Решение № 5337 от 29.11.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4879/2018
- Вид
- Решение № 5337
- Подписан
- 29.11.2019
- В сила
- 12.08.2022
- Състав
- ОРЛИН РУМЕНОВ ЧАРАКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 5337/29.11.2019 г. гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4879 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. Р.Ж., срещу „С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 14000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука, сумата 14000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № * г. на ВРС, както и сумата 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на злополуката, свързани с неблагоприятната промяна в здравословното му състояние, изразяващи се изразходвани от ищеца средства за рехабилитация и лечение – за кремове и балсами за мазане на ръката и крака, лекарства против болка и повишено кръвно налягане, за специални помощни средства – неопренови ръкави, латексови ръкавици, необходими за запазване на увредените тъкани, за периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до окончателното им изплащане.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 23.04.2018 г. ищецът Р.Т.И. излага, че е работил в ответното дружество „С.“ АД, на длъжност „охранител физическа охрана“, за времето от 10.02.2014 г. до 15.01.2015 г., като трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. На 17.04.2014 г. при опит да запали газова бутилка възникнал пожар, при който получил изгаряния на лицето, ръцете и главата. С разпореждане на ТП на НОИ – Варна злополуката била приета за трудова по реда на чл. 55, ал.
1 КСО. Описва детайлно случилото се след злополуката. Посочва, че с решение по гр.д. № * г. по описа на ВРС, изменено с решение по в. гр. д. № 767/2016 г. по описа на ВОС, работодателят бил осъден да му заплати съответни обезщетения за претърпените болки и страдания и имуществените вреди за периода 17.04.2014 г. – 17.05.2015 г. Твърди обаче, че продължава да търпи вреди от настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука. Поддържа, че и до настоящия момент се нуждае от различни кремове, балсами, обезболяващи, специален ръкав за лакътя на дясната ръка, превързочни материали. Твърди, че е налице влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в следното: единият от трите главни нерва на ръката му не работи и няма да се възстанови. Ето защо започнал да получава изтръпване и схващане на дясната ръка. Посочва, че като цяло е разбита нервната система на организма му. Кожата на главата му е изгоряла на теменната част, в резултат на което косата му доста оредяла и няма да има възможност да се възстанови.
Вследствие на злополуката се получил израстък под клепача на лявото око.
Започнал да боледува по-често от преди, тъй като била засегната имунната система на организма му. Наложили се по-чести посещения при стоматолог.
Получава разтежения на крака, от който е вземан материал за присаждане на дясната му ръка. Получава и чести разтежения на глезените. По-често изпада в нерви кризи. Поддържа, че продължава да търпи вреди от трудовата злополука, свързани с ежедневни неудобства и ограничения, предизвикани от невъзможността да спортува и да води активен във физическо отношение живот, както и от обстоятелствата, че не трябва да се излага дълго на слънце, че трябва постоянно да е с предпазния неопренов ръкав, че крайниците му са сериозно обезобразени, че косата му оредяла. Ето защо често изпада в депресивни стресови състояния, става раздразнителен и се налага медикаментозно лечение. Твърди, че е спаднало самочувствието му, повишило се телесното му тегло. Излага, че почти не излиза с приятели и след злополуката не е имал приятелка. Предвид притесненията, баща му заболял тежко и в момента провежда лечение – химиотерапия. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С.“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. Н.С.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че на 17.04.2014 г. е настъпила трудова злополука с участието на ищеца. Посочва, че в исковата молба липсват изложени твърдения за настъпила временна неработоспособност, съответно трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., за да се приеме, че е налице някоя от предпоставките за претендиране на вреди от претърпяната трудова злополука. Не се твърди, че е настъпило и влошаване на състоянието на ищеца, т. нар. „ексцес“ при трудова злополука, за да има основание за присъждане на ново обезщетение към вече определеното от съда. Оспорва иска и по размер, като твърди, че с поведението си ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото същият не се е съобразил с елементарни изисквания за безопасност при запалване на газова бутилка в мястото за почивка. По подробно изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища по спора чрез процесуалните си представители.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
На съда е служебно известно, а и страните не спорят, че с влязло в сила Решение № * г. по гр.д. № * г. на ВРС, частично изменено с решение на Окръжен съд - Варна постановено по в.гр.д. № * г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 20000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за преживените болки и страдания, промяна в кръвното налягане, влошено зрение, тревоги, неудобства, стрес, ограничения - чисто физически болки в крайниците, следствие пластични операции, липса на какъвто и да е спорт, свързан с физическа активност, невъзможност за готвене, занимаване с основно хоби, изключително рестриктивен и стриктен хранителен режим, избягване на слънчева светлина и топлина – плаж, разходки през деня, по–редки социални контакти с близки и приятели, притеснения от външния вид, негативни емоции, нервни кризи, тревоги и притеснения от хода на оздравителния процес, и не само, вследствие трудова злополука настъпила с ищеца на 17.04.2014 г., за времето от 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 28000,00 лв. На ищеца е присъдена и сумата от 1330,00 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода от 01.07.2014 г. до 17.04.2015 г. вследствие трудовата злополука, както и сумата от 264,68 лв. имуществени вреди по чл. 200, ал. 3 от КТ, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението по социалното осигуряване, получавано през периода от 17.04.2014 до 15.01.2015 г.
