Определение № 3145 от 10.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3145 гр. Варна , 09.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Св. Христова

Членове:

Светлана К. Цанкова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502179 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Срещу Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр. дело №2299/ 2020 г. по описа на ВРС са постъпили следните въззивни жалби:

1. Въззивна жалба от К.Д. Г. и П. Г. П., чрез процесуален представител адв. П. Н., в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове срещу П. М. ХР. да заплати разделно на всеки от ищците по ½ част от следните суми: сума от 9795 лева, изтеглена от ответника на 07.09.2018 год. с пълномощно 10192/28.08.2018 год. и неотчетена от ответника на възложителя – наследодател на ищците Б. П. Г., на основание чл. 284 ЗЗД; сумата от 1800 лева, изтеглена на 22.10.2018 год. и на 23.10.2018 год. с банкова карта от банкомат от ответника, с която неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД; 931,45 евро, представляваща част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.

В депозираната въззивна жалба се излага становище за неправилност на постановено решение в обжалвана отхвърлителна част, като се отправя искане за уважаване на предявените искове в нея. Жалбоподателите на първо място оспорват извода на съда, че не са ангажирали доказателства за получаване от ответника на сумата от 1800 лева на 22.10.2018 г. и 23.10.2018 г., като излагат, че между страните не съществувал спор относно факта, че Х. я е изтеглил след смъртта на тяхната наследодателка, настъпила на 21.10.2018 г., тъй като последният признал този факт с отговора на исковата и в проведените по делото открити съдебни заседания, както и извънсъдебно – в приложените по делото прокурорски преписки.

1

Оспорват още приетото за установено от първоинстанционния съд, че Б. Г. е взела заеми от третите лица А.Н и Т.Т. По отношение на първия от тях считат, че се претендира заем на обща стойност от 6000 лева, което изключва допустимостта на свидетелските показания за неговото установяване. В допълнение сочат, че заемът не е породил действие по отношение на тяхната наследодателката, както и непокрити нейни парични задължения, които да са налагали тяхното сключване. Въззивниците излагат становище, че от мотивите на решението не става ясно защо съдът приема, че от показанията на свидетеля Т. и от писмените доказателства се доказва съществуването на още един заем с кредитор А.Н.

Сочат, че от приложения договор се установява заемно правоотношение между „Зърнени храни Силистра" АД и „ЮБН Корпорация" ЕООД, а не между физически лица, следователно същият не е породил действие спрямо Б. Г., поради което свидетелските показания на Т. не следвало да бъдат кредитирани.

На следващо място жалбоподателите излагат твърдения, че в хода на процеса ответникът не е доказал какви конкретни разходи са извършени със заетите средства, както и че Б. Г. е имала нужда от тях. Не е установил още съществуването на разходи по-големи от обичайните, свързани с нейното лечение. По съображения, че Г. е имала собствено жилище и е притежавала четири банкови сметки с големи парични наличности, твърдят, че възражението, че тя е страдала от недостиг на средства, което налагало тегленето на заеми, се явява нелогично. По делото бил представен още и предварителен договор за покупкопродажба на имот в с. Близнаци, по който самият ответник е заплатил в брой сумата от 3400 лева на Б. Г. на 18.10.2018 г. Освен това наследодателката на ищците е имала постоянни месечни доходи през годините от лихви, от наеми, от пенсия, както и спестявания, в същото време режийните и́ разходи били покривани частично от Община Варна, както и от нейните родители, които и́ осигурявали постоянно готвена храна. В същото време останали недоказани твърденията на ответникът, че е внасял лични средства по банковите сметки, напротив от извлеченията от същите се установявало, че единствено е теглил суми от тях. В заключение оспорват и изводите на съда за заплащане от страна на Х. на задължения към „Обреди“ ЕООД за погребението на тяхната наследодателка в размер на 877.04 лева, както и сумата от 585.75 лева дължима комисионна към „Явлена“ ЕООД. Навеждат и твърдения за съществуването и на четвърта банкова сметка, от която ответникът е изтеглил сумата от 9779 лева, която е извън предмета на предявените искови претенции. Отправят искане за разкриване на банкова тайна, а в условията евентуалност за приобщаване на банкови извлечения и допускане на ССчЕ. Молят за отмяна на решението и уважаване на исковете в обжалваните части, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. М. ХР., представляван от адв. С. А. – Н.а, с което се изразява становище, че въззивната жалба е основателна единствено и само по отношение на формулирания извод, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове по чл. 284 от ЗЗД за 2 заплащане разделно на всеки от ищците по ½ част от сумата от 9795 лева, като оспорва единствено мотивите на съда, поради които е отхвърлил иска, но по същество поддържа искане за тяхното отхвърляне, съответно за потвърждаване на решението и в тази негова отхвърлителна част. По отношение на останалите части на съдебния акт счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като излага и подробни съображения за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд, попадащи в предмета на подадената от него въззивна жалба. Въззиваемият се противопоставя срещу доказателствените искания на насрещните страни, както и срещу искането им за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

