Решение № 536 от 13.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Лилия М. Руневска

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора Р. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 197/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1162/2021 г. по описа на РС- Елин Пелин са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и чл. 134, т. 2 СК от В. С. П., ЕГН **********, с адрес: село Н. Х., община Е. П., ул. „О.

П.” № . срещу Г. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. .., ет. ., ап. .., за лишаване на ответницата от родителските права по отношение на децата М. В. П. с ЕГН ********** и А. В. П. с ЕГН **********, както и определяне на нов режим на личните отношения между майката и децата.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. С. П., чрез пълномощника му адв. Т. С. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Изложени са съображения, че по делото било установено, че ответницата трайно не полага грижи за децата, пренебрегнала е родителските си задължения и не се възползва от правото си на лични контакти. Не бил отчетен фактът, че ответницата съзнателно е 1 заминала за гр. В. и сама се е поставила в невъзможност да спазва правата и задълженията си за реализация на контактите с децата, които е договорила в споразумението при развода. Не се установило по делото, че през тези пет години бащата е възпрепятствал ответницата да се вижда с децата и да полага грижи за тях. През 2021 г. детето А. е било при майка си в гр. В., но само за 10 дни, а не за 30 дни, съобразно брачното споразумение. Излага, че за пет години ответницата е купила 2-3 рокли и джапанки на А. и не е плащала издръжка за децата. Твърдението, че бащата настройвал децата не се потвърдило нито от свидетелските показания, нито от изслушването на децата. Изложено е, че в резултат на пълната липса на грижи и съдействие от страна на майката Г. К., бащата среща пречки от административен характер – да получи удостоверение за настоящ адрес на децата, да подаде заявление за издаване на паспорти и др. По същество моли постановеното решение да бъде отменено и постановен акт по същество като бъдат уважени предявените искове.

В срока за отговор въззиваемата страна Г. И. К., чрез пълномощника си адв. С. С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага твърдения, че ищецът упражнявал върху нея домашно насилие, в резултат на което била принудена да замине в гр. В., където в момента се грижи и за майка си.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирана лице - ищеца, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата се явява допустима.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстационния съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.

Пред Софийски окръжен съд, на основание чл. 133, ал. 2 от СК, е изслушана майката Г. И. К.. Посоча, че след развода се прибрала в гр.

В., но оставила децата при баща им, защото не можела да се справи с отглеждането им. Винаги е държала на децата си и иска да ги вижда, но получавала ограничения от баща им. Голямата й дъщеря М. не желае да се вижда с нея, а Г. не иска да я притеснява. С малката й дъщеря А., последната им среща била от 01.07.2023 г. до 10.07.2023 г., 2 когато я водила на почивка на К.. Майката твърди, че изпраща подаръци на децата по празници или парични средства.

Изложеното становище от представителя на Дирекция „Социално подпомагане“ Е.П. е, че да се отнемат родителските права на майката е драстична мярка, която не е в интерес на децата.

Малолетното дете А. изразявало положителна емоция спрямо майка си и се радвало на гостуванията в гр. В..

Становището на представителя на Софийска окръжна прокуратура е, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

Лишаването от родителски права представлява както защита на интересите на детето срещу противоправно поведение на собствения му родител, така и една от най-тежките санкции за виновно неизпълнение на задължения, предвидена в гражданското право. Като крайна мярка за защита на детето, тя следва да се прилага само при доказана нужда, като в основата й е не санкцията, а интересът на детето.

Основанието за лишаване от родителски права по чл. 132, ал. 1, т.

2 от СК, на което е предявен искът, съставлява виновно поведение на родителя спрямо детето, изразяващо се в две кумулативни форми – неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка – за които законът изисква да са трайно установени във времето и да липсва основателна причина, поради която родителят не изпълнява тези свои задължения. Съставът на чл. 132, ал. 1, т. 2 от С К се основава на виновно поведение на родителя, изразяващо се в отрицателното му субективно отношение към тези негови родителски задължения, чието изпълнение напълно и трайно е пренебрегнал по причини, за които той отговаря. Критериите, въз основа на които съдът преценява наличието на тези предпоставки, се основават на житейската практика и на морала, а изводите му следва да се формират след изследване на всички обстоятелства, характеризиращи конкретния случай.

3

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване не само обективното бездействие на ответницата да полага грижи и да дава издръжка за децата си, а и субективното отрицателно отношение на родителя към изпълнение на тези негови задължения.

Когато не е налице обективна основателна причина за неизпълнение на тези задължения, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на децата и трайното неполагане на грижи за отглеждането им сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителската отговорност. Виновното неизпълнение на родителските задължения следва да е такова, при което формалното притежание на родителските права е неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно за интересите на детето.

Когато упражняването на родителските права е предоставено на единия родител, за да е налице основанието по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК по отношение на другия, който не упражнява родителските права, следва да се установи, че последният не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от СК.

От показанията свидетелката Л.А. П., майка на ищеца, се установява, че за децата М. и А. се грижи баща им В.. През юни 2022 г. ответницата Г. И. К. взела А., а М. не искала да вижда майка си и не желаела да контактува с нея. Г. И. К. започнала да превежда пари за децата, но след завеждане на делото. През 2021 г. за рождения ден на А., ответницата Г. изпратила подарък-телефон, който бил с дефект. Г. се чувала по телефона с дъщеря си А. поне два пъти месечно. От показанията на свидетелката Б. Г. Г., живуща на семейни начала с ищеца, се установява, че същата никога не е виждала ответницата Г.

И. К.. Когато А. била във В., майката й купила две-три рокли и джапанки. А. се чувала с майка си по телефона, а М. отказвала да контактува с майка си.

Според представените разписки от Г. И. К. по сметка на В. С. П. за издръжка на М. и А. П.и са изпратени по ИзиПей следните суми от по 256 лева на следните дати: 08.03.2022 г.; на 06.04.2022 г.; на 07.05.2022 г.; на 05.06.2022 г.; на 06.07.2022 г.; на 05.08.2022 г.; на 07.09.2022 г.; на 04.10.2022 г.; на 03.11.2022 г. и на 17.02.2022 г.

В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се 4 установяват единствено обективните факти, че ответницата не е осъществявала определения със съдебното решение по гр. д. № 59016/2017 г. на СРС режим на лични контакти с децата и не е изплащала съдебно определената издръжка в продължителен период от време. Не се установява по категоричен начин това да се дължи на отрицателното й субективно отношение към изпълнение на родителския й дълг. Установено е, че след прекратяването на брака между страните през 2018 г. майката е осъществяла малобройни и епизодични контакти с детето А. и не е осъществявала контакти с детето М..

От анализа на събраните по делото доказателства обаче не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че причина за неосъществяване на контакти и липсата на връзка между децата и ответницата в този период се дължи на виновното поведение на последната.

От приетия социален доклад от ДСП Е.П. се установява, че М. споделила, че се въздържа от общуване с майка си, защото в миналото са имали конфликти. А. през лятото пребивава в гр. В. при майка си и баба си по майчина линия и периодично се чува с майка си по телефона.

В социалния доклад на ДСП В. е дадено заключение, че децата следва да имат възможност да поддържат пълноценен контакт и с двамата си родители, като се съхранява и надгражда емоционална връзка „родител-дете“, да се минимизира риска от родителско отчуждение, което би се отразило неблагоприятно върху правилното развитие на детето.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че е налице отчуждение между майката Г. К. и дъщеря й М. П.а, но по отношение на детето А. П.а е налице емоционална връзка. Съдът отчита обстоятелството, че при раздялата между родителите, М. е била в юношеска възраст, който период е съпроводен от промени, вкл. и изпитване на различни емоции. Нежеланието на детето да осъществява контакт с майка си и желанието на майката да уважи това решение на детето си, не може да бъде прието като нежелание за изпълнение на родителския дълг. Представените писмени доказателства, от които се установява, че Г. К. е започнала да заплаща издръжка на децата си, свидетелства за желание от нейна страна да участва в грижите за тях.

Не е налице укоримо виновно бездействие на майката, изразяващо се в пълно и трайно дезинтересиране от децата по смисъла на чл. 132, 5 ал. 1, т. 2 от СК. Следва да се посочи в тази връзка, че предпоставки за фактическото неосъществяване на тези контакти е и друго обективно обстоятелство – различното населено място – гр. В., в което живее Г.

К., което е доста отдалечено от населеното място, където живеят децата – с. Н. х., общ. Е.П..

От изслушването на ищеца В. П. пред първоинстанционния съд, от исковата молба и въззивна жалба става ясно, че непосредствената причина за предявяване на иска е – да може да взима решения за децата за излизане в чужбина, да може получи удостоверение за настоящ адрес и др. Видно е, че искането за лишаване на ответницата от родителски права е продиктувано в известна степен от лични мотиви, както и от практически съображения - да се преодолеят затруднения във връзка с получаване на разрешение от майката децата да пътуват в чужбина. Такива подбуди не могат да послужат за основание за лишаване на майката от родителски права при липсата на доказателства за виновно нейно неизпълнение на родителските задължения.