Решение № 198 от 23.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000212 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Д. З. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Р., срещу постановеното решение №12 от 09.01.2025 г. по търг.дело №242/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено за заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата над 100 000 лв. до присъдените 180 000 лв. /обжалваем интерес 80 000 лв./.

С постановеното решение съдът е осъдил Д. З. АД, ЕИК *********, да заплати на П. А. Г., ЕГН **********, сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 17.10.2021 г., причинено от М. А. при управление на лек автомобил „П. *** *“, рег.№ ** **** **, за което е призната за виновна с одобрено с определение №**/******** г., постановено по НОХД №**/**** г. по описа на Районен съд Р., споразумение, изразяващи се в интензивни и продължителни 1 физически болки и страдания, затруднено самообслужване, неспокоен сън, емоционална лабилност, тревожност, ведно с обезщетение за забава от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. и за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в затруднение при хранене и говор в резултат на счупване на два зъба – 2.2 и 3.7 искът е отхвърлен като неоснователен.

С решението са присъдени и разноски. Д. З. АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на Бюджета на Съдебната власт сумата 7 200 лв. ДТ и сумата 2 100 лв. направени в производството разноски за възнаграждение на вещи лица. П. А. Г. е осъдена да заплати на Д. З. АД сумата 129 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска Решението е постановено при участието на трето лице помагач А. П.* /А**/, БУЛСТАТ: *********.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част, с която е уважена исковата претенция за сумата над 100 000 лв. до 180 000 лв. /обжалваем интерес 80 000 лв./, като счита, че в тази част е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и несъобразяване в пълна степен на всички обстоятелства, които, съгласно Постановление №4/68 на Пленума на ВС, имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и при неправилна преценка на събраните доказателства по делото, което е довело до погрешен извод за размера на определеното обезщетение. Изложил е подробни съображения за вида и тежестта на получените травми и отражението им върху ищцата, за лечебния и възстановителен период, за нормалния ход на лечение и възстановяването на ищцата, както и счита, че определеният размер не съответства и на социално-икономическата обстановка в страната. Моли да се отмени постановеното решение в обжалваната му осъдителна част, като се отхвърли исковата претенция за сумата от 80 000 лв. Претендира направените разноски пред първата инстанция, както и пред настоящата въззивна инстанция – 1600 лв. ДТ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от П. А. Г., чрез процесуалния и пълномощник адвокат Р. М., в който се счита същата за неоснователна, тъй като не са налице оплакванията в нея, като са изложени 2 подробни аргументи. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част.

Направена е претенция за пирсъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1 от ЗАдв. за въззивната инстанция.

Третото лице помагач А. П.* не е представило отговор и не е изразило становище по постъпилата въззивна жалба.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие с наведените оплаквания, свързани с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от исковата молба, ищцата посочва, че е участник в пътно транспортно произшествие, като описва неговия механизъм - на 17.10.2021 г. на път **-**, на **-** километър, общ.Я., при управление на лек автомобил П.

*** * с рег.№ ** **** ** водачът му М. А., при мокър асфалтов път и разлята петролна течност, на прав участък от пътя, навлиза в пътното платно за насрещно движение, по което се движи лек автомобил Н. Н. с рег.№ ** **** **, управляван от С. Б., в който е пътувала, като пътник, в резултат на което настъпва ПТП.

По случая е образувано досъдебно производство №*** - ** - ***/**** на РУ на МВР Р., а впоследствие и съдебно производство - нохд №**/**** на Районен съд Р., което към настоящия момент е приключило в влязъл в сила съдебен акт.

Ищцата твърди, че в резултат на така описаното пътно транспортно произшествие е получила увреждания, които подробно описва въз основа на изследванията, които са и направени непосредствено след произшествието и разчитанията им, които са в областта на лявото рамо, гръден кош, корема, счупване на два зъба – 2.2 и 3.7. Посочила е, че е била в увредено общо състояние, с везикуларно дишане, с болки в в областта на лявото рамо, гърдите и корема, със серийни фрактури на ребра, като в образуваното от фрактурираните ребра пространство по дорзолатералната част на гръдната стена пролабират частично черен дроб и колон, както и мастна тъкан, с 3 открити контузионни паренхимни промени в основата на левия бял дроб, малък превлален излив вляво, течна колекция в ляво, с фрактура на манубриума на стернума с дислокация по ширина, с фрактура на тялото на стернума с деформация на фрагментите под ъгъл, ретростернален хематом, хемоторакс в дясно, лацерация на паренхима на черен дроб, хематоми на в подкожната мастна тъкан на нивото на травматична херния на латералната гръднокоремна стена в дясно, други хематоми, с фрактури на трансверзалните израстъци, с травматична херния на коремната стена в дясно с херниране на чернодробен паренхим, тънки и дебело черво и мастна тъкан, с хематоми, засенчвания, които подробно са описани в исковата молба, като в крайна степен е поставена окончателна диагноза – травма на черния дроб или жлъчен мехур, без открита рана в корема. В резултат на тази диагноза на 18.10.2021 г. я оперирали - под обща интубационна анестезия се проникнало в коремната кухина с горно-срединна лапаротомия, като са евакуирали хемоперитунеум около 500 мл., извършили сутура на черен дроб, спленектомия, поставили дрен, възстановили дефекта на диафрагмата и други дейности. Слез изписването и от болницата на 30.10.2021 г. и поради болки в лявата раменна част, се установило и счупване на горния край на раменната кост / хумерус/.