2. Срещу първоинстанционното решение е депозирана също въззивна жалба от П. М.

ХР., чрез процесуален представител адв. С. А. – Н.а, в частта, с която е осъден да заплати на всеки от ищците К.Д. Г. и П. Г. П. сумата от 639,27 евро, представляваща 1/2 част от 1278,55 евро, която е част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50 евро, представляваща 1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 26.10.2018 г. и получена от ответника без основание; както и сумата от 2000 евро, представляваща 1/2 част от сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 19.11.2018 г. и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД, и в частта, с която е осъден да заплати на ищците сторените съдебно-деловодни разноски, както и в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове по чл.284 от ЗЗД за заплащане разделно на всеки от ищците по 1/2 част от сумата от 9 795 лв., изтеглена от ответника на 07.09.2018 г. с пълномощно per. №10192/28.08.2018 г.

На първо място жалбоподателят излага становище, че решението е частично недопустимо в частта относно иска по чл. 284 от ЗЗД по съображения, че е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като са изложени противоречиви и непълни твърдения от ищците, както и несъответстващ на правната квалификация петитум, а в условията на евентуалност, че същото е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано.

В останалите части, съдържащи произнасяне по искове по чл. 59 от ЗЗД потвърждава становището си за неправилност и необоснованост на съдебния акт по съображения, че фактическата обстановка, възприетата от съда с мотивите на обжалваното решение не е изяснена в пълнота и е частично неправилна и необоснована. Събраните по делото доказателства не били подложени на цялостен, задълбочен и обективен анализ от решаващия състав, а извън полезрението на съда са останали относими към спора по делото факти и обстоятелства, които по безспорен начин се установяват от събрания доказателствен материал. Предвид изложеното оспорва извода на съда, че с платежни нареждания от 3

25.02.2019 г. на наследниците на Б. Г. - К.П. и П.П. били изплатени сумите от по 2026.51 лева от "УниКредит Булбанк" АД, съставляващи остатък от наличното по сметка на Г. салдо, като неправилен и необоснован, тъй като с приложените по делото разписки от 25.02.2019 г.

"УниКредит Булбанк" АД е изплатило на КР. Д. П. и П. Г. П. от същата горепосочена депозитна сметка на Б. П. Г. с IBAN BG***************** сумите съответно от 2 026.51 евро и 2 026.50 евро, или общо 4 053.01 евро, възстановявайки им изцяло изтеглената от ответника на 19.11.2018 г. сума от 4 000.00 евро, за която сума ищците са предявили исковата си претенция по чл.59 от ЗЗД по настоящото дело.

На следващо място жалбоподателят възразява срещу отказа на съда да кредитира приложената медицинска документация относно здравословното състояние на Б. Г. като неотносима към предмета на доказване. Сочи, че влошеното здравословно състояние на наследодателката на ищците през 2018 г. е в пряка връзка с възникването и покриването на неотложните и необичайно високи разходи, които са релевантни обстоятелства по делото.

