Определение № 704 от 14.12.2017, Апелативен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№704/14.12.2017

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14 .12.2017г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ

ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия

М.Маринова в.гр.д.№567/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по следните пода -дени въззивни жалби:

I/ Въззивна жалба вх.№9562/03.04.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД, гр. Варна, представлявано от управителите Д.А.Д. и Джейсън Уейкфийлд, чрез процесуалния представител адв. В.П. против решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които са отхвърлени предявените от „Ауър Дриймс”ООД искове с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода от 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба против, както следва: 1/ Ф.В.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 2/

Ф.В.Д. за сумата от 283, 35 евро; 3/

Ф.В.Д. за сумата от 283, 35 евро; 4/

Ф.В.Д. за сумата от 283, 35 евро; 5/

Ф.В.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 6/

К.В.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 7/

К.М.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 8/

Х.П.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 9/

В.Т.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 10/

Ф.Т.Т. за сумата от 2 550, 16 евро; 11/

В. Хрис - това П. за сумата от 566, 71 евро; 12/ Х.Х.П. за сумата от 566, 71 евро.Твърди се, че решението в частите му, с които са отхвърлени искове против Ф.В.Д. с изключение на първата посочена сума от 2 550, 16 евро, е недопустимо, т.к. против същата такива искове не са предявени, съответно се претендира да бъде обезсилено в тези му части.Твърди се, че решението в останалата му обжалвана част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в жалбата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се осъдят Ф.В.Д., К.В.Д., К.М.Х., Х.П.Х., В.Т.Д., Ф.Т.Т. и К.С.Х. да му заплатят всеки от тях сумата от по 2 550, 165 евро; В.Х.П. и Х.Х.П. да бъдат осъдени да му заплатят всеки от тях сумата от по 991, 74 евро; К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д. да бъдат осъдени да му заплатят всеки от тях сумата от по 850, 064 евро и Г.С.П. да бъде осъдена да му заплати сумата от 566, 709 евро.Претендират се разноски.

По жалбата е депозиран писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д. и Г.С.П. чрез процесуалния им представител адв.Т.У., в който се поддържа становище за нейната неоснователност.По отношение наведените твърдения за недопустимост на решението се сочи, че същото не е недопустимо, а в същото са допуснати очевидни фактически грешки при посочване имената на ответниците, отстраними по реда на чл.247 от ГПК.По отношение останалите възражения са поддържа, че решението не противоречи на материалния закон и се претендира да бъде потвърдено в обжалваните му части.

Въззиваемите Ф.В.Д., К.М.Х.,

Ф.Т.Т., К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата.

Въззиваемата В.Т.Д. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.А. А. поддържа становище за нейната неоснователност и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.Писменият отговор е приложен на л.534 и л.535 от гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, като следва да бъде приложен към въззивното дело.

II/ Въззивна жалба вх.№9596/03.04.2017г., подадена от Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д., Ф.В.Д. и Г.С.П. против решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№ 2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е уважен предявеният от „Ауър Дриймс”ООД иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД като е развален договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а.№29/05г., както и жалбоподателите осъдени да заплатят на „Ауър Дриймс”ООД по предявени искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД следните суми, представляващи платена по договора цена, съответстваща на наследствения им дял от продадения съсобствен недвижим имот, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2010г.: Х.П.Х. - 3 900 евро, В.Х.П. - 1 516, 66 евро, К.С.Х.

- 3 900 евро, Х.Х.П. - 1 516, 66 евро, К.В.Д. - 3 900 евро, Ф.В.Д.

- 3 900 евро и Г.С.П. - 866, 66 евро. Претендира се решението в неговите горепосочени осъдителни части да бъде отменено, ведно със съответните им разноски, и вместо него постановено друго, с което исковете с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД бъдат отхвърлени.В уточняваща молба към жалбата от 21.04.2017г., депозирана чрез адв.Т.У., процесуален представител на част от жалбопдателите, а именно на Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д. и Г.С.П., е посочено, че решението се обжалва в частите му, с които на основание уважаване на иска с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД жалбоподателите са осъдени да заплатят горепосочените суми.

По жалбата е депозиран писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Ауър Дриймс”ООД, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се претендира решението на ВОС в обжалваните му части да бъде потвърдено.

