посещаван постоянния или настоящия й адрес, нито местоработата й. Нямало данни, как е установена самоличността на лицето, за да приеме, че му отказва връчването, според чл.38 от ГПК. В случая не се представяли доказателства, кредитополучателят да е търсен и уведомен за упражняването от кредитора на правото да обяви целия размер на кредита за предсрочно изискуем. Ответницата узнала за обявената предсрочна изискуемост на задължението й едва с получаване на призовката за доброволно изпълнение от ЧСИ. Същевременно, в Раздел V от договора изрично се сочело, че кореспонденцията между страните ще се води на съответните посочени адреси. Тези обстоятелства сериозно разколебавали твърдението на наличие на дълг. На следващо място, ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност за всички суми за главница преди дата 11.11.2014 г., както и всички суми за договорна и наказателна лихва преди дата 11.11.2016 г. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния договор за кредит било уговорено, че заемната сума в размер на 4 000 евро ще се връща на вноски, за срок от 120 месеца, като крайният падеж (падежът на последната вноска) бил 15.03.2021 г. В погасителния план бил уговорен падеж на всяка вноска, като за периода от 15.04.2011 г. до 15.03.2021 г., всеки месец на 15-то число, длъжникът имал задължението да заплаща главница и лихва в посочен размер. Падежът на всяка една от погасителните вноски настъпвал на датата в погасителния план -15- то число от съответния месец, като при неизпълнение в срока за всяка една вноска било предвидено начисляването на наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е неработен ден - чл.10 от договора. От това следвало, че кредиторът не само че можел да търси изпълнение при неплащане в срока (на падежа) за всяка от погасителните вноски, но и санкционирал длъжника с начисляването на наказателна лихва. Затова се налагал изводът, че вземането става изискуемо за всяка вноска от падежа по погасителния план. От този момент кредиторът можел да претендира от длъжника, да изпълни задължението си за всяка една вноска.

Бездействието на кредитора се санкционирало, като в случай, че продължи в предвидения в закона срок - 5 години от падежа на всяка вноска, то вземането му се погасявало по давност. Ответницата се позовава на цитирана в отговора й съдебна практика. Според нея, след като неизпълнението на задължението на длъжника, да престира на падежа на всяка вноска, било скрепено със санкция - начисляването на лихви, то не можело да се вмени в негова тежест едновременно и заплащането на наказателни лихви и началото на давностния срок да е падежът на последната вноска. Последното противоречало на принципа за добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите, а и на житейската и правна логика. Правото на кредитора да получи на части със заплащането на допълнителна лихва за неизпълнение на падежа на всяка вноска, го задължавало да търси всяка вноска от настъпване на падежа й или поне не повече от пет години от този момент. В противен случай, приложение намирал институтът на погасителната давност. Уговорената в чл.9 от договора възможност, длъжникът да погаси предсрочно част или всички свои задължения по кредита, без да дължи на банката такса за предсрочно погасяване, не водела до извода, че срокът по договора е уговорен само в полза на длъжника, по смисъла на чл.70 ал.2 от ЗЗД. Това било така, тъй като макар да била уговорена окончателна дата на погасяване - 15.03.2021 г., то длъжникът дължал погашения по погасителния план на всяко 15-то число от месеца, в продължение на 120 месеца.

Неизпълнението на длъжника на падежа на всяка вноска било скрепено с начисляването на наказателна лихва по чл.10 от договора. По отношение на иска за договорна лихва, приложима била кратката тригодишна давност по чл.111 б. „в” от

ЗЗД. Вземанията за лихва, уговорена в чл.4 от раздел II, били изискуеми заедно с главницата, т.е. с падежа на всяка вноска по кредита. Така искът за претендираната договорна лихва за периода 15.04.2011 г. - 11.11.2016 г. следвало да се отхвърли като погасен по давност, а така също и искът за наказателна лихва. В открито съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани, като му се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното: