Решение № 2686 от 15.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2686 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20215330104024 по описа за 2021 година

С искова молба вх. № **** от **** г. е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. IV ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 2 ЗЗД на Й. ИВ. П., ЕГН ********** и С. Й. П., ЕГН **********, чрез адв. И.С., против Й. С. П., ЕГН ********** и СЛ. Й. П., ЕГН ********** за прогласяване на нищожността на сключения между ищците и ответника Й. С. П. по време на брака му с ответницата СЛ. Й. П. договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: поземлен имот, отреден за жилищно застрояване с площ от 603 кв.м., находящ се в гр.Р., ул. „Х. С.“ № **, община Р., ЕКАТТЕ ****, съставляващ имот с идентификатор № ***, за който е отреден УПИ № ****, квартал * по регулационния план на гр.Р., ЕКАТТЕ: ***, одобрен с решение.на *** № **** г., при граници и съседи: имот № *** на П. Й. К. и др.; имот № **** - булевард на община Р.; имот № ***** на А. А. Г. и др. и имот № *****на Й.

ИВ. П. и др., ведно построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда многофамилна с идентификатор № *****, масивна стоманобетонна постройка на допълващото застрояване с идентификатор № ****, масивна селскостопанска сграда - гараж с идентификатор № ***** и масивна селскостопанска сграда с идентификатор № ****, ведно с подобренията и приращенията в описания имот, който договор е обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** том **, per. № **** нот. дело № **** от **** година , по описа на нотариус К. К., с район на действие Р. с. – П. , per. № **** в регистъра на нотариалната камара, вписан под № **, том ** от ***г. на Служба по вписванията — гр. П. и за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба прикрива договор за дарение.

В исковата молба се твърди, че ищците взели решение да прехвърлят на ответника Й.

С. П., техен син, процесния недвижим имот, като действителната воля на страните по сделката била имотът да се прехвърли по силата на договор за дарение, а не по силата на покупко-продажба. Твърди се, че мотив за прехвърляне на имота е това, че ищците дарили значителна парична сума на своята дъщеря, както и че в деня на сключване на сделката страните по нея изготвили обратно писмо. Изложено е, че понастоящем ищците дарители се 1 нуждаят от издръжка, която ответникът Й. С. П. - в качеството му на дарен, отказва да им даде. Сочат, че са изпратили покана до ответника Й. С. П. за даване на издръжка, но той отказал.

Ответникът Й. С. П. подава отговор на исковата молба, с който взема становище за допустимост и основателност на исковата претенция, която признава изцяло.

Ответницата СЛ. Й. П., представлявана от адв. Б., не подава отговор на исковата молба. В депозирано писмено становище от **** г., както и в проведените открити съдебни заседания иска отхвърляне на предявения иск. Оспорва поддържаното от ищците и ответника Й. С. П. твърдение, че при сключване на договора за покупко-продажба е съставено обратно писмо, както и твърдението, че договорът прикрива дарение. Изтъква, че по време на брака й с ответника Й. С. П. личностните отношение между страните по делото са били добри, като те се влошили с оглед развода. Възразява, че с предявения иск се прикрива иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с оглед доводите, че не е платена продажната цена на имота. Изтъква, че в имота, по време на брака й с ответника Й. С. П., са извършени сериозни подобрения и ремонти, като имотът има статут на прекратена съпружеска имуществена общност.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с иск за разкриване на симулация на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по време на брака на ответниците, като искът е предявен от продавачите против техния син и бившата му съпруга, която се легитимира като съсобственик на имота на основание прекратена съпружеска имуществена общност. Твърди се, че с оспорената покупко-продажба се прикрива договор за дарение, както и че ищците имат нужда от издръжка, която техният син отказва да им предостави по силата на чл. 227, ал. 1, б. „в“, поради което искат да се прогласи симулацията на оспорената правна сделка.

Съдът намира, че следва да изтъкне, че в настоящия съдебен процес ответниците имат процесуалното положение на необходими други, като това произтича от естеството на материалното правоотношение. Съдебното решение трябва да бъде еднакво за всеки от тях, доколкото не може оспорената сделка да се третира като договор за дарение в отношенията между ищците и ответника Й. С. П. и същевременно като договор покупко-продажба в отношенията с ответницата СЛ. Й. П.. Налице е съвместна пасивна процесуална легитимация, поради което за разпореждане с предмета на делото, по аргумент от чл. 216, ал.

2 ГПК, е необходимо съгласието на всички необходими другари. Следва да се отбележи и това, че към датата на предявяване на иска бракът между ответниците не е прекратен, прекратен е в хода на делото. Обстоятелството, че ответникът Й. С. П. признава предявения иск е без правна стойност и съдът не е длъжен, а и би нарушил процесуалния закон, ако се произнесе с решение при признание на иска. Процесуалното поведение на ответника Й. С.

П. обаче не е без правно значение що се касае до изхода на правния спор. Макар Й. С. П. да е ответник, същият е в най-голяма степен заинтересован от уважаване на така предявения иск, тъй като ако се приеме, че оспореният от ищците договор за покупко-продажба прикрива дарение, то недвижимият имот би бил негова лична собственост, по аргумент от чл. 22, ал. 1 СК. Ето защо при преценката по съществото на правния спор съдът е длъжен да отчете и тези обстоятелства, най-вече това какъв би бил правният ефект от уважаването на иска, с оглед конкуренцията в правата на ответниците, що се отнася до преценката дали е възникнала съпружеска имуществена общност. Именно това, по мнение на настоящия съдебен състав, е същината на правния спор, като в случая прави впечатление, че ищците и ответника Й. С. П. имат съгласувано процесуално поведение, насочено в посока уважаване на исковата претенция, което по принцип не е характерно за насрещни страни по който и да било правен спор, поставен пред съд.