III/ Въззивна жалба вх.№16664/09.06.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД, чрез процесуалния му представител адв. В.П. против решение №778/19.05. 2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: А/ са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., както следва: 1/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против Ф.В.Д. за сумата от 2 550, 165 евро; 2/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против К.В.Д. за сумата от 2 550, 165 евро; 3/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против К.М.Х. за сумата от 2 550, 165 евро; 4/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против Х.П.Х. за сумата от 2 550, 165 евро; 5/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против В.Т.Д. за сумата от 2 550, 165 евро; 6/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против Ф.Т.Т. за сумата от 2 550, 165 евро; 7/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против К.С.Х. за сумата от 2 550, 165 евро; 8/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против К.Д.Д. за сумата от 283, 35 евро; 9/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против Т.Д.Д. за сумата от 283, 36 евро; 10/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против П.Д.Д. за сумата от 283, 66 евро; 11/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против В.Х.П. за сумата от 566, 71 евро; 12/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против Х.Х.П. за сумата от 566, 71 евро; 13/ е отхвърлен искът за мораторна лихва против Г.С.П. за сумата от 566, 71лв.; Б/ е оставена без уважение молбата на „Ауър Дриймс”ООД в частта, с която се иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка по отношение отхвърлителния диспозитив против В.Х. П., където вместо „сумата от 566, 71 евро” да се чете „сумата от 991, 74 евро” и отхвърлителния диспозитив против Х.Х.П., където вместо „сумата от 566, 71 евро” да се чете „сумата от 991, 74 евро”; В/ е оставена без уважение молбата на „Ауър Дриймс” ООД в частта, предявена в условие на евентуалност, с която се иска допълване на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о.; Г/ е оставена без уважение молба вх.№9566/03.04.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД за изменение на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№ 2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските.Твърди се, че решението е недопустимо в частта му, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва против Ф.В.Д. за сумата от 2 550, 165 евро, т.к. в тази част то е идентично с първото постановено решение, като никоя от страните не е отправяла искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на решението в тази му част, нито има правен интерес за служебно откриване на такова производството, като се претендира в тази му част решението да бъде обезсилено.Ако се приеме, че решението е допустимо в тази му част, се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предя -веният иск против Ф.В.Д. бъде уважен.Твърди се, че решението в останалите му горепосочени обжалвани части е неправилно, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се осъдят ответниците К.В.Д., К.М.Х., Х.П.Х., В.Т.Д., Ф.Т.Т. и К.С.Х. да му заплатят всеки от тях сумата от по 2 550, 165 евро; се осъдят К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д. да му заплатят всеки от тях за сумата от по 850, 064 евро/така, както ищецът е претендирал, а не както съдът е приел, че е сезиран за сумата от 283, 35 евро/; се осъдят В.Х.П. и Х.Х.П. да му заплатят всеки от тях сумата от по 991, 74 евро/така, както ищецът е претендирал, а не както съдът е приел, че е сезиран за сумата от 566, 71 евро/ и се осъди Г.С.П. да му заплати сумата от 566, 71лв., както и се осъдят всички ответници да му заплатят претендираните пред първа инстанция съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер на 3 416, 63лв. /разликата между 5 872, 33лв./който е минималният размер на възнаграждението/ и присъдените 2 455, 70лв./.

В депозирания писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д. и Г.С.П., всички чрез процесуалния им представител адв.Т.У., се поддържа становище за нейната неоснователност и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.

В депозирания писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от В.Т.Д. чрез процесуалния й представител адв.А. А. се поддържа становище за нейната неоснователност и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемите Ф.В.Д., К.М.Х., Ф.Т.Т., К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата.

С влязло в сила решение

№1341/11.08.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., е допусната на осн. чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в дипозитива на решение №778/19.05.2017г., като на стр.16, ред 29 и на стр.17, ред 9 след израза „считано от предявяване на иска” и пред текста „до окончателното изплащане” да се чете „05.11.2010г.” вместо изписаното „21.12.2010г.”

С влязло в сила решение

№1571/27.10.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, е допусната на осн. чл.247 от ГПК поправка на очевидна факти -ческа грешка в дипозитива на решение №349/14.03.2017г., поправено с решение №778/19.05.2017г. и решение №1341/11.08.2017г., постановени по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, като навсякъде след израза „считано от предявяване на иска” и пред текста „до окончателното изплащане” да се чете „05.11.2010г.” вместо изписаното „21.12.2010г.”

С молба вх.№18784/28.06.2017г., депозирана пред първоинстанционния съд от „Ауър Дриймс”ООД, чрез процесуалния му представител адв.В.П., с представе - но към молбата изрично пълномощно по чл.34, ал.3 от ГПК, са оттеглени/предвид постигната извънсъдебна спогодба, също представена към молбата/ подадените въззивна жалба вх.№9562/03.04.2017г. и въззивна жалба вх.№16664/09.06.2017г. само в частите им спрямо ответниците К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д..

Предвид оттегляне на въззивните жалби, подадени от „Ауър Дриймс”ООД, про -тив решение №349/14.03.2017г. и решение №778/19.05.2017г., двете постановени по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частите им, с които съответно са отх -върлени предявените от „Ауър Дриймс”ООД против К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д. искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумите от по 283, 36 евро, представляващи мораторна лихва върху главниците от по 1 299, 93 евро за периода от 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба, и допуснати поправки на допуснати очевидни фактически грешки по отношение диспозитивите за същите ответници, както и са оставени без уважение молбите на „Ауър Дриймс”ООД за допускане на останалите твърдени от него очевидни фактически грешки по отношение диспозитивите за тези ответници, евентуално допълване на решение №349/14.03.2017г. чрез осъждане на К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д. да заплати всеки от тях още сумата от по 566, 71лв., както и изменение на решение №349/ 14.03.2017г. в частта му относно разноските, които посочените трима ответници са осъдени да заплатят, производството пред ВАпС в частта му по жалбите на „Ауър Дриймс”ООД в тези им части следва да бъде прекратено на осн. чл.264, ал.1 от ГПК.