Протокол № 444 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 169/2026
- Вид
- Протокол № 444
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.45 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.291 · Наказателен кодекс
- чл.246 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 444 гр. Варна, 03.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20263100900169 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:
Ищецът З. М. К., редовно призован чрез адвокат М. К., не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призован чрез юрисконсулт В. Т., не се явява представител в съдебно заседание.
Вещото лице И. С. Т., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.
Вещите лица: В. В. Д. и К. В. А., редовно уведомени, явяват се в съдебно заседание, депозирали заключение по делото.
По хода на делото:
СЪДЪТ докладва постъпила по имейл молба с вх.№ 21237 на 29.06.2026г. от адвокат М. К., процесуален представител на ищцата, в която сочи, че поради служебна ангажираност няма да успее да се яви в съдебно заседание и моли да се даде ход на делото.
СЪДЪТ докладва постъпило по ЕПЕП становище с вх.№ 21235 на 29.06.2026 г. от юрисконсулт В. Т., процесуален представител на ответника, в която сочи, че поради служебна ангажираност, не са в състояние да изпратят процесуален представител за настоящото съдебно заседание и молят да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
По предмета на спора и доклада на делото:
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от процесуалния представител на ищцата в частта, в която заявява, че оспорва отговора на исковата молба и поддържа всички доказателствени искания, изложени в исковата молба.
СЪДЪТ докладва постъпилото становище от процесуалния представител на ответника в частта, в която заявява, че поддържа изцяло оспорванията и възраженията си срещу основателността на исковете, изложени в отговора на исковата молба, както и доказателствените си искания, като няма възражения по проекта за доклад по делото.
СЪДЪТ като съобразява липсата на възражения от страните, прави доклад по делото, като се придържа към предварително изготвения проект, съобщен с Определение № 879 от 27.05.2026г., както следва:
1. Предмет на иска е прякото право на ищцата З. М. К., ЕГН **********, от село Градинарово, общ. Провадия, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище град София, обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.01.2024 г., около 11,45 часа в гр. Варна на ул. „Генерал Колев“ до №38, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, Е.С.Ф., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество по застрахователна полица със срок на покритие до 15.04.2024 година.
2. За обосноваване на иска си ищцата излага лаконично следните твърдения:
2.1. На 25.01.2024г., около 11,45 часа в гр. Варна на ул. „Генерал Колев“ до №38, поради невнимание от страна на водача Е.Ф. управляваният от нея лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, блъснал З. М. К., изпълняваща към този момент служебните си задължения.
2
2.2. Вследствие на удара ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура на горно и долно рамо на пубиса в ляво.
3. Във връзка с претърпените средни телесни повреди ищцата е била в изключително тежко състояние. Изпитвала е болки и страдания, непреодолени и към момента, имала е изключителни затруднения при ежедневните си движения и обслужването на елементарните си човешки нужди и потребности.
4. Наред с това ищцата изживяла сериозни шок и ужас, имала проблеми със съня, силно нетърпимо главоболие, световъртеж и силен задух, недостиг на кислород. Преди травмиращото събитие била жизнена, активна, отзивчива, изпълнена с желание да живее и да помага на близките и семейството си, с които е имала силна емоционална връзка, а понастоящем била депресирана, изживяваща в себе си ужасяващата психическа и емоционална травма, затворен човек.
5. Твърди се, че към датата на увреждащото ПТП за л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ***** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя „Дженерали застраховане” АД.
6. С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция, получена от ответното дружество на 22.02.2024г. Впоследствие, застрахователят определил и на 04.04.2025г. изплатил обезщетение в размер на 24 000 лева, което ищцата счита за недостатъчно за обезвреда на причинените й неимуществени вреди.
7 . Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *****.
8. Не оспорва и факта, че ищцата е отправила претенция по реда на чл.380 КЗ като твърди, че в рамките на законово определения срок претенцията на ищцата (образувана в преписка № 211686108/23.02.2024г.) е била разгледана и е било изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Същото е било изплатено в размер на 24 000 лева след отчетено съпричиняване от страна на ищеца, на каквото застрахователят се е позовал още при доброволното разглеждане на претенцията.
