Решение № 776 от 28.11.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Разград, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20223330101491 по описа за 2022 година

Настоящото производство е по чл.240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД

Предявена е искова молба от А. С. Х. против С. И. С. за осъждането, да заплати на ищеца сумата 4500лв. представляваща невърната част от паричен заем, неустойка в размер на 6500лв., законната лихва. Иска и разноски. В молбата се сочи, че на 04.08.2021г. сключили договор за заем, като предал на ответника сумата в размер на 6500лв. Договорили се с ответника дадената сума да бъде възстановена в срок до 30.08.2021г. В посочения срок ответникът не възстановил сумата, като многократно ищецът провеждал разговори с него. В последствие ответникът превел сумата 2000лв., като за останалата част отказал да плати.

Съгласно чл.III от договора се договорили за неустойка в размер на 6500лв. Към настоящият момент не била възстановена сума от 4500лв. както и договорената неустойка.

Ответникът не депозира отговор. В с.з. се явява лично, като не оспорва сключването на договора, получаването на сума в размер на 6500лв. от ищеца.

Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари, съдържащ и клауза за неустойка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2021г., ищецът предоставил на ответника сумата от 6500лв. паричен заем, със срок връщане на сумата до 30.08.2021г. съставен договор за заем от 04.08.2021г. с нотариална заверка на подписите. След уговорения срока ответницата заплатила на ищеца сума в размер на 2000лв. Съгласно чл.III от договора в случай на не връщане на цялата сума от 6500лв. до 30.08.2021г., заемодатея се задължава да върне горепосочената сума в двоен размер.

1

Предвид изложеното от фактическа страна от правна, съдът намира, че претенцията е доказана. В производството по иск с правно основание чл.240 ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства. Не е спорно това обстоятелство, ответницата признава получената сума, нА.це са и писмени доказателства, които също не са неоспорени – договор от 04.08.2021г. с който ищецът в качеството си на заемодател е дал на заемателя-ответник сума в размер на 6500лв. като заем, със срок на издължаване до 30.08.2021г. Заплатената от ответницата сума е в размер на 2000лв., след уговорения срок за връщане, като няма други плащания по договора. Поради което същата дължи остатъка в размер на 4500лв. По отношение на сумата 6500лв. на основание чл.III от договора, че при не връщане до 30.08.2021г. се дължи връщане на сумата 6500лв. в двоен размер - неустойката е акцесорна на главното задължение, обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вреди, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани. Ако размерът на неустойката е по-голям от този на вредите, то тогава същата изпълнява наказателна функция. Ако същата е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът може да намА. нейният размер съгл. чл.92 ал.2 ЗЗД. Не съществува възможност за освобождаване на длъжника изцяло от задължението за заплащане на неустойка. Намаляването и трябва да бъде поискано от длъжника пред съда/в т.см. Определение №910 от 10.07.2015г. по гр.д.

№6295/2014г. г.о. ВКС/. Меродавни за намаляването и като прекомерно голяма са претърпените от кредитора вреди, които се определят от общите правила за границите на гражданската отговорност, за което сне са нужни обективни критерии. В случая договорената неустойка е в размер на заемната сума - 6500лв., като длъжникът не е направил искане за намаляването и своевременно, едва в пледоарията си моли неустойката да бъде по-малка. Освен това не е заплатена по-голямата част от заемната сума, като до момента е изтекла повече от една година от определения срок за връщането. Поради което намира, че дължи и договорената в чл. чл.III от договор за заем от 04.08.2021г. сума равняваща се на заетата – 6500лв.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1440 лв. за разноски.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, адрес с.Г.****** ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Х., ЕГН **********, адрес с.Д. ******, сумата 4500лв./четири хиляди и петстотин лева/, представляваща невърната част паричен заем от 04.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022г. до окончателното заплащане, сумата 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ неустойка по договора, както сумата 1440лв./хиляда четиристотин и четиридесет лева/ за разноски по делото,

2

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3