Определение № 2337 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2337 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511834 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с вх.

№ 307999/23.09.2025г. срещу определение

№ 38153/12.09.2025г., постановено по ч.гр.д. № 581/2025г., по описа на СРС, 153-и състав, с коет о изцяло е отхвърлено заявлението му по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, срещу длъжника М.П.Н..

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно. Позовава се единствено на „трактовки“, направени в актове на други съдилища – определение № 38/16.01.2020г. по в.ч.гр.д. № 938/2019г. на СОС, определение № 269093/21.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 1300/2021г. на СГС, определение № 260780/24.03.2021г. по в.ч.гр.д. № 790/2021г. на ОС-Пловдив, определение от 21.01.2020г. по в.ч.гр.д. № 19/2020г. на ОСГаброво, с които е прието, че депозираните заявления били редовни, че за достатъчната индивидуализация на вземането не било необходимо заявителят да посочва какъв бил размерът на отпуснатия кредит и др., които биха били обсъдени в евентуалния процес при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Съдът не събирал доказателства, нито можел да направи изводи относно представени такива, ограничен бил до проверка на твърденията, изложени в заявлението и доколко в същото се съдържало конкретизирано по основание и размер искане. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт, а вместо това въззивният съд да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните вземания.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, намира следното:

1

Със заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 1437/03.01.2025г., заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.П.Н. за сумите 6 701.70 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/18.03.2019г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, сумата 8 242.73 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2019г. до 25.03.2023г., сумата 3 809.60 лева – обезщетение за забава за периода от 26.12.2019г. до 02.01.2025г. включително и сторените по делото разноски.

В съответствие с разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението е приложен договорът за кредит, преддоговорна информация, застрахователна полица.

С разпореждане № 7639/14.01.2025г. първоинстанционният съд, като се запознал със съдържанието на приложения договор за потребителски кредит и установил, че в обстоятелствената част на заявлението заявителят посочил, че предоставената на потребителя в заем сума била 14 783.64 лева, докато в съдържанието на сключения с потребителя договор размерът на кредита бил 10 000 лева, като било предвидено и предоставяне на суми за застраховки по полици Комбо Живот и Комбо Безработица, дал указания на заявителя да уточни дали претендираната главница от 6 701.70 лева включвала единствено заемен ресурс, част от предоставените 10 000 лева или в същата са включени и вземания за предоставени средства за покриване на застрахователни премии и ако това е така – да се уточни каква част от общия размер от 6 701.70 лева представлява главница по договора за кредит, каква част – премия по застраховка Комбо Живот и каква – застрахователна премия по застраховка Комбо Безработица.

Преди да постъпи молбата на заявителя в изпълнение на разпореждането от 14.01.2025г., по делото постъпило писмо изх. № 5312/16.01.2025г. във връзка с ч.гр.д.

№ 582/2025г. по описа на СРС, 87-и състав. От служебно постъпилата информация се установява, че последното ч.гр.д. било образувано от заявителя за вземане за главница за периода от 25.01.2022г. до 25.03.2023г. по същия договор срещу същия длъжник за сумата 6 711.85 лева.

С уточнителната си молба от 28.01.2025г. заявителят изложил твърдение, че претендираната в настоящото производство главница от 6 701.70 лева включвала единствено предоставен в заем ресурс. С разпореждане № 28300/13.02.2025г. СРС дал нови указания на заявителя, като подчертал, че с молбата заявителят не изпълнил указанията да посочи каква част от заемния ресурс в общ размер 10 000 лева се претендира с процесната главница от 6 701.70 лева. В мотивите на акта изложил служебно известната му информация по ч.гр.д. № 582/2025г. по описа на СРС, 87-и състав. Указал на заявителя да посочи как се формира главницата от 6 701.70 лева при отпуснат кредит от 10 000 лева и вече издадена заповед за главница по същия договор за кредит за сумата 6 711.85 лева. отново указал на заявителя в случай, че в 2 претендираната главница са включени и вземания за предоставени средства за покриване на застрахователни премии да уточни каква част от общия размер от 6 701.70 лева представлява главница по договора за кредит, каква част – премия по застраховка Комбо Живот и каква – застрахователна премия по застраховка Комбо Безработица. Указал и последиците от неизпълнението на дадените указания – заявлението по чл. 410 ГПК ще бъде отхвърлено.

