Определение № 15 от 16.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 16.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000541 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. И. А., ЕГН **********, от гр. *********** и насрещна въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение № 51/17.09.2025г. постановено по т.д. № 76/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. ***********, с което съдът е осъдил ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати на Р.

И. А., ЕГН **********, от гр. ***********, сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени при ПТП на 02.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2024г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлил предявения иск за разликата от 100 000 лв. до пълния му размер от 150 000 лв., като неоснователен, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Въззивникът Р. И. А. обжалва решението в отхвърлителната му част за сумата от 20 000 лв., съставляващи разликата над уважения размер от 100 000 лв. до 120 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП настъпило на 02.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2024г. до окончателното й изплащане. Намира решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и необосновано. Основните оплаквания касаят неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, с което съдът е определил значително занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на принципа за справедливост и задължителната съдебна практика обективирана в ППВС №4/23.12.1968 г. Твърди, че са останали недооценени характера и тежестта на уврежданията, вида на лечението, периода на възстановяване, интензитета и продължителността на болките, настъпилите усложнения – и във физически, и в емоционален и психически план, обстоятелствата при които е настъпило събитието, както и необратимия характер на част от получените травматични увеждания.

Излага подробни съображения в тази насока, позовавайки се на изготвените по делото основна и допълнителна СМЕ, с които счита за доказана изключителната тежест на получените вследствие процесното ПТП травматични увреждания, довели до пряка и непосредствена опасност за живота на пострадалия, интензитета на търпените болки и страдания, неколкократните болнични лечения и приложени интервенции – хирургически и консервативни. Твърди, че и към настоящия момент пострадалият продължава да търпи 1 дискомфорт и затруднение (дефицит) при движенията в лявата раменна става, без прогнози за пълното му преодоляване. Отстраняването на слезката, от друга страна, повишава риска от определени инфекции. За справедлив паричен еквивалент на обезвредата за претърпените болки и страдания счита размера от 120 000 лв. Моли съда да отмени решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до сумата от 120 000 лв., респ. съдът да присъди допълнително 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 30.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В срока за отговор е депозирана и насрещна въззивна жалба от „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която съдът е уважил исковете на Р. А. за сумата над 80 000 лв., излагайки оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. На първо място, на свой ред, застрахователното дружество твърди допуснато неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД като намира присъденото застрахователното обезщетение за завишено по размер и несъответно на действително претърпените от ищеца вреди. При определянето на справедливия размер съдът не е отчел в пълнота всички установени по делото обстоятелства. Касае се за неособено дълъг и нормален възстановителен период – констатациите на в.л. са за около 3-6 месеца. Макар и с временна опасност за живота състоянието на пострадалия е бързо овладяно. Позовавайки се на заключението по СМЕ и останалите доказателства по делото застрахователят счита, че пострадалият се е възстановил и от най-тежките и отнемащи попродължителен период от време за възстановяване уврежданията в областта на гръдния кош, а именно фрактурите на ребрата. Липсват данни за търпене на други, различни от найтежките претърпени от ищеца увреждания (в областта на ребрата и слезката), които да са препятствали придвижването или самообслужването на пострадалия. Не са възникнали други животозастрашаващи усложнения. Оспорва наличието на негативни последици от процесното ПТП в психо-емоционалното състояние на пострадалия, отчитайки и неособено благоприятна среда, в която се намира, предвид пребиваването му в заведение за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Поддържа се и възражението за съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, респ. поради неизползването на специфичните обезопасителни елементи в МПС пригодено за конвоиране на затворници, в което елементите на МПС са монтирани по начин, който да спомага за безопасното превозване. Твърди, че настъпването на вредите е били предотвратимо в случай, че ищецът е използвал предпазните елементи в МПС, доколкото при другият конвоиран в МПС затворник липсват настъпили вреди. Счита приноса на пострадалия за настъпване на уврежданията за доказан, поради което иска намаляване размера на обезвредата на осн. чл.

