Решение № 139 от 13.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Благоевград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20241200501203 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. Ш.

Ш., ЕГН **********, А. Ш. Ш., ЕГН **********, А. Ш. Ш., ЕГН **********,

Г. Ш. Т., ЕГН **********, З. И. Г., ЕГН **********, И. И. Д., ЕГН ********** и Ф. И. Ч., ЕГН **********, чрез адв. И. К., срещу решение № 182/ 18.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 1127/ 2022 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев, с искане за отмяната му изцяло и уважаване на предявените искове.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въз основа на фактическа обстановка, която не отразява действителното фактическо положение, тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 182/ 18.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 1127/ 2022 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев, като съдът уважи предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва предявената въззивна жалба, като излага мотиви за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 1 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от Е. И. Ш., З.а И. Г., И. И. Д. и Ф. И. Ч., всички от с.Вълкосел, обл.Благоевград против Ю. И. Ш. от с. Вълкосел, обл.Благоевград.

Иска се на основание чл. 108 от ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че ищците, в качеството си на наследници на И. Ю.ов Б., бивш жител на с.Вълкосел са собственици на основание наследство и възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху 4/24 идеални части от Поземлен имот с планоснимачен № 1 от квартал 68 по плана на стопанския двор на с.Вълкосел, общ.Сатовча, утвърден със Заповед № 501/1993 г. на Кмета на Общината, с площ за имота от 980 кв.м., който имот участва в образуването на УПИ – парцел I от квартал 68 по плана на стопанския двор на селото, при съседи: А. Б., И. М., С. М. и улица, и да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху процесния имот.

Твърди се от ищците, че са част от наследниците на И. И.ов Б., бивш жител на с.Вълкосел, починал на 1 29.05.1969 г. С решение № 1041Б/ 20.01.2000 г. на ПК Сатовча на наследниците на И. Б. е възстановен следния недвижим мот: 980/1555 ид. части от парцел I, отреден с план за новообразувани парцели с площ от 1554,5 кв.м., намиращ се в местността „Пезеутката“, в землището на с.Вълкосел, при съседи: А. В., И. М., С. М..

След това е издадено и решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на ОС“З“ с.Сатовча, с което е възстановен процесния имот, като е посочено, че имота попада в имот пл. № 1, парц. 1, кв. 68 по плана на с. Вълкосел, при съседи: А. В., И. М., С.

М.. Въз основа на последното реституционно решение е съставен и документ за собственост - нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/ 2008 г. на нотариус В.Б., вписан с вх. р. 3545, акт № 16, т. 15, дело № 3175/ 10.11.2008 г., в който имотът е описан по следния начин: Поземлен имот с пл.

№ 1 от кв. 68 по плана на стопанския двор на с. Вълкосел, общ. Сатовча, утвърден със заповед № 501/ 1993 г. на Кмета на Общината, с площ за имота от 980 кв.м., който имот участва в образуването на УПИ - парцел 1 от кв. 68 по плана на стопанския двор на селото, при съседи: А. В., И. М., С. М. и улица.

Имотът, описан в т. 34 от решение № 1041Б/ 20.01.2000 г. на ПК Сатовча и в т.

34 от решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на ОС„З“ с.Сатовча е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/ 2008 г. на нотариус В.Б.. В имота има застроена сграда, която е построена по време на ТКЗС и е била продадена на търг на Ю. И. Ш.. По молба на И. И. Д., със заповед на Областния управител на област Благоевград, влязла в законна сила, е проглА.а нищожността на проведения търг, както и сключения въз основа на него договор за покупко - продажба. Със Заповед № ОА-861/ 01.10.1996 г. на Областния управител е наредено да се изземе по административен ред от Ю.

И. Ш. от с. Вълкосел същия имот - овчарник „Пезеутката“, ивн.№ 1440.

2

Изпълнението на заповедта е възложено на Определени лица на правоимащите по §29, ал.1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Тъй като тези общия събрания не съществуват отдавна и са преустановили дейността си, И. Д. продължила да отправя молба до Областния управителза изпълнение на заповедта, както и да се даде възможност на наследниците да закупят сградата, построена в имота, за който се легитимират като собственици с нотариален акт № 167, том 9, рег.

№ 17355, дело № 1690/ 2008 г. на нотариус В.Б..

Тъй като ищците се считат за собственици на имота, но при всеки опит да влязат във владение на имота, ответника им отказва и не ги допуска, е предявен настоящият иск.

Ответника поддържа, че искът е недопустим. По същество намира иска за неоснователен, тъй като липсват и трите предпоставки за това. Счита, че ищците не са собственици на имота, тъй както и липсва валидно възстановяването на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради незаконосъобразност на Решение № 1041В/ 01.02.2008 г. и Решение 1041Б от 20.01.2000 г., с които се признава правото в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на И. Ю.ов Б. и съответно издадения констативен нотариален акт № 167, том 9, рег. № 17355, дело № 1690/ 2008 г. на нотариус В.Б. не ги прави собственици.

