Решение № 1748 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110172872 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от “Профи Кредит България” ЕООД срещу ответниците К. В. А. и Н. В. А., кумулативно обективно и субективно съединени искове, уточнени с молба вх. № 12365/14.01.2025 г., както следва:

Срещу К. В. А.:

1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 475.75 евро /930.48 лева/, представляваща ½ част от неплатена главница по Договор за револвиращ заем № 5000457841 от 23.11.2011 г., сключен между “Профи Кредит България” ЕООД и наследодателя на ответника – В. К.ов А., ведно със законна лихва за период от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането;

2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 381.29 евро /745.73 лева/, представляваща ½ от начислената мораторна лихва за период от 14.07.2016 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18686/19.06.2024 г поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 3172/08.01.2025 г. по ч.гр.д. № 20561/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и 3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 822.26 евро /1608.21 лева/, представляваща ½ част от неплатено договорно възнаграждение за периода от 14.07.2013 г. 14.07.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу Н. В. А.:

1

1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 475.75 евро /930.48 лева/, представляваща ½ част от неплатена главница по Договор за револвиращ заем № 5000457841 от 23.11.2011 г., сключен между “Профи Кредит България” ЕООД и наследодателя на ответника – В. К.ов А., ведно със законна лихва за период от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането;

2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 381.29 евро /745.73 лева/, представляваща ½ от начислената мораторна лихва за период от 14.07.2016 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18686/19.06.2024 г поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 3172/08.01.2025 г. по ч.гр.д. № 20561/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и 3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 822.26 евро /1608.21 лева/, представляваща ½ част от неплатено договорно възнаграждение за периода от 14.07.2013 г. 14.07.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че на 23.11.2011 г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 5000457841, между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор, и В. К.ов А. /баща и наследодател на ответниците/, в качеството му на длъжник.

По силата на сключения договор, кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 2000.00 лв. за срок от 48 месеца, при годишен процент на разходите 104,04 % и годишен лихвен процент 76.77 % Твърди се, че общо задължение по договора с включеното възнаграждение, възлиза на сумата от 6564.13 лв.

Твърди се, заемодателят изпълнил задълженията си по договора, като на 24.11.2011 г. превел по сметка на наследодателя сумата от 2000.00 лева.

Сочи, че ответникът извършил погасителни плащания по кредита съобразно първоначалния погасителен план и неговото изменение с анекс от 20.12.2012 г., по силата на което крайната дата за връщане на кредита била променена на 14.07.2016 г. Сочи, че общата сума на направените плащания по ДРЗ 5000457841 е в размер на 1778.00 лева, като с нея са заплатени 138.96 лева от главницата по кредита и 1617.78 лева от договорното възнаграждение, както и 21.26 лв – лихва за забава.

С оглед обстоятелството, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 14.07.2016 г., както и предвид липсата на погасителни плащания на остатъка от дължимите суми по кредита, сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците – в качеството им на низходящи наследници по закон на кредитополучателя, починал на 08.08.2013 г.

Доколкото ответниците подали възражение срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК, обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 422 ГПК.

2

Моли съдът да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение, както и съединените с тях осъдителни искове за стойността на дължимото договорно възнаграждение. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците К. В. А. и Н. В. А..

В подаденото мотивирано възражение по чл. 414 ГПК, което съдът е длъжен да съобрази, същите са оспорили вземанията на кредитора по процесния договор за кредит като погасени по давност.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

За основателност на предявените главни установителни и осъдителни искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ Настъпило наследствено правоприемство между кредитополучателя и ответниците.

В тежест на ответниците, при доказване на посочените обстоятелства, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

С оглед релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на основания за спиране/прекъсване на давността – за които обстоятелства страната не сочи доказателства.

Не е спорно между по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 23.11.2011 г. между ищецът и В. К.ов А. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 5000457841, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 2000.00 лв. за срок от 48 месеца, при годишен процент на разходите 104,04 % и годишен лихвен процент 76.77 %.

Не е спорно, а и се установява от представените документи, че с анекс 3 от 20.12.2012 г., крайната дата за връщане на кредита е променена на 14.07.2016 г.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че към договора за кредит е изготвен погасителен план, съгласно който кредитът се погасява на равни анюитетни вноски, като видно от представените общи условия клауза за револвинг е само опция към кредита и би могла да бъде предоставена само при изпълнение на допълнителни условия и изрично одобрение от страна на кредитодателя.

Не е спорно и се установява от ангажираните доказателства, че на 24.11.2011 г. превел по сметка на кредитополучателя сумата от 2000.00 лева, както и че кредитополучателят е извършил плащания по ДРЗ 5000457841 е в размер на 1778.00 лева, като с нея са заплатени 138.96 лева от главницата по кредита и 1617.78 лева от договорното възнаграждение, както и 21.26 лв – лихва за забава.

Няма спор между страните и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници, че кредитополучателят В. К.ов А. е починал на 08.08.2013 г., като е оставил за наследници по закон двамата си синове – ответници по спора, които, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, отговарят по равно за задълженията, включени в наследствената маса.

Доколкото договорът за кредит не се прекратява със смъртта на наследодателя-кредитополучател, то длъжници по кредита са станали, по силата на настъпилото наследствено правоприемство, именно ответниците по настоящия правен спор. С оглед на това, съдът намира, че същите се явяват пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.

С оглед служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3 ГПК/, във връзка с което на страните е разпределена доказателствена тежест и е дадена възможност да изразят становища, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за 4 извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.

При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

В конкретния случай, настоящият състав намира, че клаузата по договора за кредит, регламентираща задължението на кредитополучателя за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 110.19 %, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, каквато проверка за действителност съдът следва да извърши и служебно.

Аргумент за това следва от мотивите на ТР №1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в които е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи. При тази проверка съдът не дава указания на страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това, но съдебната инстанция дължи при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт (така и Решение № 125, от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г., III г.о. на ВКС).