Здравословните проблеми на Г. се установявали още и от свидетелските показания на Т.Т и Н.Г. Оспорва също извода на първоинстанционният съд, че с анекс от 25.10.2018 г. комисионната на фирма "Явлена-Варна" ООД била предоговорена на 300 евро, тъй като същият не бил подписан от възложителя. При това положение действие между страните по договора пораждали предходните им съглашения, съобразно които възнаграждението било фиксирано на 3% от продажната цена, която в случаят била 72 000 евро, или заплатената сума възлизала на 2 160 евро. Противопоставя се и срещу отказа на съда да цени сметки/фактури №75094/28.08.2018 г. за сумата от 51.60 лв., №75407/07.09.2018 г. за сумата от 251.28 лв. и №76513/18.10.2018 г. за сумата от 69.60 лв., издадени от нотариус Огнян Шарабански и вносни бележки №45486658/07.09.2018 г. за сумата от 88.40 лв. и №45486413/07.09.2018 г. за сумата от 10.00 лв., заверени от "Токуда Банк" АД, тъй като същите били представени с писмено становище от 09.02.2021 г. на молба на ищците от 13.11.2020 г., поради което възможността за приобщаването им не е била преклудирана.

Аналогично счита, че съдът е следвало да уважи доказателствените искания, обективирани в молба вх. №270116/09.02.2021 г., за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информация от стоматолога д-р Н.С и с информация от "УниКредит Булбанк" АД дали наследодателката на ищците е използвала услугата "мобилно банкиране", като предявени в законоуставените срокове и относими по делото, като отправя искания в тази насока към въззивния съд. От друга страна сочи, че приетите като допустими и релевантни писмени доказателства договор-поръчка за погребение от 22.10.2018 г и фактура №7000058462/22.10.2018 г., издадена от "Обреди" ЕООД и пълномощно per.

№12465/18.10.2018 г., както и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетеля Т.Т относно общия бюджет на Б. Г. и ответника са останали необсъдени по делото.

С оглед изложеното становище за неизяснена, необоснована и частично неправилна фактическа обстановка, жалбоподателят твърди, че съдът е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи. По отношение на иска с правно основание чл. 284 от ЗЗД сочи, че твърденията на ищците се свеждат единствено до това, че липсвала отчетна сделка 4 за така изтеглената сума, която не била използвана в интерес на тяхната наследодателка, а за личен интерес на ответника, за което липсвало упълномощаване. До приключване на устните състезания ищците изобщо не навели твърдения и не представили доказателства наследодателката им и ответникът да са се обвързали с валиден договор за поръчка, по силата на който за пълномощника да е възникнало задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да даде сметка и да предаде всичко, което е получил, като изрично оспорва съществуването на мандатно правоотношение с характера на договор за поръчка. По подробни съображения, касаещи влошеното здравословно състояние на Б. Г. и полаганите от него грижи, жалбоподателят обосновава извода си, че предоставеното пълномощно е било в резултат на взетите съвместни решения от наследодателката на ищците и ответника за полагане на всички необходими и адекватни грижи за домакинството им, а с изтеглените с него парични суми са били покривани разходите в домакинството им. Дори и да се приемело, че в негова тежест е възникнало задължение за отчитане спрямо доверителя, то същото било извършено, но с оглед отношенията между страните по сделката, основаващи се на доверие, не били издавани разписки, а то можело да бъде доказана единствено с косвени доказателства. В този смисъл извън произнасянето на съда останал факта, че сумата от 9 795 лева е била изтеглена в същия ден като пълномощник на Б. П. Г., с която е финализирал сделката за покупката на дворното място в с. Близнаци, за което е заплатил в брой уговорената продажна цена от 3 400 лв., както и разходите за прехвърлянето на имота в общ размер от 406.78 лв., включително 5.50 лв. банкови такси, съгласно фактури №75094/28.08.2018 г. и №75407/07.09.2018 г., издадени от нотариус Огнян Шарабански и вносни бележки №45486658/07.09.2018г. и №45486413/07.09.2018 г., заверени от "Токуда Банк" АД. Предоставеното близо два месеца след това пълномощно доказвало, че Б. Г. е била запозната със сделката по придобиването на имота и съответната документация в тази връзка, което обстоятелство е в подкрепа на твърдението на ответника, че още на 07.09.2018 г. вечерта е предоставил на наследодателката на ищците всички документи и остатъка от изтеглената парична сума, за да ги съхранява в къщата в с. Невша, където са живеели. По гореизложените съображения счита, че претенцията по чл. 284 от ЗЗД е изцяло неоснователна и недоказана, поради което първоинстанционният съд е следвало да я отхвърли изцяло, без да приспада признатите от него разходи Х., което се е отразило и върху размера на уважените искове по чл. 59 от ЗЗД.