В констативния нотариален акт е описано, че са приложени решение № 1041В/ 01.02.2008 г. на ОСЗГ. с.Сатовча и скица № 456 от 05.11.2000 г. - т. е. представено е друго решение и неактуална скица на имота и не е представено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. От представеното с исковата молба Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, касаещо процесният имот се установява, че имота е бил индивидуализиран по помощен кадастрален план и за него е налице Акт за държавна собственост, има и изградена сграда „Овчарник“, съответно не са налице предпоставките за възстановяване, защото липсва към удостоверението скица, удостоверяваща колко е застроената площ и колко може да се възстанови, както и че са изпълнени изискванията на Наредба № 5/2 001 г. ПНУТ. Ответника не е бил уведомен като заинтересовано лице за проведените процедури по приемане на помощен кадастрален план, поради което намира издадените в тази процедура административни актове за нищожни и прави искане за обявяването им за такива по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Акт за установяване на публично задължение и данъчни оценки, приложени към исковата молба са издадени на починало към онзи момент лице, поради което ответника счита, че документите са неистински и ги оспорва.

Ответника твърди, че владее на валидно правно основание сграда "Овчарник" със застроена площ от 400 кв.м. и прилежащият й терен - парцел 1 от кв.67 по плана на с.Вълкосел, с площ от 1554 кв.м., който е закупил с договор № 75- 2/ 20.10.1994 г. след проведен търг от ЛС на ТКЗС с. Вълкосел.

От тази дата започнал и владеенето на имота и никога не го е губил, нито някой го е оспорвал. Договорът за покупко-продажба, с който е придобил 3 имота не е обявен за нищожен, но в случай, че бъде прието, че обявеният за нищожен търг влияе на правото на собственост на ответника, той се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.

Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при събиране и оценка на доказателствата по делото.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

Ревандикационният иск, който е процесуално допустим, предвид наличието на правен интерес за ищците, като абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Това свое становище, съдът обуславя на следните обстоятелства:

При тази квалификация на иска и с оглед на изложените съображения, съдът счита, че същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от съда по същество.

Разгледан по същество съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради следното:

От представените по делото доказателства, се установява, че ищците са част от наследниците на И. И.ов Б., бивш жител на с.Вълкосел, починал на 29.05.1969 г., който от своя страна е наследник на И. Ю.ов Б., също бивш жител на с. Вълкосел, починал на 20.02.1959 г. От името на наследниците на И. Ю.ов Б. един от тях – Ю. Т. И.ов поискал възстановяване на земеделски имоти. С решение № 1041Б/ 20.01.2000 г. ПК с. Сатовча признала на наследниците на И. Ю.ов Б. правото на собственост върху земеделски земи, между които Нива от 1.554 дка, находящ се в землището на с. Вълкосел, в местността „Пезеутката“и възстановила на наследниците на И. Б. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 980/ 1554 идеални части от парцел първи, отреден с план за новообразувани парцели с площ за парцела от 1554,5 кв.м., намиращ се в мест. „Пезеутката“, землището на с. Вълкосел, при съседи (дописано на пишеща машина) А. В., И. М., С. М.. Видно от договор № 75-2 от 20.10.1994 г. ответника Ю. Ш. закупил от ликвидационния съвет на ТКЗС полумасивна стопанска сграда, находяща се в землището на с. Вълкосел, местността „Пезеутката“, извън регулационния план на селото, състоящ се от едно тяло със застроена площ за постройката от 400 кв.м. и прилежащ терен „парцел“ в едно със застроената 4 площ от 1554 кв. м. за сума от 50 500 лв. Представена е по делото фактура за заплащане на договорената цена. Изготвен е протокол за приемане – предаване на основно средство № 75-11 от 20.10.1994 г. с който на Ю. Ш. е предаден обект „овчарник“ в местността „Пезеутката“, землището на с.Вълкосел, представляващ едноетажна полумасивна сграда, изградена с тухлена зидария, застроена площ от 400 кв.м. и прилежаща площ от 1554 кв.м.. Установява се, че Ш. се снабдил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени документи върху Дворно място, представляващо имот пл. № 1, парц. 1, кв. 67 по плана на стопанския двор на с. Вълкосел, ведно с полумасивната стопанска сграда – овчарник застроен върху дворното място, със застроена площ за постройката от 400 кв. м. и застроена и незастроена площ за мястото от 1554 кв. м., при граници: улица, С. М., н-ци М.и и овчарник на ТКЗС. Областния управител на Софийска област постановил Заповед № ОА[1]861/ 01.10.1996 г., с която приема, че извършената сделка, с която Ликвидационния съвет на ТКЗС с. Вълкосел е подал на Ю. Ш. овчарник „Пезеутката“, инв. № 1540, с Вълкосел за сумата от 50500 лв. е нищожен, тъй като липсва решение на ЛС за провеждане на търга и в състава на комисията не е включен юрист. Поради това е наредено да се изземе по административен ред от Ю. И. Ш. от с. Вълкосел същия имот овчарник „Пезеутката“, инв. № 1540. По делото е представено писмо от Областна управа София до Областна управа Благоевград, че по повод искането им за изпращане на заверено копие от Заповед № ОА-861/ 01.10.1996 г., с отбелязване дали е влязла в законна сила, такава заповед и преписка по нея не се откриват. След постановяване на решение № 1041Б/ 20.01.2000 г.