Решение № 138 от 23.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Разлог, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. СукА.нски при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Давид Сукански, Адм. нак. дело № 20251240200077 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.А.К., с ЕГН*, адрес г.Я., у.„М.“№6, против НП №*/15.01.2025 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което му е наложено адм. наказание „Глоба“ от 2`000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че изнесеното в НП не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като не е извършил нарушение на ЗДвП. Сочи се, че АУАН не е връчван съгласно изискванията и разпоредбите на ЗАНН, което обстоятелство опорочава цялата адм. нак. процедура. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована в СЗ, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

С оглед събраните по делото док-ва, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 18.12.2024 г. около 22:15 часа, в о.Б., на път втори клас №II-84, с посока на движение от г.Я. към г.Р., в района на супермаркет „П.“, жалбоподателят М.А.К., с ЕГН*, като водач на л. а. е управлявал „Р.М.С.“, с рег. №*, негова лична собственост, като при многократна покана водачът да бъде тестван с ТС „Дрегер-7510“ с фабр. №ARDM-0190, за установяване употреба на алкохол в кръвта, водачът К. отказва да му бъде извършен тест, като същият е бил и с остър мирис на алкохол.

В АУАН и в НП се сочи и че на водача е издаден талон за изследване №*, до ФСМП-Р., като същият е представен по адм. нак. преписка. Отбелязано е също, че водачът не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за хим. лаборат. изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, серия „GА“ №* от 18.12.2024 г., който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил 1 подписан без възражения от жалбоподателя, който впоследствие в 7-дневния срок от връчването му също не е подал възражение.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни док-ва – показания на актосъставителя М.Г., който дава подробни обяснения за случилото се. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като последователни, убедителни и подкрепящи се с останалите док-ва по делото. Свидетелят Г. пространно разяснява за извършването на проверката, спирането на водача на л. а. марка и модел „Р.М.С.“, с рег. №*, и е констатирал извършеният пред него отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с ТС за употреба на наркот. в-ва.

Свидетелят Г. заявява, че шофьора на спрения от тях л. а. – М.К. е поканен многократно да бъде тестван с дрегер за употреба на алкохол. Отбелязва, че след като спрели водача, потърсили му документи на автомобила и съответно СУ, но същия не ги е представил.

Свидетелят заявява, че водача К. е миришел на алкохол, бил е във видимо нетрезво състояние, прекалено употребил алкохол, бил е неадекватен, буйствал, говорел неща от смесен хар-р и нищо не се разбирало, едвам се държал прав. Многократно бил поканен на бъде тестван с дрегер за наличие на алкохол, но отказал, след което били предприети действия по неговото задържане. Свидетелят отбелязва, че са издали на К. талон за кръвно изследване и са го закарали във ФСМП-Р. където същият в присъствието на полицейските служители и мед. лица е оказал да даде кръвна проба.

Посоченото от свидетеля се потвърждава и от представения по делото Талон за изследване №*, в който е отразен отказът на жалбоподателя К. да се тества с ТС и предоставената му възможност да се яви в лечебно заведение – ФСМП-Р., в случай че желае да даде кръвна проба за изследване за установяване на употребата на алкохол. Посоченото от свидетеля се потвърждава и писмо от ЦСМП-Б., заведено в РС-Рг. с в.№* от 05.05.2025 г., в което е посочено, че на 19.12.2024 г. под №*, е регистрирано лицето М.А.К. в амбулаторен дневник на ФСМП-Р.. Мед. преглед е извършен от дежурния фелдшер В. за уважаване на нуждите на РУ-Р. Лицето е регистрирано в справка за взимане на кръвни проби за алкохол и наркот. в-ва под №145 от 19.12.2024 г., като същият е отказал да даде кръвна проба пред дежурния фелдшер В. и мед. сестра М.. Към писмото са приложени извлечения от амб. дневник; копие от фиш за СМП, копие на тетрадка за взимане на кръвни проби. От горепосочените писмени док-ва е видно, че М.А.К. е закаран в ФСМП-Р. и същия е отказал да даде кръвна проба за изследване. Отказа е обективиран и в Проток. тетрадка на ФСМП-Р., извлечение от която също е приложено по делото.

По делото не са представени док-ва, оборващи констатациите в АУАН и НП, като липсват и твърдения лицето да се е явило в посочения в талона период в лечебно заведение за даване на кръвна проба.

Свидетелят В. също заявява „на 18.12.2024 г. бях на работа в екип с колегата Г. по маршрут 309, р-н К., Б., Я.. Около 22:15 часа на път II-84, в района на магазин „П.“, спряхме за проверка л. а. „Р.М.“. Колегата Г. покани водача да му бъде извършена проба за алкохол.

