Решение № 281 от 02.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Велико Търново, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Постъпила е жалба от Д. Х. Б., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Силвия Косева, район на действие ОС Велико Търново, постановен по изп.дело № 8036/2024 г. и обективиран в постановление от 15.03.2025г., с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и се иска отмяната му. Излагат се съображения, че длъжникът е погасил изцяло задължението си по изпълнителното дело и отказа на ЧСИ да прекрати производството е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 433, ал. 2 от ГПК. Иска се уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното разпореждане и да бъде прекратено изпълнителното дело. Алтернативно моли да бъдат отменени като прекомерни наложените обезпечителни мерки като прекомерни да бъдат отменени, тъй като длъжникът изплаща доброволно всяко свое месечно задължение за издръжка.

Взискателят по изп.дело – Християн Д. Б., ЕГН **********, малолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка К. Д. К., чрез пълномощника адв. М. Г. ВТАК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че се касае за заплащане на издръжка от страна на длъжника, която е текуща и не е прекратена, съответно задължението не е погасено към настоящия момент, тъй като детето е малолетни и не е настъпила друга причина за прекратяването на издръжката.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ посочва, че 1 жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнителното дело изп. дело №20248090408036 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, е образувано на 18.12.2024г. по молба на К. Д. К., като майка и законен представител на Християн Д. Б. малолетен, въз основа на изпълнителен лист № 556/17.12.2024 г. на РС Велико Търново по гр. д. № 2298/24 г., от който е видно, че Д. Б. е осъден да заплаща на сина си Християн Д. Б. месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 23.07.2024г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, като издръжката е платима по банковата сметка на майката от 1-во до 10-то число на месеца, за който се дължи, както и да заплати издръжка в размер на 162,90 лева за периода 01.03.2024г.-23.07.2024г.

В хода на изпълнителното производство са установени сметки на длъжника в три банки, постъпили данни за публични задължения, данни за наследствен имот и действащо трудово правоотоншение. На 24.01.2025г. са изпратени запорни съобщения до банките, работодателя, Агенция по вписвания и служба ПП, с коит са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки, тридово възнаграждение, върху притежавани от него МПС, както и възбрана върху недвижими имоти. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя, в която са описани вземанията, предмет на изпълнението, които включват части от месечната издръжка за м. август. 2024г.-м. февруари 2025г./общо 162,91лв., 300 лв. за м. февруари, 400 лв. разноски по изп. дело, 670,37 лева такси към ЧСИ, както и 2445,43 лева публични вземания, всички суми дължими към 07.02.2025г.

ПДИ е връчена на длъжника на 05.02.2025г.

На 10.02.2025 г. пълномощникът на длъжника е подал молба да ЧСИ и представил доказателства, че е плащал доброволно издръжка в размер ежемесечно по 250лв. /преди постановяване на съдебното решение/, за периода 22.10.-22.11.2024г. заплатил 300 лева на 05.12.2024г. и на 13.12.2024г. присъдената издръжка за минало време в размер на 162,90 лева. След това – на 08.01.2025г., 04.02.2025г. продължил да заплаща увеличения размер на издръжката в срок. Твърди, че преди образуване на изпълнителното дело е погасил и присъединените публични вземания. Приема, че дължи само доплащане на издръжката за м. август – 14,52лв., Септември – 50лв., октомври-50лв. и ноември – 48,39 лв., ведно с лихвата от всеки месечен падеж. Посочва, че от едната му банкова сметка ЧСИ е изтеглил 348,72 лева, с които счита и признатите като просрочени вземания за погасени. Всички посочени трансакции се потвърждават от приложените към молбата писмени доказателства, вкл. актуална справка от НАП. Поискал е да бъде уточнен остатъкът от задължението му по изп.дело към настоящата дата, за да го 2 заплати.

На 18.02.2025 г. пълномощникът на длъжника е депозирал пред ЧСИ молба, с документи, че е погасил целия дължим остатък по изпълнителното дело и моли делото да бъде прекратено и да бъдат вдигнати наложените възбрани.

Препис е изпратен на електронен адрес на пълномощника на взискателя се заема отрицателно становище по молбата за прекратяване на делото и вдигане на запорите.

Видно от протокол за извършено погасяване от 19.02.2025г., от длъжникът са постъпили две суми: 348,72 лева на 05.02.2025г. и 1241,46 лева на 17.02.2025г.

С тях са погасени 770,47 лева такси на ЧСИ и 573,45 лв. събираеми вземания с остатък нула. Па фактура от 19.02.2025г. са посочени подробно основанията за таксите на ЧСИ в размер на 678,47лв. , по втора фактура от същата дата – на още 92лв. по т.31 – допълнителни разноски. Друг протокол от същата дата е за погасени от длъжника 85,68лв. такси и главница за м. март от 300 лева. Няма данни за произнасяне на ЧСИ по молбата.

