Решение № 156 от 27.02.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Стара Загора, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530103232 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на 07.12.2021 г. между него и „СИТИ КЕШ” ООД, гр.София е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 602982. По силата на Договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя Д. П. М., заем в размер на 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, а кредитополучателят Д. П. М. се задължил да върне предоставената сума в срок до 07.06.2022 г., на 6 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,42 %. Посочено било, че общата сума за плащане от Д. П. М. била в размер на 1 266,70 лв. /хиляда двеста шестдесет и шест лева и 70 ст./.В чл.3 от Договора били посочени параметрите на заема, като било посочено, че размера на първите две (2) вноски са 36,71 лв., а на останалите четири (4) – 298,32 лв.

Сочи, че в чл.6.1. от Договор за паричен заем Кредирект № 602982 от 07.12.2021 г. било предвидено задължение за заемателя, който в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума следвал да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). При непредставяне на обезпечение по чл.

6.1. от Договора била предвидена неустойка в размер на 749,30 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и 30 ст./, която се начислявала автоматично и се заплащала разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план.

В общите условия на „СИТИ КЕШ” ООД в чл.33, ал.1 било предвидено, че предоставеното обезпечение можело да е: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитодатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със Кредитора; нямат кредити към банки или финансови 1 институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход;

Твърди, че предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва. В ал.2 на същия член е посочено, че Заемодателя си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено исканото обезпечение или да откаже сключване на договор з заем при непредставяне на исканото обезпечение.

Предвид задължението предвидено в чл.6.1 от Договора, към Погасителния план, посочен в чл.4 от Договора е включена и неустойка, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включена неустойка е както следва: на 07.01.2022 г. - вноска в размер на 336 лв., от които 0 лв. главница, 36,71 лв. лихва и 299,29 лв. неустойка; на 07.02.2022 г. вноска в размер на 336 лв., от които 0 лв. главница, 36,71 лв. лихва и 299,29 лв. неустойка; на 07.03.2022 г. - вноска в размер на 336 лв., от които 261,61 лв. главница, 36,71 лв. и лихва и 37,68 лв. неустойка; на 07.04.2022 г. - вноска в размер на 336 лв., от които 270,34 лв. главница, 27,98 лв. лихва и 37,68 лв. неустойка; на 09.05.2022 г. - вноска в размер на 336 лв., от които 279,36 лв. главница, 18,96 лв. лихва и 37,68 лв. неустойка; на 07.06.2022 г. - вноска в размер на 336 лв., от които 288,69 лв. главница, 9,63 лв. лихва и 37,68 лв. неустойка;

Съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

Счита, че доколкото Договор за паричен заем Кредирект №602982 от 07.12.2021 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

Твърди, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай било налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. П.

2

М. е вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора в тридневен срок от усвояването на сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 749,30 лв.

Счита, че по отношение на сключения между Д. П. М. и „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869 договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. В чл.6 от Договора е предвидено Д. П. М. да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство.В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6.2. във вр. с чл.6.1 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума чрез банкова гаранция или поръчителство се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 749,30 лева предвижда задължение за Д.

П. М. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това считаме, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2 във вр. с чл.6.1 от Договор за паричен заем Кредирект № 602982 от 07.12.2021 г. е нищожна.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни 3 граници. Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.

Именно последните не допускат и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал. 1, пр.З ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна, какво считаме, че е налице в настоящия случай.

В този смисъл са и задължителните постановки в т.З на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, /по арг. ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС/.