Няколко пъти се опитахме да пробваме водача, но той отказа. Същия силно миришеше на алкохол и беше във видимо пияно състояние. Започна да буйства, каза че щял да си ходи и осуетяваше полицейската проверка“. „Колегата Г. състави акт и протокол за отказ на лицето да бъде тестват за алкохол, съставен му бе и Талон за кръвна проба в МБАЛ-Р., но лицето отказа да даде кръв“. „След като го закарахме в ЦСМП-Р., оформихме протокол за отказ, че отказва да даде кръв“.

Отделно от горното по делото е постъпило и писмо от РУ-Р., заведено с в.№* от 30.04.2025 г., с което уведомяват съда, че във вр. с изискания протокол, с Наредба №1 от 19.07.2017 г., за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркот. в-ва или техни аналози /наредбата/, не е предвиден констат. протокол или друг документ, който да обективира отказ на лице да даде кръвна проба. Медицинското изследване и вземането на 2 проби за хим. и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва от мед. специалист по чл.12, ал.1 от наредбата, при явяване на лицето за мед. изследване. В тази вр. м/у ФСМП-Р. и РУ-Р., е наложена дългогодишна практика, вземане на биологични проби за хим. лаборат. изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, да се осъществява в присъствие на полицейски служители от РУ-Р.. Обичайно присъстват служителите съставили АУАН, какъвто е и настоящия случай.

Мед. сестра от ФСМП-Р. – св. М., също заявява: „Когато се взима кръвна проба полицаите присъстват при взимането. Мога да кажа, че в мое дежурство не е имало случай полицаите да не присъстват“.

В СЗ на св. М. е предявена представената по делото извадка от Амб. дневник на ФСМП-Р., като след предявяването свидетелката заявява: „Това съм го писала. Щом съм писала, че лицето отказва да даде кръвна проба, значи е отказало да даде такава, затова съм го вписала в този дневник. Това е моя почерк“.

Свидетелката М. заявява, че в представената пред съда извадка от Амб. дневник на ФСМПР. под №* е вписано: „отказва преглед, отказва кръвна проба“ и лицето се е подписало.

Почерка е мой, но подписа е негов, положи го пред мен и вероятно полицейските служители са били там“.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена напълно безпротиворечиво от събраните по делото писмени и гласни док-ва.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на АНО се установява от приложената по делото Заповед №*/02.12.2021 г. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 ЗАНН.

АУАН е издаден на 18.12.2024 г., за нарушение от 18.12.2024 г., съставен е в присъствието на нарушителя и му е връчен лично, като същия го е подписал без възражения, като впоследствие не е подал и писмени възражения в предоставения 7-дневен срок. НП е издадено на 15.01.2025 г., тоест преди погасяване на адм. нак. отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

По отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, нормата съдържа няколко отделни състава на адм. нарушения: отказ за извършване на проверка с ТС за установяване употребата на алкохол и/или наркот. в-ва или техни аналози и неизпълнение на предписание за мед. изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркот. в-ва или техни аналози.

Безспорно осъществяването на което и да е от горните нарушения ангажира адм. нак. отговорност на нарушителя по същата правна норма.

Следователно, отказът на К. да бъде изпробван за употреба на алкохол с ТС, е достатъчно основание за издаването на АУАН по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

На следващо място, от текста на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, е видно че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от §6 на ДР на ЗДвП: „Водач“ е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по делото док-ва, както и от събраните свидетелски показания, от които безспорно може да се направи еднозначен извод, че водач на спрения за проверка л. а. марка и модел „Р.М.С.“, с рег. №*, е бил именно настоящия жалбоподател М.А.К., който отказал извършване на проверка с ТС за установяване употребата на алкохол и неизпълнил 3 предписание за мед. изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В тази вр. неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на порок при описанието на нарушението. Нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с ТС „Дрегер-7510“ с фабр. №ARDM-0190, за установяване употреба на алкохол в кръвта му, а в последствие неизпълнил предписание за мед. изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

От обективна страна К. е осъществил състава на нарушението по член 174, ал.3 от ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с ТС за установяване наличието на алкохол и е отказал вземане на биологични проби за хим. лаборат. изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта.

Съгласно Тълк.решение №13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, отказите по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са 2 самостоятелни адм. нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл.18 от ЗАНН. Нормата предвижда 2 форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контр. орган.

Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркот. в-ва или техни аналози.

Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Не е спорна субективната страна от фактическия състав на нарушението. Отговорността на ФЛ, имащи качеството „водач“ на описаните в нормата ППС-та, е виновна.