Определение № 1970 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1970 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Н.а

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002900750 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ГРАНИТЗОН“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Б. П., срещу въззивното решение № 694/28.11.2024г., постановено по в.т.д. №740/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 94 от 04.07.2024г. по т.д. № 20231200900196 на Благоевградски окръжен съд, с което „Гранитзон” ЕООД е осъден да заплати на „Галенков - стоун“ ЕООД сумата от 88 277,83 лева, представляваща незаплатена сума по фактура № 1100002089/01.12.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита че, изводът на съда, че е налице предаване на стоките, описани в стоковата разписка от 19.03.2021г., е необоснован и в противоречие с доказателствения материал по делото.

Твърди, че от съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че към датата на разписката, процесните стоки не били отписани счетоводно от склада на „Галенков“ ООД, а това се е случило около година по-късно. Посочва, че фактурата не е осчетоводена при него, а стоковата разписка не съдържа всички реквизити, необходими за установяване на валидно възникнала облигационна връзка по договор за покупко - продажба на стоки. Поддържа, че при насрещно доказване е установено, че целта на издаване на процесната фактура е била друга, тъй като физическите лица, собственици на капитала на дружествата, са били съпрузи, и се целяло уреждане на отношенията им във връзка с прекратяване на съдружието и брака, като се позовава на протокол от ОС от 01.06.2019г. за насрещни прихващания. При условията на евентуалност, 1 поддържа, че е надлежно установено възражението му за прихващане. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:

1. „Представлява ли стоковата разписка безспорно доказателство за сключен договор за покупко-продажба и за извършена доставка на стоки по него?“, по който поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение № 184/22.06.2015г. по т.д. № 3664/2013г., 2 т.о. на ВКС;

2. „Каква е доказателствената сила на частен писмен свидетелстващ документ, в който има добавен текст след подписите на страните?“, като изтъква разрешаване на въпроса в противоречие с решение №19/12.02.2013г. по гр.д. № 864/2012г., 4 г.о. на ВКС;

3. „Какво е доказателственото значение за съществуването на договор за покупко - продажба на неподписана от купувача фактура, която не е отразена в неговите счетоводни регистри, не е вписана в дневниците за покупки и справките – декларации по ЗДДС, и не е ползван данъчен кредит по тази фактура от задълженото лице?“;

4. „Може ли фактура, която не е подписана от получателя – ответник в съдебното производство, не е осчетоводена в счетоводството му и по нея последният не е ползвал данъчен кредит, да се приеме като доказателство за съществуване на облигационна връзка и извършена въз основа на нея доставка на стоки? Може ли да се приеме, че фактура, издадена повече от една година след срока по чл. 113, ал.1 ЗДДС, е индикация за нередовно водено счетоводство, и като такова / нередовно/ съставлява ли годно доказателство по чл. 55, ал. 1 ТЗ за отразената във фактурата продажба на стоки и тяхната цена?“, по който въпрос, ведно с предходния, касаторът твърди произнасяне в противоречие с практиката, обективирана в решение № 62/25.06.2009г. по т.д.

№564/2008г., 2 т.о. на ВКС, решение №67/31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г., 2 т.о. на ВКС;

5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните, в това число и да разгледа, и да обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възраженията по иска, посочени във въззивната жалба?“, по който се сочи произнасяне в противоречие с решение № 217/09.01.2014г. по т.д. №971/2012г., 2 т.о. на ВКС и решение №113/18.05.2016г. по гр.д. №5961/2015г., 3 г.о. на ВКС и др.;

6. „Как следва да се определи цената на един договор за продажба при липса на изрично посочване на израза „без ДДС“ в документа?“, според касатора разрешен в противоречие с решение № 69/11.06.2009г. по т.д.

№709/2008г., 2 т.о. на ВКС;

7. „Може ли длъжник, който не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, да извърши прихващане на задължението на цесионера със свое 2 вземане спрямо цедента?“, по който въпрос сочи произнасяне в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, обективирана в решение № 93/08.07.2024г. по т.д. №2717/2022г. на ВКС, 1 т.о., решение №114/10.10.2019г. по т.д. №2704/2018г. на ВКС, 2 т.о., решение №195/28.05.2019г. по т.д. №2393/2017г. на ВКС, 1 т.о., решение № 50151/01.12.2022г. по т.д.№ 344/2022г. на ВКС, 1 т.о.

