Определение № 588 от 26.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Монтана, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500447 по описа за 2026 година ГПК.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 1 от Образувано е по частна жалба, подадена от хх" Лтд, със седалище и адрес на управление: ул. "хх № 6, Н-1095, Б. У срещу Заповед № 1307/16.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1592/2026 г. по описа на Районен съд-Монтана, в частта за разноските, като се поддържа, че присъждането на адвокатско възнаграждение над сумата от 120 евро е прекомерно с оглед материалния интерес и обстоятелството, че се касае за попълване на бланково заявление от пълномощника на заявителя, а не до изготвяне на искова молба.

В частната жалба се твърди, че адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, каквото е присъдено със заповедта за изпълнение, се явява прекомерно предвид извършените от пълномощника на заявителя процесуални действия в заповедното производство. Жалбоподателят твърди, че съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г. Поддържа, че претендираното вземане е с нисък материален интерес и делото не се характеризира с фактическа и правна сложност По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на заповедта по чл. 410 от ГПК в частта за разноските за разликата над 120 евро до 250 евро, по заповедта.

Претендират се и разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от заявителя в заповедното производство.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в частната жалба и извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч. гр. д. № 1592/2026 г. по описа на РС-Монтана е образувано по Заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на кредитора И. Г. И., 1

********** от: гр. Ш, чрез адв.Е. В. А., срещу хх У ЦРТ, за сумата от 250.00 EUR 250.00 Обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004 и Законна лихва от 07.04.2026 г.

Заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът за заплати на кредитора сумата от 250 евро, представляваща главница - Обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004, ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 250,00 EUR (двеста и петдесет евро), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента)

Заявлението е подадено чрез пълномощник, като видно от приложения договор за правна защита и съдействие, заявителят е заплатил в брой част от договореното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 250 евро с ДДС при подписване на договора .

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение може да се обжалва само в частта за разноските, какъвто е именно предмета на настоящата частна жалба. В този смисъл частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Със Заповед № 1307/16.04.2026 г. по чл. 410 от ГПК е уважено искането на заявителя за присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

Съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2024 г. за възнаграждения за адвокатската работа при процесуално представителство по дела за издаване на заповед за изпълнение се определя минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху половината от стойността на претендираните суми, като по делата с материален интерес до 1000 лв., както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 204, 52 евро без ДДС.

Прекомерността на платеното адвокатско възнаграждение в режима на чл. 36 от Закона за адвокатурата е обект на преценка от страна на съда при вече заплатено такова само в режима на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В случая длъжникът по заповедта за изпълнение има възможността по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК да упражни субективното си право относно прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя, при което действие се преценят всички относими обстоятелства, вкл. и се прилага соченото в частната жалба решение на СЕС.

По разбиране на настоящата инстанция присъденото възнаграждение от 250 евро се явява в противоречие с изискванията изведени в чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като делото очевидно не се характеризира с висока фактическа и правна сложност, а и цената на засегнатия интерес не е висока- 250 евро. От друга страна условията, при които е възложена и 2 предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването на процесуалните действия, квалификацията, опита и специализацията на адвоката също не изискват продължителен времеви ресурс. В хода на делото и при съобразяване на фактическата и правна сложност на случая и извършената работа от адвоката, не се налага извод за изключителност на някои от посочените предпоставки или на всички, които да наложат обосноваване на по-висок от ра Материалния интерес в случая е 250 евро. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 7 от Наредба 1/2004 г. минималният адвокатски хонорар възлиза на 204,52 евро. Действията на адвоката, пълномощник на заявителя, се изразяват в попълване на образец на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но съдът намира, че освен пряко положения труд по делото, свързан с подготвяне на заявление и подаването му до съда, е осъществена допълнителна подготвителна работа.

Случаят налага изследване и на законодателство на ЕС, изискващо допълнително проучване. С Регламент (ЕО) № 261/2004 са установени минимално ниво стандарти за качество за защита на пътниците и са създадени общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, като се изискват и предарителни усилия за извънсъбедбно уреждане на спора.

МОС като съобрази, че се касае за заповедно производство, а не за развило се спорно исково производство, липсата на други усложнения в развитието на процеса, доколкото длъжникът е заплатил задължението в срока за доброволно изпълнение, приема за основателно възражението за прекомерност на дължимото на адвоката възнаграждение за извършената от него работа.

Съдът намира, че хонорар от 200 евро справедливо възмездява предоставените правни услуги. Това налага намаляване на присъдения от МРС хонорар до 200 евро.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство, тъй като същото има несамостоятелен характер и в него страните не си дължат разноски.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 1307/16.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 1592/2026 г. по описа на Районен съд -Монтана, в частта, с която „хх У“ Лтд е осъден да плати на И. Г. И., ********** от: гр. Ш, чрез адв.Е. В.

А., разноски за адвокатско възнаграждение над 200 евро до пълния присъден 3 размер от 250 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4