Решение № 4058 от 26.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5460/2023
- Вид
- Решение № 4058
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 26.06.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- Чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4058 гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100505460 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20084161/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 15329/21 г. по описа на Софийски районен съд, 164 състав, е уважен предявения от „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД ЕИК 205870847, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 802,29 лв. представляваща предадена без основание сума /от заплатени възнаграждения за пакет допълнителни услуги по два ДПК в общ размер от 711,52 лв.; такси по Тарифа в размер на 90,00 лв. и 0,77 лв. – надплатени по договорите суми/ от страна на Р.Г.В., с ЕГН ********** от с. Петрич, общ.
Златица на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, в периода от 01.12.2015 г. до 11.06.2020 г., въз основа на нищожни клаузи по Споразумения за допълнителен пакет услуги към Договори за потребителски кредити № **********/25.09.2018 г. и № 30037084459/28.05.2019 г., които вземания са цедирани на ищеца „Темис Кепитъл“ ООД, съгласно Договор за вземания от финансови институции от 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.12.2020 г. до окончателното плащане.
Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли 1 решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.
По допустимостта на иска .
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за връщане на получени от ответника без основание парични суми, като в предявената искова молба първоначално не са били посочени конкретни фактически твърдения, във връзка с който ищецът е претендирал престираното да е било платено без основание. В изпълнение на дадени от съда указания ищецът е депозирал уточнителна молба от 07.04.2021 г., в която е посочил, че сумата е била предадена при липса на договорно правоотношение между цедента и ответното дружество /не е сключван договор за кредит или други договори, т. е. плащането е било осъществено поради грешка/. С уточнителна молба от 24.11.2021 г. ищецът излага нови фактически твърдения, съгласно които претендираните от него вземания, представляват разликата между платените от цедента суми по договори за кредит, сключени с ответника и предоставените на цедента главници по същите тези договори, а при условията на евентуалност сочи, че същите представляващ платени суми по нищожни клаузи от договори за кредит.
Първоинстанционният съд е приел, че с подадената по делото уточнителна молба от 24.11.2021 г. ищецът е направил изменение на иска и е допуснал същото по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК – чрез добавяне на ново основание – за извършени плащания при първоначална липса на основание във връзка със сключени нищожни договори за потребителски кредит – Определение от 01.03.2022 г., постановено по гр.д. № 15329/21 г. по описа на СРС, 164 състав (л.105 от първоинстанционното дело).
С молба, представена в открито съдебно заседание от 28.07.2022 г. в производството 2 пред СРС, ищецът е направил изменение на иска чрез увеличението му от първоначално предявения размер от 100 лева., предявен като частичен иск от 5000, 00 лв. до сумата от 802,29 лв., представляваща предадена без основание сума /от заплатени възнаграждения за пакет допълнителни услуги по два ДПК в общ размер от 711,52 лв.; такси по Тарифа в размер на 90,00 лв. и 0,77 лв. – надплатени по договорите суми/ от страна на Р.Г.В., с ЕГН **********. С протоколно определение от същата дата първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, като е приел, че същият следва да се счита за предявен за сумата от общо 802,29 лева., представляваща неоснователно получена от ответника сума във връзка със сключени в процесния срок между ответника и цедента договори за потребителски кредит “Профи кредит Стандарт“.
Настоящият състав на съда намира, че в обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал.
1, предл. 1-во ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Когато обаче се сочи някакво основание или причина за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да посочи, че такова основание е нищожно и изложи още в исковата молба фактите, които го опорочават или посочи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В този смисъл – Решение № 13/2012г. т.д. 15/2010г., II т.о. на ВКС. Когато обаче се сочи някакво основание или причина за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват - Решение № 30/14.03.2018г. по гр.д. № 2230/2017г., ІІІ г.о. на ВКС. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание, да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи възражението си, че такова основание е нищожно и да посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или да изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът, не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави възражение на още непредявени възражения от ответника Решение № 29/28.03.2012г., постановено по гр.д. №1144/2010г., IV г.о. на ВКС.
В конкретния случай ищецът е поддържал първоначално, че цедентът е предоставил на ответното дружество парични суми при липса на основание – при липса на договорни отношения, т. е. не е сключвал договор за кредит и плащането е поради грешка. В последствие, в изпълнение на дадените от съда указания, ищцовото дружество е уточнило претенцията си, като са заявени доводи за нищожност на договора, респективно за нищожност на конкретни клаузи от същия поради нарушаване на императивни изисквания по ЗЗП, ЗПК и по чл. 26 от ЗЗД.
С въвеждането на твърдения за наличие на съществуващи облигационни правоотношения, възникнали по силата на договор за кредит, не представлява по 3 същността си хипотеза на изменение на предявения иск, доколкото валидното правно задължение, даващо право на ответника да получи, съответно да задържи полученото, не е част от основанието на иска, поради което доводите за неговото отричане от страна на ищеца - различните доводи за нищожност, също не са част от основанието на иска. В производството пред СРС действително е допуснато изменение на иска на основание чл.
214, ал. 1, изр. 3 ГПК, по отношение на размера на предявения иск. Искането за извършване на което изменение е било своевременно наведено в предвидения в закона срок, поради което и съдът е допуснал същото при наличие на предвидените в закона предпоставки.
Наред с това, СРС се е произнесъл в съответствие с въведения предмет на делото, а именно иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по повод на произнасянето по който е разгледал и преюдициалния въпрос относно действителността на отделни клаузи от договора за потребителския кредит. Поради което възраженията на ответното дружество за недопустимо изменение на исковата претенция, респективно за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск и за нередовност на исковата молба, са неоснователни.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
По основателността на иска.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 802,29 лв. представляваща предадена без основание сума /от заплатени възнаграждения за пакет допълнителни услуги по два ДПК в общ размер от 711,52 лв.; такси по Тарифа в размер на 90,00 лв. и 0,77 лв. – надплатени по договорите суми/ от страна на Р.Г.В., с ЕГН ********** от с. Петрич, общ.
Златица на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, в периода от 01.12.2015 г. до 11.06.2020 г., въз основа на нищожни клаузи по Споразумения за допълнителен пакет услуги към Договори за потребителски кредити № **********/25.09.2018 г. и № 30037084459/28.05.2019 г., които вземания са цедирани на ищеца „Темис Кепитъл“ ООД, съгласно Договор за вземания от финансови институции от 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.12.2020 г. до окончателното плащане.
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната 4 престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване, 1) възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената парична сума; 2) както и валидността на клаузата на чл. 11, ал. 3 от процесния договор за кредит.
Разпечатката съдържа 36 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5436b31-79c2-4818-820a-22aeceaf79a3