Всичките увреждания са подробно описани с медицинската им терминология в исковата молба.

Ищцата посочва, че в резултат на получените увреждания е претърпяла постоянни и с изключителен интензитет физически болки, затруднение при дишане, хранене и говорене, невъзможност да движи лявата си ръка, необходимост от грижи, което и е създало допълнително неудобство.

Преживеният стрес се отразил негативно върху емоционалното и състояние, чувствала се напрегната, не можела да спи, неуверена при пътуване с автомобил, страдала от честа смяна на настроенията и изпитвала страх и безпокойство. Въпреки проведеното лечение продължавала да изпитва болки в ляв горен крайник, с болезнени и ограничени движения. При лекарски преглед на 03.02.2022 г. се констатирало наличие на голяма постоперативна херния в дясна лумбална област, което затруднявало движение на снагата и водело до болки. Посочва, че била неработоспособна за периода 18.10.2021 г. – 15.05.2022 г.

Твърди, че на 21.12.2021 г. е предявила застрахователна претенция пред ответника, но все още не и е изплатено застрахователно обезщетение. Поради 4 това, предявява исковата претенция в размер на 200 000 лв. за претърпаните нуимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки, невъзможност да движи лявата си ръка, неудобство при самообслужване, неспокоен сън, емоционална лабилност, тревожност, ведно с обезщетение за забава от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковата молба, в т.ч. и претендирания размер, като е изложил подробните си възражения. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан, с което счита, че е допринесла за настъпването на уврежданията.

Третото лице помагач А** също оспорва предявения иска.

Страните са ангажирали доказателства в съответствие с изразените им становища и разпределената им доказателствена тежест– писмени доказателства, вкл.медицинското досие на ищцата, свидетелски показания, съдебни експертизи.

Въз основа на събраните доказателства, окръжният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, че не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като възражението на ответника по чл.51,ал.2 от ЗЗД се явява неоснователно, че и се дължи обезщетение за неимуществени вреди, като е определил размера му – 180 000 лв. Видно от въззивната жалба, застрахователното дружество е изложило оплаквания, свързани с така определения размер.

В закона е уредено, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В тази връзка са събраните доказателства по делото.

От съдебно автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице П., се установява механизма на произшествието, както и техническите причини за настъпването му : водачът М. А. А. управлявала лек автомобил П. *** * по пътя с. А. - с. Ч. М., при **-** км - в посока от изток на запад, в същото това време водачът С. В. Б. управлявала лек автомобил Н. Н. по същия път, в посока от запад на изток, в момента, в който се е намирала на около 41 - 42 метра от мястото на удара, водачът на П. *** *, поради движение със скорост 5

88 км/ч, която надвишавала критичната скорост при странично плъзгане, загубила контрол върху управлението на автомобила и се насочила към южната лента, имало разлято масло, настъпил неизбежен удар между двата автомобила - кос, ексцентричен, при челно сблъскване. Според вещото лице, движението със скорост 88 км/ч е довело до загуба на странична устойчивост, при което лекият автомобил П. *** * не е успявал да следва траекторията на завоя, момента, в който е следвало да напусне кривата на завоя, продължил направо, като водачът му, загубил контрол върху управлението и е нямал техническа възможност да избегне навлизането в лентата за насрещно движение.

Тези изводи на вещото лице съответстват на определението на наказателния съд при одобряване на споразумение по образуваното наказателно производство, изготвени са от компетентно лице и следва да се вземат предвид при обсъждане критериите за определяне на обезщетение.

Както се посочи по горе, размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, но това изисква винаги преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, начин и момент на възникването му, влиянието му върху личността на пострадалия, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, протеклия оздравителен период, възстановителен период, възрастта и работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в страната към получаване на увреждането – 2021 г., както и се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. Така от основно значение са приетите медицински, психологическа и психиатрична експертизи по делото за състоянието на ищцата.