Решение № 859 от 13.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110200004 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на П. Е. П. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 25-8703-000768/ 17.11.2025г. на Началник сектор специализирани полицейски сили в ОД на МВР- Варна, с което на въз.П. са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 500лв. / 255,65 евро/ и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, излагат се аргументи, че нарушението не е извършено от субективна страна , тъй като нарушителят е управлявал лек автомобил, който е бил предоставен за временно ползване от собственика., като се твърди, че последният дори не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Излагат се допълнително подробни аргументи за липса на виновно поведение от страна на санкционираният нарушител.Нарушено било правото на защита на нарушителя, Алтернативно 1 се излагат аргументи за наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въз.П., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв.А., надлежно упълномощен и приет от съда, който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено въз основа на аргументите, изложени в жалбата и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява, депозира се писмено становище с аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 13.09.25r. около 22.00ч. полицейски екип на СПС при ОД МВР Варна спрял за проверка л.а. „***“ с per. № *** в близост до кръстовището на ул.“Студентска“ и бул.“Осми Приморски полк“. При извършената полицейска проверка полицейските служители установили, че автомобилът се управлявал от П. Е. П. и бил собственост на баща й - Е. П. П.. От извършената справка в РСОД полицейските служители установили, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП нерегистрирано МПС от 27.08.25 г. Във връзка с горното полицейските служители съставили АУАН по ЗДвП на водача на автомобила. В хода на проверката по преписката било снето сведение от П. Е. П.. Тя обяснила, че на 13.09.2025 г. излязла с автомобила на баща си и около 22.15ч. била спряна за проверка от полицейски служители. От извършената проверка се установило, че автомобилът бил с прекратена регистрация поради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. П. не знаела, че автомобилът е с неизправни документи и затова си позволила да го управлява. В хода на проверката по преписката била изискана справка от Сектор ПП ОД МВР Варна от която било установено, че на 27.08.25г. в АИС КАТ било отразено прекратяване на регистрация на л.а. „***“ с per. № ***, на основание получено уведомление от „Гаранционен фонд“. На същата дата било изготвено уведомително писмо до собственика на автомобила - Е. П. П..

2

Предвид горното била образувана и прокурорска преписка №16402/25г. по описа на ВРП.

Запознавайки с материалите по преписката прокурорът приел следното:

„Съгласно чл.345, ал.2 от НК, управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред е криминализирано и се наказва с лишаване от свобода или глоба от 500.00 до 1000.00 лева.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Срокът по ал. 1 не се отнася за придобитите с цел продажба, нерегистрирани в страната моторни превозни средства и ремаркета от стопански субекти.В конкретния случай, не се касае за новопридобит автомобил и бездействие в предвидения от закона срок, тъй като водачът на автомобила не е собственик на същия. Макар от формална страна да са налице данни, че на 13.09.2025. П. Е. П. е управлявала посоченото МПС, без да е регистрирано по надлежния ред, не е налице умисъл за осъществяване на престъпния състав на чл.345, ал.2 от НК, предвид обстоятелството, че тя не е знаела за извършената служебна дерегистрация на управлявания от нея автомобил.“

Предвид горното и на основание чл.199, чл.213 ал.1, вр.чл.24 ал.1 т. 1 от НПК, с постановление от 30.10.2025г. прокурорът отказал да образува ДП по преписката.

Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно поведение, въз основа на материалите по преписката и постановлението на ВРП на 17.11.2025г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В с.з. се приобщиха и материалите от преписката на ВРП и допълнително изисканите от съда писмени доказателства, от които е видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред жалбоподателят да е бил уведомен, че застрахователната полица е прекратена/ няма доказателства 3 изпратеното уведомление от ГФ да е било получено от адресата/, както и за това жалбоподателят да е бил уведомен, че автомобилът е бил служебно дерегистриран, тъй като уведомлението е изпратено с непрепоръчана пратка и проследяването й е невъзможно..

В с.з. актосъставителят даде показания във връзка с извършената проверка, като потвърди, че процесният автомобил е бил с рег. табели по време на проверката.

Съдът кредитира изцяло гласните доказателства по делото, като напълно кредитира и писмени доказателства, приобщени по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка и са непротиворечиви по между си.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на св.И. и писмените доказателства по преписката на ВРП, заповеди и от останалите писмени доказателства по делото, приложени в АНП, в материалите по прокурорската преписка и тези, приобщени в с.з..

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.

Формално НП и АУАН съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено.

Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни обстоятелства.

4

В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката,в действителност НП е било издадено въз основа на съставен АУАН и постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП, което наложи материалите от горепосочената преписка да бъдат изискани служебно от съда/ в самото НП никакви други доказателства не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП/.

Необорени по никакъв начин са твърденията на въз.П., че последната по никакъв начин не е била уведомена както за обстоятелството, че липсва валиден договор за застраховка „ГО” , така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, въпреки, че по смисъла на Наредбата, касаеща регистрациите и пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде уведомен за служебната дерегистрация и тази норма към настоящия момент не е отменена.Табелите очевидно са били поставени на автомобила/ доказателствата за това са по преписката/, Гаранционният фонд не представя никакви доказателства, че собственикът на процесното МПС е получил изпратеното уведомление за липса на валидна застраховка, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било известно на собственика, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.П. е осъществила състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,още повече че не е собственик на процесния автомобил..За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.Няма доказателства въз.П. виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС и няма никакви доказателства по преписката, такива не се ангажираха и в с.з., които да доказват противното.

В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на 5 прокурора, касаещи извършената проверка, но и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.Изцяло в горния смисъл е и Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19г. по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2777/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2198/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2172/19г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 546/20г., по описа на съда и мн.др.

Следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства, а в конкретния случай не само, че няма доказателства възз.П. виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС, Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация, а не за това, че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, поради което фактът дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор е ирелевантен. Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса на валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика/ нормата на чл.18б ал.2 от Наредбата издадена на основание чл.140 ал.2 от ЗДвП все още е действаща/ и след като не е доказано, че собственикът е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.