Заявителят депозирал молба с вх. № 65939/25.02.2025г. в която посочил, че предоставеният в заем ресурс бил 14 783.64 лева, което било видно от чл. 7.1 на договора – общ размер на кредита. Не изпълнил указанията да посочи включените части от двете застрахователни премии в рамките на общо претендирания размер от 6 701.70 лева. С разпореждане № 50769/25.03.2025г. СРС предоставил на заявителя последна възможност да изпълни указанията. Посочил и последиците от неизпълнението им – заявлението ще бъде отхвърлено. С молба вх. № 154057/02.05.2025г. заявителят посочил отново, че претендираната сума за главница включвала единствено предоставена в заем сума.

С обжалваното определение № 38153/12.09.2025г., предвид неизпълнените указания за отстраняване на нередовностите, СРС отхвърлил заявлението. Изложил подробни мотиви, че е налице разлика между предоставена в заем сума и суми, включени в размера на кредита под формата на дължими застрахователни премии за различни застраховки, че в съдържанието на самия договор предоставеният финансов ресурс бил разделен на размер на кредита – 10 000 лева, застрахователни премии в общ размер 3 199.68 лева, от които 1 584 лева – по застраховка „Комбо Живот“ и 1 615.68 лева – „Комбо Безработица“ и др. вземания, че разграничението било от значение и с оглед дефинитивната разпоредба на §1, т. 1 ДР на ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от СРС мотиви.

Указанията на СРС, дадени с разпореждане № 7639/14.01.2025г. и следващите такива са правилни и се отнасят до дължимата от заповедния съд служебна преценка по чл. 411, ал. 2, т. 1-3 ГПК.

В случая съгласно договора за потребителски кредит отпуснатият кредит бил в размер 10 000 лева, а разликата над тази сума, до посочения от заявителя размер от 14 783.64 лева включва още застрахователна премия в общ размер 3 199.68 лева, от които 1 584 лева – по застраховка „Комбо Живот“ и 1 615.68 лева – „Комбо Безработица“. Горницата до пълния посочен от заявителя размер от 14 783.64 лева 3 включва още и еднократната такса за оценка на риска в размер на 1 583.96 лева (чл.

7.1 от договора). Договореният ГЛП бил 31.84% (чл. 9), а ГПР – 46.19% (чл. 10).

Сумата за застрахователни премии не съставляват главница. Същите следва да се отнесат към ГПР, тъй като са разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, който оскъпява кредита. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о. Застрахователната премия по полици, сключени едновременно с договора за кредит, представляват разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, дори и да не са задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия. В случая включените в главницата застрахователни премии биха могли да се дължат на нарушени императивни изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещи до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Отделно от горното установява се от съдържанието на представения по делото договор, че в него е посочен ГПР в размер на 46.19 %, като формално изискването за посочване е изпълнено, но липсва информация относно начина на формирането му.

Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В случая договорът изобщо не съдържа математическа формула.

При отговора на четвърти въпрос в Решение на СЕС по дело С-377/2014г., в т. 91 се приема, че член 3, буква „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. За отговора на въпроса СЕС съобразява следното:

След като понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква „з“ от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя (т. 85 от Решение на СЕС по дело С-377/2014г.). Поради това СЕС приема, че в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на 4 разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал (удържал/приспаднал) за плащане на разходи свързани с кредита. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита (т. 87).

Разрешението дадено по т. 91 от това решение на СЕС означава, че за целите на изчисляване на ГПР суми, които реално не са предоставени на потребителя, а с тях се покриват разходи по кредита не могат да формират част от общият размер на кредита, тоест те не следва да се отчитат като главница по кредита. Чрез тяхното включване като главница по кредита изкуствено се намалява размера на ГПР, но доколкото те се олихвяват се увеличава размерът като абсолютна стойност на сумата за възнаградителна лихва, а оттам и на общата сума дължима от потребителя, а така се нарушава функцията на ГПР на единен показател за стойността на кредита с оглед общия пазар (тоест възможността за преценка от потребителя кой кредитен продукт на кой кредитодател е най-изгоден за него).

Застрахователната премия по сключен договор за застраховка е разход, пряко свързан с договора за кредит, и следва да намери отражение в размера на ГПР.

В случай, че горните суми за такса за оценка на риска и за застрахователни премии бъдат приспаднати от главницата ГПР ще бъде много по-висок от записаното в договора (ще се намали стойността на размера на кредита във формулата за определянето на ГПР). При това съгласно приетото разрешение в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, а последното съгласно чл. 22 ЗПК има за последица нищожност на договора.