На 11.03.2025г. е постъпила нова молба с напомняне от длъжника, че очаква произнасяне по предходното си искане от 18.02.2025г.и настоява за вдигане на възбраните.

С атакуваното постановление от 15.03.2025г. ЧСИ е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.

Изложените доводи в жалбата са в смисъл, че след като длъжникът е погасил изцяло задълженията си, то са налице предпоставките на чл. 433, ал. 2 от ГПК, съгласно който изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението и съдебният изпълнител е следвало да прекрати/приключи производството по изп.дело, както и че не е имало причина за образуване на изпълнителното производство, предвид срочното изпълнение на задължението за издръжка до този момент и забава само на плащането на издръжка за минало време.

Изпратено е уточнително запорно съобщение до ОББ, че остава запор върху месечен платеж от 330 лева за издръжка.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата по чл.435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада в нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК (отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и да вдигне наложените запори и възбрани).

Жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение на прекратяването:

В случая действително задълженията на длъжника по изпълнителното дело са погасени, вкл. разноските на другата страна и таксите на ЧСИ, които 3 принципно оспорва да дължи. Взискателят обаче е малолетното дете на длъжника, в чиято полза е присъдена месечна издръжка и същото не е навършило пълнолетие. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че са настъпили причини за изменение или прекъсване на присъдената със съдебното решение издръжка.

При това положение, дори и да се отчете фактът, че дължимата издръжка е заплатена от длъжника включително до последния месец преди молбата за прекратяване, то издръжка на дете се дължи до навършване на неговата осемнадесетгодишна възраст, поради което и изпълнителното производство не следва да бъде приключвано. Касае се за периодични плащания, които по своя характер са плащания за определена месечна издръжка за ненавършило пълнолетие дете за месеци, които ще настъпят напред във времето и изплащането на месечната издръжка до конкретен месец не е предпоставка да бъде приключено изпълнителното дело. Заплащането на падежиралите към датата на образуване на изпълнителното производство задължения за месечна издръжка не е равнозначно на плащане на сумата по изпълнителния лист и не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК, тъй като приключването на изпълнението е обусловено от погасяване на цялото задължение, а вземането за издръжка се дължи и за бъдещ период, поради което включва и непадежиралите вноски. Поради това не може да се приложи и правилото на чл. 433, ал. 2 ГПК.

Така жалбата срещу отказа да бъде прекратено изпълнителното производство се явява неоснователна. Следва да се отчете, че вземането по изпълнителния лист касае периодично задължение за издръжка, дължимо до навършване на пълнолетие за съответното дете. Не следва да се приеме, че за съответния месец (при евентуално просрочие) изпълнително дело следва да се образува и при събиране на вземането за този месец - да се прекратява.

По отношение на искането за вдигане на наложените запори и възбрани:

Висящността на изпълнителното дело не следва да е основание за принудително изпълнение на сумите и текущо възлагане на разноски в тежест на длъжника. Събиране на сумите чрез съдебен изпълнител е възможност едва при изпадането на длъжника в забава. Съдът намира за необходимо да отбележи, че както по отношение на всички останали парични задължения, така и касателно вземанията за издръжка - законодателят отдава приоритет на доброволното изпълнение. Ето защо има основание за събиране на съответните суми принудително (чрез запор било на трудово възнаграждение, било на банкови сметки) едва когато длъжникът не изпълнява задължението си в посочения от съда срок (в случая - 5-то или 30-то число на текущия месец) и едва след забавата той дължи да поеме разноските по принудителното изпълнение. В случая направените вече разноски не са оспорени пред съда в срок, нито наложените възбрани и запори, макар същите да се явяват прекомерни и несъответни на изпълняемото право. След като е установено, че всички вземания извън текущото за издръжка са били погасени преди връчване ПРИ на длъжника, т.е. извън изпълнителния процес, то за обезпечаване бъдещото изпълнение на задължението за месечна издръжка 4 чрез два запора на МПС, два запора на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение и възбрани върху ид.ч. от два имота е несъответно. Искането за вдигането следва да се реализира по реда на чл. 442 а от ГПК. Според жалбата им обаче, искането е обусловено като последица от евентуално прекратяване на изпълнителното производство, а не поради насочване към несеквестируемо имущество, в каквато единствена хипотеза същите подлежат на оспорване пред съда. Предвид изложеното и в тази си част на заявеното основание жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Х. Б., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Силвия Косева, район на действие ОС Велико Търново, постановен по изп.дело № 8036/2024 г. и обективиран в постановление от 15.03.2025г., с което е отказано прекратяването на производството по изпълнителното дело и вдигане на наложените запори и възбрани на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изпълнителното дело.

Разпечатката съдържа 42 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f53f3164-4afb-4452-b0a1-5eccacc3f5f1