Решение № 458 от 23.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Благоевград, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100433 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Д. Х. с ЕГН: ********** от гр.

*****, чрез пълномощника й адв. А. Д., с която е предявен против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. *****, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр.чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 1479323 от 27.06.2025г. е недействителен, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 184,07 евро, недължимо платена над главницата по недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2026г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 27.06.2025г. е сключила с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № 1479323/27.06.2025г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 1 000 лв., при лихвен процент – 3,38 % и ГПР- 49,85 %. Уговорен бил срок за погасяване на заема – 30 дни. По силата на чл. 6 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.

В деня на сключване на договора за кредит посочва, че е сключила с посредничеството на ответника договор за гаранция с Multitude Bank, доколкото фактически не било възможно да попълни и подаде формуляр за отпускане на кредита без да даде съгласие кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от дружество гарант. В договора се сочи, че е уговорено възнаграждение за дружеството гарант в размер на 326,20 лева.

Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс и е изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство. В тази връзка се посочва, че платените суми извън погасената главница са платени без основание с оглед недействителността на договора, предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на действителния процент на ГПР.

Твърди се и нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото в договора за кредит не бил посочен лихвеният процент на ден, което възпрепятствало реалното упражняване на правото на потребителя да се откаже от договора, без да са налице негативни последици от това за него.

Посочва, че липсва информация в договора относно компонентите, от които се състои ГПР. Твърди се, че съгласно императивните изисквания на цитираните норми, кредиторът е 1 следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Multitude Bank в полза на кредитодателя. В тази връзка счита, че отразеният в договора ГПР не отговаря на действителния.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника "Фератум България" ЕООД, с който намира предявените искове за неоснователни.

Посочва се, че по силата на чл. 5 от договора за кредит, ищцата като кредитополучател е следвало да предостави обезпечение чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Посочва се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит и съответно ищцата сама е решила вместо да посочи свой поръчител, да се възползва от услугата сключване на договор за гаранция с друго самостоятелно юридическо лице Мултитюд Банк (Малта). В тази връзка се посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. Посочва, че ищцата сама е избрала Мултитюд Банк (Малта) за поръчител, като е била информирана за дължимите такси.

Оспорват се твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП, като се сочи, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Твърди се, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищцата е избрала доброволно.

Оспорва да е нарушена разпоредбата, касаеща взетите предвид допускания при определяне на ГПР, като не оспорва, че възнаграждението за гарант не е включено в ГПР. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ищцата – адв. А. Д., с която моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът "Фератум България" ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ответното дружество, чрез юрк. Г. Г., с която моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Не е спорно между страните и с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 27.06.2025г. с посочените в исковата молба параметри, по силата на който на ищцата Б. Д. Х. е била отпусната сумата от 1000 лв., която е изцяло усвоена от ищцата, както и че дължимото от потребителя Б. Х. възнаграждение на гаранта Мултитюд Банк не е включено в уговорения ГПР по процесния Договор за кредит. Възникналото правоотношение се установява и от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1479323/27.06.2025г.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1479323/27.06.2025г., ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1000 лв., при лихвен процент от 3,38 % и ГПР от 49,85 %. Договорено е погасяването на кредита да се извърши с еднократно плащане на падежната дата, която е 27.07.2025г. Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 1033,80 лв., като е записано, че същата представлява сбор от сумата на отпуснатия кредит от 1000 лв. и договорна лихва от 33,80 лв. В чл. 4 от Договора изрично е регламентирано, че общият разход по кредита е 33,80 лв. и включва само 2 възнаградителната лихва, както и че ГПР включва само разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. само договорената между страните възнаградителна лихва.

В чл. 6 от договора за кредит е предвидено обезпечаване с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени. По делото не се спори, че между ищцата – кредитополучател и Multitude Bank е сключен договор за поръчителство, доколкото с отговора на исковата молба ответното дружество заявява, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, като ищцата сама е избрала Multitude Bank като поръчител в електронния формуляр, както и че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР.

Не е спорно по делото, че ответникът "Фератум България" ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същата е усвоила изцяло заетата сума по процесния Договор за кредит. Сключеният между ищцата и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай и съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителят и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, 3 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен.