Решение № 370 от 21.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Благоевград, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200500260 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивни жалби против Решение № 906940/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 3312/2019 г. по описа на РС – гр. Благоевград, както следва: въззивна жалба с вх.№ 903460/07.12.2022 г. е подадена от Главна дирекция „ПБЗН“ - МВР, представлявана от А.Д.*, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт и.в. срещу осъдителната част на атакуваното решение във връзка с исковата претенция; въззивна жалба с вх. № 903479/12.12.2022 г. е подадена от Н.

С. Я., чрез адв. Г. Ч. от АК - Благоевград срещу отхвърлителната част на атакуваното решение по исковата претенция. По въззивните жалби не е постъпил писмен отговор.

Във въззивна жалба с вх. № 903460/07.12.2022 г., подадена от Главна дирекция „ПБЗН“ - МВР, представлявана от А.Д.*, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт и.в. срещу осъдителната част на атакуваното решение във връзка с исковата претенция се навеждат конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. За проведеното пред въззивния съд открито по делото съдебно заседание на 06.06.2023г. е постъпила писмена защита от ГД „ПБЗН“, в която е изразено становище по хода на делото по същество с отправено искане за присъждане на съответните разноски.

Във въззивна жалба с вх. № 903479/12.12.2022 г., подадена от Н. Я., чрез адв. Г. Ч. от АК - Благоевград срещу отхвърлителната част на атакуваното решение по исковата 1 претенция се навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната част, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна в атакуваната част и уважаване изцяло на предявените искове.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Н.

С. Я., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г. Ч. – AК Благоевград, против Главна дирекция „ПБЗН“ МВР , с адрес: /адрес/, с ЕИК ****, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1 662, 00 /хиляда шестстотин шестдесет и два/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода – 06.12.2016 г. – 06.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дН. с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че през периода 06.12.2016 г. –06.12.2019 г., ищецът е полагал труд като „Старши спасител“ в сектор „Специализирани оперативни дейности“ при Регионална дирекция „ПБЗН“ – Благоевград, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "ПБЗН" МВР – София и съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител и на това основание отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. Сочи се, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР – 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Поддържа се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Твърди се, че по силата на чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време, се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Изтъква се, че в настоящия случай, приложими в отношенията между страните, са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5 - 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

2

Сочи се още, че в казуса приложение намира нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, като се изтъкват съображения в тази насока, че тази норма е приложима субсидиарно и към спорното правоотношение, като се разглеждат хронологично действащите до този момент Наредби от Министъра на вътрешните работи, като се твърди, че липсата на изрична норма обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дН., а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. В противен случай, държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда. Сочи се, че за процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В този смисъл, е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Същият е положил общо 1800 /хиляда осемстотин / часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2057 часа. Преизчисляването на нощния към дН. труд води до извънреден труд от 257 часа, който работодателят – ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6, 47 лв. /шест лева и четиридесет и седем стотинки/, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1 662, 00 лв.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв, в който отговор е изразил становище за неоснователност на предявените срещу него искове, доколкото ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл и КТ, като в тази връзка правата и задълженията на служителите в МВР се уреждат по реда, предвиден именно в него. Поддържа, че в редица разпоредби на ЗМВР са предвидени подзаконови нормативни актове, които доразвиват разпоредбите му. Изтъква, че съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа за тримесечен период и 280 часа годишно. Твърди, че в случая е приложима Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР. Поддържа, че не е налице празнота в нормативната уредба и не следва да се прилага чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работното време, тъй като при този специален ред е предвидено нормалната продължителност на работното време през 3 нощта да е до 8 часа.

В съдебно заседание на 28.09.2022 г., проведено пред първата инстанция, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, по молба от ищеца, е допуснато от съда изменение на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 5001, 00 лв. вместо първоначално заявен размер от 1 662,00 лв.

В първоинстанционното производство не се спори между страните за следните факти: а именно, че ищецът е служител в Регионална дирекция „ПБЗН“ – Благоевград, сектор „Специализирани оперативни дейности“ и е полагал труд като „Старши спасител“ Този факт се установява и от представената от ответника кадрова справка за ищеца. Не е спорен още и фактът, че за исковия период, ищецът е работел на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22, 00 часа и 06, 00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

Относимите към служебното правоотношение Протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа за процесния период, са изследвани от вещото лице.

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /неоспорена от страните относно начина на изчисляване на труда, изчисленията и констатациите за положения труд и неговото остойностяване в съответствие с приложението или не, на спорния коефициент/ се установява, че за процесния период ищецът е положил 203 броя нощни смени и е отработил 1 600.50 часа. Положеният нощен труд, преизчислен с коефициент 1, 143 е в размер на 1829.37 часа. В резултат на направено преизчисление, е налице извънреден труд в размер на 228.87 часа. Общо дължимата сума е в размер на 1 599, 80 лв. Налице е положен извънреден труд от 228.87 часа. За процесния период, на ищеца е начислен и заплатен извънреден труд в размер на 1 104.69 лв., който не е свързан с положения нощен труд. Налице е неизплатен извънреден труд за процесния период в общ размер на 1 599, 80 лв.

При така установеното, районният съд излагайки правните си аргументи е осъдил Главна дирекция „ПБЗН“ МВР, с адрес: /адрес/, ЕИК **** да заплати на Н. С. Я., с ЕГН **********7, следните суми: сумата от 1 599, 80 лв. /хиляда петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.12.2016 г. – 06.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дН., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, като е отхвърлил ИСКА НАД УВАЖЕНИЯ размер до пълния претендиран от 5 001,00 лв., като неоснователен ; осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата от 111, 96 лв. /сто и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, осъдил на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищеца Н. С. Я., с ЕГН **********7, да заплати на ответника Главна Дирекция 4

„ПБЗН“ МВР, с адрес: /адрес/, представлявана от директора Н.С. Н. сумата от 68, 01 лв.

/шестдесет и осем лева и една стотинка/, представляваща направени разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск; осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Главна Дирекция „ПБЗН“ МВР, с адрес: /адрес/, представлявана от директора Н.С. Н., да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 175, 95 лв. /сто седемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за производството по делото и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.