Решение № 60 от 16.03.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 36/2026
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Ихтиман, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200036 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
„Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД ЕИК 202244560 е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл.
179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати множество нарушения на процесуалните правила – не съдържа задължителните реквизити за издателя на акта, мястото на нарушението, описание на нарушението и деянието. Изтъкнати са доводи за непропорционалност на наложената имуществена санкция.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 20.04.2023 г. в 15,22 часа с устройство № 20031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 54+150 е бил заснет товарен автомобил с рег. № *******, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него има подадена тол декларация, но платената такса е по-малка от измерената.
В последствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е 1 нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за товарния автомобил с рег. № ******* е имало подадена тол декларация, но платената категория е помалка от измерената.
Съгласно представеното становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" към Националното тол управление има получена тол декларация за сегмента, в който е отчетено нарушението, но декларираната категория в подадената тол декларация е за ППС автобус, а заснетото ППС е такова с допустима максимална маса под 12 т, като дължимата сума за сегмента, в който е установено нарушението, е в размер на 0,71 лева.
Съгласно представената по делото разписка, издадена от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД се установява, че на Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД са били начислени суми за подадени тол декларации за месец април 2023 г.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен 14-дневеният срок от получаването на издадения електронен фиш, а по същество – основателна.
Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на обжалвания електронен фиш, тъй като той съдържа всички реквизити, които законът предвижда. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е специална спрямо чл. 57 ЗАНН за съдържание на наказателното постановление и е достатъчно фишът да има съдържанието, което е дадено в ЗДвП –мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Издаденият фиш е по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура".
В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса, като съгласно чл. 10б, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата таксите са диференцирани в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
2
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3-3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
От обективна страна се установи, че на 20.04.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № *******, който се е движел по АМ „Тракия“, която е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство има подадена тол декларация за преминаването, но декларираната категория е различна от измерената.
Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията на автомобила, собственост на жалбоподателя, при преминаването му в района на АМ Тракия, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидените в Закона за движението по пътищата наказания (чл. 179, ал. 3а и 3б) противоречат на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.
Затова и според настоящия състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание 3 противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.
В този смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, образувано по повод преюдициално запитване, отправено от АдмС-Хасково именно във връзка с системата от санкции в българското право, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Предвид изложеното след като наложената имуществена санкция е непропорционална с тежестта и характера на допуснатото нарушение, съдът приема, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева. Направеното от ответната страна по жалбата възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като независимо от обстоятелството, че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и е със сравнително ниска фактическа и правна сложност, размерът на претендирания адвокатски хонорар не е завишен, вземайки предвид и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Макар и този размер да не обвързва съда, според разрешенията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 на СЕС, претендираното възнаграждение е в по-нисък размер от минималния и съответства на положения от адвоката труд във връзка с осъщественото процесуално представителство.