Решение № 5889 от 16.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5889 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТеоД. И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100515033 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20161582 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело №72844/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, е признато за установено по отношение на Б. Г.

М., с ЕГН **********, И. И. К., с ЕГН **********, В. И. С., с ЕГН ********** и В. Г.

Г., с ЕГН **********, че Б. Т. С., с ЕГН **********, притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** п о КККРгр.София, с площ 807 кв.м., находящ се в землището на с.Панчарево, Столична община. С решението е отхвърлен предявеният от Б. Г. М., с ЕГН **********, И. И. К., с ЕГН **********, В. И. С., с ЕГН ********** и В. Г. Г., с ЕГН **********, срещу Б.

Т. С., с ЕГН **********, и с к с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците притежават правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР- гр.София, с площ 807 кв.м., находящ се в землището на с.Панчарево, Столична община и за осъждане на ответника да предаде владението върху имота. С решението са осъдени Б. Г. М., с ЕГН **********, И. И. К., с ЕГН **********, В. И. С., с ЕГН ********** и В. Г. Г., с ЕГН **********, да заплатят на Б. Т. С., с ЕГН **********, сумата от 1200 лв., представляваща направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - Б. Г. М., с ЕГН **********, И. И.

К., с ЕГН **********, В. И. С., с ЕГН ********** и В. Г. Г., с ЕГН **********, чрез процесуални представители адв.Ю. Б. и адв.Д. Р., с която се обжалва изцяло решение №20161582 от 22.07.2021г., постановено по гр.дело №72844/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, с което е уважен предявеният от ищеца срещу ответниците 1 установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е отхвърлен предявеният от ответниците срещу ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС. Релевирани са подробни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Излага се, че ищецът - Б. Т. С. не е установил при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на предявения от него иск за собственост, а именно, че е собственик на процесния имот на посоченото от него в исковата молба основание - съдебна делба, наследствено правоприемство и давност.

Твърди се, че неправилен е обоснованият краен извод на СРС, че ищецът - Б. Т. С. е упражнявал фактическата власт върху имота трайно и необезпокоявано, с намерение да свои същия, от 1992г., когато е била сключена съдебна спогодба, обективирана в протокол от 26.02.1992г. по гр.дело №119/1992г. по описа на Шести РС-София, 11 състав, до 22.03.2018г., дата на която ответниците са предявили ревандикационен иск, по който е образувано гр.дело №19247/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 127-ми състав, което е присъединено към по-рано образуваното гр.дело №72844/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав. Излага се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се доказва, че ищецът - Б. Т. С. е установил владение върху имота за период по-голям от десет години и съответно в негова полза е изтекла придобивна давност. Поддържа се, че съдът неправилно е отхвърлил предявения от тях иск с правно основание чл.108 ГПК срещу ищеца, като не е зачел правните последици от валидно извършената земеделска реституция, на основание на която се легитимират като собственици на процесния имот. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че Решение №5251/13.03.1998г. на ПК-Панчарево, с което се възстановява на наследниците на И.Г.Ц. правото на собственост върху земи във възстановими стари реални граници в землището на село Панчарево, не е валиден административен акт, тъй като в приетата като доказателство по делото реституционна преписка има приложени две решения на Поземлената комисия по искането за възстановяване на процесния имот с еднаква дата, номер и състав на комисията, но с различно съдържание по отношение определената за възстановяване и отказаната част от имота.

Твърди се още, че първоинстанционният съд е обосновал погрешен извод, че ответниците не се легитимират като собственици на имота на основание земеделска реституция, без да са обсъдени всички приети по делото доказателства, от които се установява, че наследодателят на ответниците е придобил имота чрез договор за покупко-продажба на 09.06.1928г., за установяването на който факт по делото е приет като доказателство договор за покупко-продажба на имота от 09.06.1928г. и записка за вписване на договора от 20.07.1943г., както и че процесният имот е вписан в емлячната книга под №3 от общо 5 непокрити имота на името на наследодателя им И.Г.Ц., както и че имотът е записан и в данъчния регистър от 1949г., видно от удостоверение, издадено от Кметство-Панчарево, след което имотът е бил одържавен и след това възстановен с Решение №5251/13.03.1998г. на ПК -Панчарево. Твърди се, че ответниците владеят имота от момента на влизане в сила на Решение №5251/13.03.1998г. на ПК -Панчарево – през лятото на 1998г. са били въведени във владение, и са упражнявали фактическата власт върху имота до 2017г., през която година е възникнал конфликт между В.Т.Г., съпруг на ответницата - В. Г. Г., и сина на ищеца – Т. С., по повод поставен катинар на металната врата в имота от В.Т.Г., и след като е била подадена от ищеца жалба в МВР и е подписан от В.Т.Г. предупредителен протокол в МВР се сочи, че от този момент имотът се намира във владение на ищеца, като до датата на завеждане на исковата молба в съда не е изтекъл предвидения в 2 закона давностен срок и последният не би могъл да го придобие на посоченото от него придобивно основание. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с който да отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и да уважи предявения ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС. Претендират присъждане на разноски, направени пред първата инстанция. В молба от 17.05.2023г. се заявява, че не се претендират разноски за въззивната инстанция. В същата молба е обективирано и възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, ищец по делото – Б. Т. С., е починалия в хода на въззивното производство на 08.02.2022г., предвид на което в съдебно заседание на 18.05.2023г. са конституирани на основание чл.227 от ГПК неговите наследници по закон - Т. Б. С., син, с ЕГН **********, и В. Б. И., дъщеря, с ЕГН **********.

Депозиран е бил писмен отговор от Б. Т. С. чрез процесуален представител адв.Х. М., в който се изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира се от въззиваемия - Т.

Б. С. присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от Б. Т. С., с ЕГН **********, срещу Б. Г. М., с ЕГН **********, И. И.

К., с ЕГН **********, В. И. С., с ЕГН ********** и В. Г. Г., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик въз основа на съдебна спогодба, наследствено правоприемство и давност на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** п о КККР- гр.София, с площ 807 кв.м., с адрес на поземления имот: с.Панчарево, Столична община, трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***; ***;

***; *** и ***.

Към първоинстанционното гр.дело №72844/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав с определение на съда е било присъединено по-късно образуваното гр.дело №19247/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 127-ми състав, по което е бил предявен от Б. Г.

М., с ЕГН **********, И. И. К., с ЕГН **********, В. И. С., с ЕГН ********** и В. Г.

Г., с ЕГН **********, срещу Б. Т. С., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да предаде владението върху недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** п о КККР- гр.София, с площ 807 кв.м., с адрес на поземления имот: с.Панчарево, Столична община, трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***;

***; ***; *** и ***.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че 3 фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от Б. Т. С., с ЕГН **********, срещу Б. Г. М., с ЕГН **********, И. И. К., с ЕГН **********, В. И. С., с ЕГН ********** и В. Г. Г., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик въз основа на съдебна спогодба, наследствено правоприемство и давност на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР- гр.София, с площ 807 кв.м., с адрес на поземления имот: с.Панчарево, Столична община, трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с идентификатори, както следва:

***; ***; ***; *** и ***; както и е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Г. М., с ЕГН **********, И.

Разпечатката съдържа 35 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f544795f-4310-4fea-99bb-7b688be3d7a4