Определение № 2310 от 05.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2310 гр. София, 05.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Частно касационно гражданско дело № 20268003101722 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на О. С. С. срещу определение № 3768 от 16.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 6709/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20337 от 08.05.2025 г. по гр. д. № 56939/2024 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и за връщане на исковата молба, подадена от О. С. С..

Въззивният съд е съобразил, че производството по гр. д. № 56939/2024 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от О. С. С., в която същият излага твърдение, че съгласно дарителски и завещателни разпореждания, направени от неговите родители С. П. С. и В. С. С. в полза на техния син и негов брат В. С. С., последният е получил изцяло и без условия тристаен апартамент на [улица] вилен имот в [населено място]. Твърди, че в нарушение на чл. 26 ЗЗД с тези волеизявления са засегнати добрите нрави, тъй като не е спазено изискването за ненакърнимост на запазената част. Сочи, че въпреки това по делбено дело № 72255/2015 г. на СРС било постановено решение, според което не се признават правата на ищеца по чл. 5 ЗН върху посочените имоти, и за наследници на тези имоти били обявени: А. С. С. – внук на В. С. С., който е без принос в увеличаването на наследствения масив; бившата съпруга Г. Н. С., която в нарушение на чл.

54 СК била посочена като наследник по закон на дядо му С. Л. В. и баща му С. П. С.; и В.

Ш. - осиновен в Швейцария без съгласието на биологичния му родител. Отправено е искане до съда „да отчете института на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като уважи настоящия субсидиарен иск по чл. 59 от ЗЗД, и прогласи за нищожни дарствените и завещателни разпореждания”. Изтъква, че така ще се преодолее нарушената справедливост, 1 за да упражни правата си като наследник по закон на 50 % от имуществото, оставено от неговите родители, и съответно – когато на втора инстанция отпаднат несъстоятелните претенции - се извърши втората фаза на делбата с отчитане на чл. 12, ал. 2 ЗН. С разпореждане № 139374 от 01.10.2024 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание до ищеца да конкретизира петитума си, като заяви изрично дали предявява: иск по чл. 59 ЗЗД – като посочи конкретни факти, сочещи за увеличаване имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелия, и произтичането на обедняването и обогатяването от едни и същи факти; иск за прогласявана нищожност на правни сделки - като посочи конкретни кои сделки счита за нищожни и основанието за нищожност; иск за делба на посочените в исковата молба имоти – като посочи между кои страни и при какви квоти иска да бъдат допуснати до делба. С уточнителна молба от 19.11.2024 г. ищецът е посочил, че очаква да се прогласят като нищожни правните сделки, с които са нарушени изискванията на чл. 14, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 ЗН, които не допускат накърняване на запазената част чрез завещателни разпореждания и дарения, а именно: дарението на апартамента на [улица], извършено през 1972 г. от дарителите С. П. С. и В. С. С. в полза на брат му В. С.; и саморъчно завещание, съставено от С. П. С., от 1989 г. за вилния имот в [населено място], които са приложени към първоначалната молба. Първоинстанционният съд е разпоредил извършване на справка за предмета и хода на гр. д. № 72255/2015 г. на СРС, в резултат на която е приложен препис от постановеното по това дело решение от 05.10.2023 г. Същото е постановено в първата фаза на делбата по предявен от О. С. С. срещу Г. Н. С., В. В. С. (В.

Ш.) и А. С. С. иск за делба на недвижими имоти, а именно: апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица]; 1/3 ид.ч. от нива, находяща се в землището на [населено място] – Д., м. „Р. “; и поземлен имот пл. № *-*, кв. 52 по регулациония план на в.з. „О.“, [община]. В това производство ищецът О. С. С. е предявил искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството, оставено от С. П. С. и В. С. С., накърнена с дарение, извършено с нот. акт № 136 от 27.12.1072 г., и със завещателно разпореждане от 18.01.1989 г., извършено от С. П. С.. С постановеното по делото решение от 15.10.2023 г.е допусната делбата на посочените имоти и са отхвърлени предявените от О.

С. С. искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазените му части от наследството, оставено от С. П. С. и В. С. С., които запазени части О. С. С. счита, че са накърнени с извършените дарение и завещателно разпореждане. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от О. С. С., по която е образувано в. гр. д. № 3052/2024 г. на СГС, което към момента на представяне на справката е висящо. С разпореждане № 17832 от 28.01.2025 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да уточни дали от правните сделки, чиято недействителност претендира, черпят правата си върху делбените имоти съделителите в производството по делба по гр. д. № 72255/2015 г. на СРС. В отговор на това разпореждане, с уточнителна молба от 20.02.2025 г., ищецът е заявил, че правните сделки – дарителски договор от 1972 г. и завещателно разпореждане от 1989 г., в които не е предвидена запазена част за втория низходящ, са в нарушение на правата му по чл. 5 ЗН, и в производството по гр. д. № 72255/2015 г. на СРС не е извършена служебна проверка за 2 нищожността на тези сделки, а са уважени претенциите на ответниците да са наследници на цялото имотно наследство на неговите родители. С разпореждане № 42262 от 11.03.2025 г. първоинстанционният съд е дал указание на ищеца да посочи името и адреса на ответника.

С уточнителна молба от 27.03.2025 г. ищецът е посочил, че ответник е А. С. С., в качеството му на правнук на С. П. С. и В. С. С., както и че иска да се установи нищожността на дарителския договор от 27.12.1972 г. и на завещанието от 18.01.1989 г., които актове са извършени само в полза на единия низходящ В. С. С., чийто внук е ответникът А. С. С..