51, ал. 2 ЗЗД. Доколкото в приложената по делото САТЕ въпросът за наличие на допълнителна обезопасителна система е останал неизследван задълбочено, не са провеждани изчисления по правилни формули и не е изхождала от установени стойности, твърди допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, който неправилно не е допуснал поисканата от застрахователното дружество повторна експертиза, като моли въззивния съда да допусне същата. Искането с което застрахователното дружество сезира въззивния съд с насрещната въззивна жалба е за отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени за сумата над 80 000 лв. и отхвърляна на иска за горницата над 80 000 лева. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по насрещната въззивна жалба страна Р. И. А., с който се излагат съображения за неоснователност на същата.

Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез 2 надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. Същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирана от първоинстанционния съд. Ето защото ВАпС приема същите за процесуално допустими.

Решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за обезвреда на претендираните неимуществени вреди за разликата от 120 000 лв. до претендираните 150 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху тази част от главната претенция, като необжалвано е влязло в законна сила.

По отношение направеното от ответното застрахователно дружество искане за събиране на доказателства във въззивното производство:

С насрещната въззивна жалба, както и с депозирания писмен отговор на въззивната жалба на Р. А., ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД отправя искане за допускане на повторна САТЕ, която да отговори на следните въпроси: Снабдено ли е МПС „************" с допълнителна обезопасителна система, в това число с дръжки за захващана и/или други предпазни средства, които да намаляват риска от травми? Ако пострадалият се беше държал за някое от тях би ли претърпял същите увреждания?

Отправеното от въззивника искане за допускане останалите неприети от първоинстанционния съд доказателства не може да бъде възприето като искане по доказателствата съгласно вмененото от законодателя съдържание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, доколкото липсва конкретно оплакване за подобно процесуално нарушение на първата инстанция, което да вмени задължение за въззивния съд да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Не са посочени, конкретизирани и обосновани оплакванията (с обосновка) за допуснати процесуалните нарушения, препятствали събирането им в първоинстанционното производство.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, изразена както в т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, така и в решение № 157/11.02.2016 г. по търг. дело № 3638/2014 г. на I-во т.о., и определение № 1645/04.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3017/2023 г. на 4-то г.о., целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, съобразно събрания или подлежащ на събиране във въззивното производство доказателствен материал, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, съобразно правомощията му по чл. 269 от ГПК, като с оглед собственото си становище относно крайния извод потвърди или измени правния резултат от първата инстанция. Ограниченият въззив, съгласно действащия ГПК, се отнася до установяване фактическата страна на спора и ограничаване възможността за събиране на доказателства, освен при изрично предвидените предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 266 ГПК. Разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато нарушение на процесуални правила.

При довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на фактическите констатации, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа въведените в жалбата оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни 3 норми.

Формално проявление на изпълнението на тия процесуални задължения е излагането на собствени мотиви, кореспондиращи с обхвата на въззивното обжалване. Искането на ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД по чл. 266 ГПК като необосновано не е годно да инвокира въззивния съд да извърши проверка за наличие на предпоставките на визираната от жалбоподателя правна норма. Освен това по делото са събрани достатъчно неоспорени доказателства – както писмени, така и гласни, посредством които на поставените с насрещната въззивна жалба въпроси с искане за назначаване на повторна експертиза е даден безпротиворечив и пълен отговор, поради което не са налице липсващи отговори на въпроси касателно релевантни по делото факти и обстоятелства. От изготвената и изслушана по делото САТЕ (по-конкретно заключението по САТЕ в частта по т. 13 и т. 15 на л. 285 и обясненията в о.с.з. на експерта – л. 472), ценена в съвкупност с останалите събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства – писмо от главна Дирекция „Охрана“ при МП на л. 234 касателно спецификата на процесното МПС, конвоирало пострадалия, в т.ч. наличието или липсата на предпазни колани в същото, обясненията на св. С. и св. Т. в провелото се на 17.06.2025г. о.с.з. - л. 465, поставените от застрахователното дружество въпрос са получили недвусмислен отговор. Ето защо така отправеното до настоящата инстанция искане по см. на чл. 266 ГПК следва да бъде оставено без уважение.