2

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че оспореният договор за покупко-продажба е сключен на ***** г. по време на брака между ответниците Й. С. П. и СЛ. Й. П., прекратен с решение за развод по взаимно съгласие № **** от ***** г. по гр.д. № **** г. на РС-П. Ищците са родители на ответника Й. С. П., а ответницата СЛ. Й. П. е негова бивша съпруга. Покупко-продажбата е сключена със запазване на правото на ползване в лицето на ищците-прехвърлители, а страна по нея като купувач участва ответникът Й. С. П.. По делото е представено обратно писмо, между продавачите Й. ИВ. П. и С. Й. П. и купувача Й. С. П., датирано от **** г., с което е направено изявление, че сключената сделка е договор за дарение, а не покупко-продажба. По делото са изискани обясненията на страните и са разпитани свидетели.

Въз основа на цялостния анализ на приетите по делото доказателства съдът намира, че са налице обосновани съмнения, че представеното по делото обратно писмо е изготвено за целите на процеса, като с него се цели да бъдат злепоставени правата на неучастващия по сделката съпруг. На първо място следва да се изтъкне, че обратното писмо не носи подписа на ответницата СЛ. Й. П., т.е. същото не представлява изходящ от нея частен документ, като такъв не се ползва и с достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Макар ответницата П. да не е участвала като купувач, сключената сделката рефлектира пряко в нейната правна сфера, доколкото съставлява възмездно придобивно основание по време на брака. Следва да се отбележи, че по въпроса дали е противопоставим обратен документ, подписани само от едната от страните по договора, чиято привидност се претендира, на неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност, е формирана съдебна практика на Върховния касационен съд. Така с решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. на ВКС, I г.о. е прието, че обратният документ не обвързва неучастващия в сделката съпруг, чиято симулация се претендира, като и че продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг. В същия дух, но в малко по-различен смисъл е прието с решение № 299 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 7298/2013 г. на ВКС, ІV г.о., а именно, че подписаното само от единия съпруг обратно писмо е непротивопоставимо на другия съпруг в случаите, когато обратното писмо няма достоверна дата, когато е съставено след влошаване на отношенията, фактическата раздяла или развода между съпрузите, непосредствено преди предявяването на иска за разкриване на симулация и др. подобни обстоятелства, при които могат да възникнат съмнения, че писмото е подписано от страните по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не е страна по договора. С цитираното решение обаче е даден приоритет на процесуалното положение на съпрузите, както и на обстоятелството, че насрещната страна по договора поначало следва да изиска обратно писмо от лицето, с което договоря, доколкото съпругът черпи права от сделката, но не е страна по нея.

Настоящият съдебен състав намира, че не може да се даде универсално разрешение на въпроса - с каква доказателства стойност се ползва обратно писмо, подписано от съпруг, по отношение на неучастващия по сделката съпруг, когато се иска разкриването на симулация. Следва да се изходи от конкретните данни по казуса и най-вече от това дали ищците по иска за симулация бранят свои, в тесен смисъл, противопоставими и на двамата съпрузи права, или е налице съмнение, че бранят права, от които би се ползвал един от съпрузите. Хипотезите различни, ако се твърди симулация, между лица които нямат роднинска връзка, то не може да се очаква от прехвърлителя по сделката да разполага с обратен документ и от съпруга на приобретателя. Напротив, ако се твърди симулация между роднини по права линия, както е в случая, то следва да се изходи и от последиците, които твърдяната симулация би имала за съпруга на приобретателя, при данни за влошени отношения между съпрозите, развод и прочее.

В разглежданата хипотеза ищците са родители на ответника Й. С. П.; с оспорената сделка се твърди, че договорът за покупко-продажба прикрива дарение, т.е. дори и да е налице симулация, правото на собственост върху имота няма да остане в патримониума на 3 прехвърлителите, които са титуляри на ограниченото вещно право на ползване; изложените в исковата молба твърдения, че ищците се нуждаят от издръжка, която ответникът Й. С. П. в качеството му на приобретател по договор за дарение, отказва да им даде, с което се обосновава мотивът за разкриване на симулацията, съдът намира за алогични от правна и житейска страна. В тази връзка, следва да се подчертае, че ищците, ако действително се нуждаят от издръжка, биха имали право на такава по силата на роднинската си връзка с ответника П. на основание чл. 140, ал. 1, т.1 от СК, независимо дали с договора се прикрива дарение или не. Дадените от ищците обяснения не кореспондират с изложеното в исковата молба за нуждата от издръжка. Напротив, и двама ищци заявяват, че винаги са помагали на своите деца – ответника П. и неговата сестра. От обясненията на ищците съдът достигна до извод, че същите имат негативно отношение към ответницата, като сочат, че тя е не е оправдала тяхното доверие, защото е причина за развода. Ищецът С. Й. П., сочи, че се е разпоредил с имота, за да бъде гледан от ответницата, а тя не го уважавала като свекър.

Голословни и опровергани, от приетите по делото писмени доказателства – служебна бележка /л.**/, са твърденията на ищците, че обратното писмо е подписано в деня на сделката, тъй като ответницата се заканила, че вече тя ще се разпорежда с имота като негова стопанка, а ищците разбрали, че са допуснали грешка, поради което без нейното знание подписали представеното по делото обратно писмо, което запазили в тайна. Установява се, че по време на изповядване сделката ответницата е била на работа, а и освен това ищците са си запазили правото на ползване, поради което е нелогично ответницата да е заявила силно изразено чувство за собственост спрямо лица, които могат успешно да я отстранят от имота чрез иск по чл. 108 ЗС, бранейки ограниченото вещно право на ползване, което са си запазили.