Ищецът е заявил, че е недопустимо за него – другия низходящ, да не е била отделена полагащата се запазена част от имотите, предмет на тези актове. С разпореждане № 54596 от 01.04.2025 г. районният съд е указал на ищеца да заяви изрично дали искът му е насочен единствено срещу А. С. С., или срещу А. С. С., Г. Н. С., В. Ш. и други лица, които следва да бъдат посочени с имена и адреси. С уточнителна молба от 14.04.2025 г. ищецът е заявил, че с признаването на нищожност на дарителските и завещателни разпореждания ще се засегнат интересите единствено на А. С. С.. С обжалваното определение № 20337 от 08.05.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че поради наличието на висящо дело за делба на недвижимите имоти, които са предмет на сочените от ищеца договор за дарение от 27.12.1972 г. и саморъчно завещание от 18.01.1989 г., в което като съделители участват страните в настоящото производство, и ответниците по това делбено дело черпят правата си от оспорените от О. С. разпоредителни сделки, двете производства са с идентичен предмет и между едни и същи страни. С оглед на това е прекратил производството на основание чл.

126, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е намерил частната жалба за неоснователна.

Приел е, че предметът на спора, и респективно правното основание на претенцията, се извеждат от изложените в исковата молба фактически твърдения. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът О. С. С. е изложил твърдения за извършени от неговите родители безвъзмездни разпореждания с договор за дарение и завещание в полза на брат му В. С. С., чийто наследник е А. С. С.. Твърди, че тези актове са извършени при неспазване на изискването за ненакърнимост на запазената му част. От представените към исковата молба нотариален акт за дарение и саморъчно завещание, както и удостоверения за наследници се установява, че дарението е извършено от наследодателите на ищеца (негови родители) в полза на друг техен наследник по закон, а завещанието е извършено от единия му наследодател също в полза на други наследници по закон. Ищецът е посочил, че с решението по делбеното гр. д. № 72255/2015 г. на СРС не са признати неговите права по чл.

5 ЗН за описаните недвижими имоти. Същевременно е отправил до съда искане „да отчете института на неоснователното обогатяване и да прогласи за нищожни дарствените и завещателни разпореждания“. При това съдържание на исковата молба (несъответствие на фактически твърдения и петитум, както и липсата на посочен ответник), законосъобразно първоинстанционният съд я е оставил без движение с ясни и точни указания, с оглед изясняване на процесуалната воля на ищеца за установяване на въведения спорен предмет.

Във всичките си уточнителни молби ищецът е излагал твърдения, че с посочените сделки договор за дарение и завещание, е накърнена запазената му част от наследството, оставено 3 от неговите родители. От анализа на съдържащите се в исковата молба и уточнителните молби твърдения – че ищецът е наследник с право на запазена част и с извършените от наследодателите му разпоредителни сделки е накърнена запазената му част - следва, че въведеният от ищеца спор е за накърненото му право на запазена част от наследството с предмет дарените и завещани имоти. Следователно, с предявения иск ищецът О. С. цели да се установи, че е накърнена запазената му част от наследството, оставено от родителите му, и има право на възстановяването й. Независимо че ищецът не е заявил петитум за намаляване на посочените дарение и завещание, изложените от него твърдения в исковата молба (впоследствие повторени в уточняващите молби), че с дарението и завещанието е накърнена запазената му част от наследствените имоти, обосновават, че въведеното с исковата молба като нарушено субективно право е правото на ищеца на възстановяване на запазената му част от оставеното от родителите му наследство за имотите, които са предмет на посочените безвъзмездни разпореждания. Предвид неяснотата на петитума и несъответствието му с изложените твърдения, първоинстанционният съд неколкократно е давал законосъобразни указания на ищеца да уточни претенциите си, като заяви дали предявява иск за неоснователно обогатяване, иск за нищожност на сделки или иск за делба.

Ищецът не е въвел относими към тези искове фактически твърдения, а е излагал само твърдения, че с посочените разпореждания на наследодателите му е нарушено правото му на запазена част от наследството. Ето защо, Софийски градски съд е заключил, че правилно първостепенният съд е съобразил, че накърняването на запазената част на наследника с дарствено и завещателно разпореждане не съставлява основание за нищожност на тези сделки. Изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и съдържанието на уточнителните молби обосновават, че предмет на претенцията на ищеца е възстановяване на запазената му част от наследствените имоти, предмет на дарението и завещанието. Предявените по висящото гр. д. № 72255/2015 г. на СРС по реда на чл. 343 ГПК искания на О. С. С. по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението и завещателното разпореждане и за възстановяване на запазената му част имат идентичен предмет със заявения от него спор по гр. д. № 56939/2024 г. на СРС. Предвид наличието на висящо производство с идентичен предмет и между същите страни, е налице основанието по чл.

126, ал. 1 ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело.

Жалбоподателят твърди, че Софийски градски съд се е произнесъл свръх петитум. Сочи, че не претендира намаляване на завещание по чл. 30 ЗН, а настоява за абсолютна нищожност на основание чл. 14, ал. 1 ЗН (разпореждане с неоткрито наследство), като съдът служебно е подменил предмета на спора. Моли ВКС да отмени атакуваното определение и да върне делото за произнасяне по „предявения кондикционен иск по чл. 59 ЗЗД“.