Ответната по касационната жалба страна – „ГАЛЕНКОВ – СТОУН“ ЕООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Г. Ч., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 28.03.2025г.

Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, при евентуалност – оставянето му в сила, както и присъждането на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със стокова разписка от 19.03.2021г. се установява сключването на договор за покупко - продажба на материали между „Галенков“ ООД и „Гранитзон“ ЕООД, тъй като тя е двустранно подписана от законните представители на двете дружества и представлява частен свидетелстващ документ, установяващ предаването на посочените количества стока, както и уговорената между страните цена в общ размер на 73 576 лева. Приел е, че не следва да се кредитира добавката в документа, че посочената цена е без ДДС, тъй като същата е поставена след подписите на страните и не ги обвързва. Счел е за неоснователно възражението на въззивника, че сумата от 73 576 лв. е с включен ДДС, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като е приел, че това се опровергава от заключението на съдебно - счетоводната експертиза.

Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че нямало сключен договор за търговска продажба, а били налице други правоотношения по стоковата разписка, като предаване на стоки на консигнация, даване вместо изпълнение, отделяне на стоката от общия склад, ползван от фирмите на бившите съпрузи, тъй като това се отнасяло до ирелевантни факти и обстоятелства за хипотетични и неосъществени правоотношения, които не са включени в предмета на делото. САС е посочил, че е неоснователно и възражението на въззивника, че стоковата разписка не била складова такава и не установявала предаването на стоката, както и че липсвали данни за натоварване на стоката на превозно средство от ищеца.

Посочил е, че доказателствената тежест за опровергаването й е на ответника.

Въззивният съд е приел, че посоченото в отговора на исковата молба, че базата на „Галенков“ ООД е обща и се е ползвала от три дружества, включително и от 3

„Гранитзон“ ЕООД, съставлява признание на неизгоден факт по чл. 175 ГПК, както и, че това е обичаен начин на процедиране между трите дружества, доказателство за което било и извършеното договорно прихващане от 05.06.2019г. САС е приел, че доводите за издаване на фактурата след година и половина са ирелевантни, тъй като нарушението на задължението за спазване срока за начисляване на дължим ДДС и издаване на фактура за извършената продажба, е относимо към евентуално производство по ДОПК. С оглед изложените мотиви е приел, че искът за заплащане на цената на доставени материали по договор за търговска продажба е доказан по основание и размер за сумата от 88 277,83 лева.

По възражението за прихващане, апелативният съд е посочил, че същото е неоснователно, тъй като липсва идентичност между страните по делото „Галенков-Стоун“ ЕООД и „Гранитзон“ ЕООД, със страните по правоотношението „Галенков“ ООД и „Гранитзон“ ЕООД, който е придобил вземането от Румяна Янева. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само при допуснато касационно обжалване. В случая горното не се установява от настоящия съдебен състав.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, 4 като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първият поставен от касатора въпрос дали стоковата разписка представлява безспорно доказателство за сключен договор за покупкопродажба, не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е направил извод само и единствено въз основа на стоковата разписка, че е налице сключен договор, а се е аргументирал с кредитиране и на други доказателства по делото – заключението на съдебно-счетоводната експертиза, протокол за прихващане, признание на факт, свързан с обичайните действия между страните по ползване на обща складова база. Следователно въпросът не касае единствен решаващ мотив на въззивния съд, а и е свързан с правилността на въззивното решение, тъй като предпоставя преценка на направените фактически изводи от апелативния съд. Отговорът на въпроса изисква да бъде обсъдено конкретно доказателство и въз основа на това да бъде направена преценка за правилността на мотивирания от въззивния съд фактически извод, а проверката на правилността на обжалвания акт съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на производството по разглеждане на касационната жалба, а не на производството по чл. 288 ГПК.