9. Счита, че по този начин е изпълнили задълженията си на застраховател в срок и в цялост, като ищецът е бил обезщетен в пълнота за 3 вредите, предмет на производството.
10. Оспорва с оглед на това исковата претенция по основание и размер като счита, че търсеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е силно завишено и не отговаря на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика по сходни случаи.
11. Оспорва и всички твърдения за наличие на сочените в исковата молба като търпени от ищцата неимуществени вреди, като счита същите за неоснователни и недоказани в сочените обеми.
12. Поддържа заявеното още в хода на доброволната претенция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата с твърдения, че същата е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 113 и чл. 114 и др. от ЗДвП, като в качеството си на участник в движението (пешеходец) е предприела рисково и неправомерно пресичане, движение или престой на пътното платно, на неразрешено за това място, при условията на изненадващо пресичане/движение/престой и без да се огледа и съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението, с което съществено е допринесла за настъпване на процесното събитие и негативните последици от същото за себе си.
13. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва поради неоснователността на главният иск.
14. Предявеният главен иск се квалифицира правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
15. Акцесорната претенция за присъждане и на законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя от увредения с предявена писмена претенция намира своето правно основание в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.
16. Като допустимо се приема направеното оспорване от страна на ответното дружество, че вредите от деянието са по изключителна вина на застрахования при него водач на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, като са наведени доводи за съпричиняването им от пострадалата ищца.
17. Касае се за правоизключващо отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател, възражение, основаващо се на нормата на чл.51, 4 ал.2 от ЗЗД.
18. Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни протИ.правни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице протИ.правност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която протИ.правност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумция за вина в случаите на доказана протИ.правност и причинна - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
19. В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение по НОХД №4893/2024г. по описа на Районен съд – Варна има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Е.С.Ф. и неговата протИ.правност, за което му е било наложено съответното наказание.
20. С оглед на това ищцата носи доказателствена тежест за установяване на следните факти:
20.1. настъпили в резултат на деянието на Е.С.Ф. вреди за ищцата, в т.ч. техния вид, обем, продължителност, съответно
20.2. обосноваване на техния размер;
20.3. причинно – следствена връзка между деянието на водача Е.
Ферари и вредите, претендирани като претърпени от ищцата в резултат на това деяние.
21. Допълнително, предвид и възражението на ответника за необоснована завишеност на размера на претендираното обезщетение, следва да се укаже, че ищцата дължи да обоснове и докаже общият размер на справедлИ.то, според нея, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като окончателното разрешение на този въпрос се дължи от съда при произнасяне по същество (чл.52 ЗЗД).
22. Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване се приемат следните факти:
5
22.1. наличието на сключена между ответника – застраховател и собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***** валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на действие на която е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП);
22.2. към датата на настъпване на ПТП – 25.01.2024 г., водачът на този автомобил Е.С.Ф., ЕГН **********, е застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната закрила на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”;
22.3. пострадалата ищца З. М. К. е отправила писмена застрахователна претенция до ответния застраховател за обезщетяване на причинените и в резултат на настъпилото на 25.01.2024 г. ПТП, по която е била образувана преписка № 211686108/23.02.2024 г.;
22.4. на дата 04.04.2025г. застрахователят е излъчил плащане на обезщетение в размер на 24 000 лева (с равностойност 12 271 евро).
23. В доказателствена тежест на ответника „Дженерали застраховане” АД е да установи въведеното възражение за съпричиняване на деянието, респ. на настъпилите в резултат на процесното ПТП вреди.
24. Изложените от него аргументи за необоснована завишеност на размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди съставляват правни доводи, които следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявената претенция след приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.
25. За доказване на твърденията и възраженията си страните са представили писмени доказателства, направили са и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл в разпоредителното заседание по чл.140 от ГПК.
26. Допълнително следва да се укаже:
26.1. на ищцата – че не сочи общия справедлив според нея размер на дължимото й обезщетение;
Разпечатката съдържа 60 от 166 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5469f9c-af55-489b-af50-6d65d069ee32