Определение № 19752 от 08.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19752 гр. София, 05.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509827 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

При проверката си по реда на чл. 267 ГПК въззивният съдебен състав констатира, че за въззивника-ищец С. Н. Р. не е налице правен интерес от обжалване на постановеното от СРС съдебно решение, тъй като то е изгодно за обжалващия правният спор е разрешен изцяло в полза на ищеца, тъй като предявеният частичен иск по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД е уважен в пълния предявен размер от 5 000 лева, от общ размер 20 000 лева.

Противно на доводите в жалбата на ищеца Р., със сила на пресъдено нещо се ползва само решението (диспозитивът) на съдебния акт, но не и мотивите към него. По отношение на съдържащите се в мотивите констатации и становища не се формира сила на пресъдено нещо и затова мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от решението, дори да съдържат необосновани или неправилни изводи. В този смисъл – т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС.

Съобразно разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането може да съществува, но е възможно и да не съществува. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН.

Като процесуално недопустима, въззивната жалба на ищеца С. Н. Р. следва да бъде върната, а образуваното по нея производство прекратено.

1

Мотивиран от горното на основание чл. 267 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 25034647/18.09.2023г., депозирана от С. Н. Р., чрез адв. П., и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 9827/2024г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, в частта по въззивната жалба на С. Н. Р..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2