Решение № 628 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110213242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на П. Х. Й., чрез упълномощения процесуален представител – адв. Д. против Наказателно постановление № 24-4332026853/09.12.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева .

В жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО.

Твърди се, че и АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила. Релевират се доводи, за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Излагат се подробни съображения, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, а АНО не е изпълнил задължението си да изследва спорните обстоятелства, с резултат на което е постановил незаконосъобразен акт. Намира, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не намира опора в приобщените доказателства. Прави се искане за съдебен акт в тази насока Алтернативно се прави искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН по подробно изложени съображения в подкрепа на това искане. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Позовава се на приобщените по делото гласни доказателства, от незаинтересовано от изхода на делото лице, които оборват тезата на АНО за осъществен състав на нарушение. Претендира за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

1

Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки с изложени доводи по същество, като се иска атакувания санкционен акт да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на ***., около 20:30 часа, в гр. София, на ул. „Първа българска армия“ П. Й., като водач на л.а „Фолксваген Бора“ с рег. № Св *** НК, движещ се по ул. „Лавандула“, с посока на движение към ул.

„Кожухарска“ на кръстовището с ул. „Малашевска“, регулирано със светофарна уредба, работеща на автоматичен режим на зелен сигнал, извършва маневра завой наляво за навлизане в друг път и поради непропускане реализира ПТП с насрещно движещия се автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, движещ се с посока на движение от ул. „Влах камък“ към ул. „Лавандула“.

Местопроизшествието било посетено от св. В. К. и П.К. на длъжност мл. Автоконтрольори при ОПП-СДВР, които снели сведения от намиращите се на място водачи на МПС участвали в ПТП, като изготвили скица и протокол за ПТП.

Било снето и сведение от свидетел – очевидец на ПТП – св. Г. К., който заявил, че причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № ***, който преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което ударил извършващия маневра завой наляво л.а „Фолксваген Бора“ с рег. № Св *** НК.

Въпреки тези данни и констатираните щети по двата автомобила, както и описаното в приложената по преписката докладна записка, че на процесното кръстовище светофарната уредба е огледална, св. Д. преценил, че с действията си жалбоподателят Й. е нарушила разпоредбите на чл.37, ал. 1 от ЗДвП, за което в присъствието на свидетел- очевидец и нарушителя бил съставен АУАН № GA 1394671/19.10.2024г.

Препис от АУАН бил връчен на Й. срещу подпис на датата на съставяне на АУАН.

В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили подробни писмени възражения срещу така съставения АУАН, които АНО отхвърлил бланкетно като неоснователни.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-026853/09.12.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева .

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

2

Съдът не кредитира показанията на св. Д. п отношение на описания механизъм на настъпване на ПТП. На първо място същият не е свидетел – очевидец на нарушението, а описаната от него фактическа обстановка е в противоречие както с приобщените по делото писмени доказателства, в т. ч протокол за ПТП съставен от него, така и с показанията на св.

К., с които Д. е разполагал под формата на сведение още при съставяне на АУАН. От своя страна показанията на св. К. са ясни, логични, последователни и изцяло кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Същите се явяват обективен и безпристрастен носител на информация и допринасят за изясняване на обективната истина по делото.

Писмените доказателства са еднопосочни и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Съдът не споделя доводи на жалбоподателя с тази насока. И в АУАН и в НП е дадено описание на нарушението, както и е налице единство между дадената словесна и цифрова квалификация на нарушението. Дали същото е извършено от обективна и субективна 3 страна, както и дали се подкрепя от приложените доказателства е въпрос по същество, и по приложението на материалния закон.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Настоящият съдебен състав, намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал 1 от ЗДвП „При завиване

По делото няма спор по отношение на посоката на движение, ка От доказателствата по делото и по – конкретно от показанията Гореизложеното обуславя извода, че АНО не е доказал твърдени По посочените съображения настоящия съдебен състав намира, че материалният закон е приложен неправилно, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Своевременно по делото от страна на въззиваемата страна е било направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Такова по размер не е било посочено, тъй като същото се претендира на основание чл. 38, ал .1 от ЗА.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, както и списък съгласно който се претендира 960 с ДДС ( предположимо български лева). Същият, обаче не е обвързващ за съда, доколкото в хипотезата на чл. 38 от ЗА, съъгласно чл. 38, ал. 2 от с.н.а съдът определя възнаграждението съобразявайки разпоредбите на чл.36, ал. 3 и 4 от с.н.а.

Цитираната разпоредба препраща към Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, което е приключило в две съдебни заседания, в които се е явил процесуален представител на жалбоподателя, Съдът намира, че същото следва да бъде определено съобразно предвидения в чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 300,00 евро.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-026853/09.12.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева .

ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на адвокат С. Ц. Д. сумата от 300,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 от ЗА.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5