Като писмено доказателство по делото е приета епикриза от
Отделение „Изгаряния и пластична хирургия – възрастни“ при УМБАЛСМ „Н.И.П.“, С., видно от която на дата 17.04.2014 г. ищецът е приет с изгаряния на площ от 10 % от общата телесна повърхност с дълбочина I, II, AB III степен в областта на лицето, шията и двата горни крайника. Пациентът е изписан на 10.05.2017 г., а за периода на хоспитализацията са изготвяни превръзки под анестезия, поставени са му временни биологични заместители и са извършени две операции на 18 и 22 април 2017 г. При първата хирургически са обработени лицето, ушите и горните крайници на ищеца, а при втората операция под обща анестезиа е извършено щателно почистване на оперираните тъкани и е взет кожен трансплант от лявото бедро.
От приложените по делото (л. 10-14) пет последващи епикризи е видно, че ищецът е претърпял още пет оперативни процедури под анестезия в периода 03.06.2017 г. – 14.10.2017 г. свързани с обработката на изгорелите и трансплантираните участъци от тялото, като всяка е изисквала еднодневен болничен престой.
На следващо място от приложените по делото болнични листи (л. 16-24) се установява, че ищецът е бил в непрекъснат болничен поради временна нетрудоспособност за периода 17.04.2014 г. – 18.12.2014 г.
Видно от декларация на л. 25-26 на
02.06.2014 г. ответникът-работодател е декларирал пред НОИ събитието от 17.04.2014 г. като трудова злополука. Представител на работодателя посочил, че злополуката станала в каравана за почивка на автомагистрала „С.“, на която ищецът работил като охранител. В декларацията е отразено още, че вследствие на злополуката ищецът получил термични изгаряния по лицето, шията и ръцете. Работодателят посочил, че самият пожар възникнал след като въздухът в караваната се наситил с газ, който пострадалият изпуснал от газова бутилка, а впоследствие запалил и свещ за проверка.
По делото е приложено разпореждане от ТП на НОИ – В. от дата 06.06.2014 г., с което злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО.
Представена е и справка от
08.02.2017 г. издадена от Център за зрение – проф. Гр. за пациент Р.И., от която е видно, че на ищеца е поставена диагноза папилом на клепачния ръб на ляво око, с дадена препоръка за оперативно лечение. Предписана е и терапия с медикамент.
Към доказателствата по делото са приобщени фактура и касов бон от 24.06.2016 г. за закупен еластичен ръкав на стойност 66,00 лв. (л. 35), фактура и касов бон за 30,00 лв. за извършен преглед от „СОБАЛ – доц. Г.“ ЕООД (л. 36-37), фактури и касови бонове от 11.07.2016 г. и 05.08.2016 г. за закупени латексови ръкавици на стойност 35,40 лв. (л. 38 -30). Приложени на л. 40 -52 са и касови бонове за покупки на медикаменти, заплащане на прегледи и изследвания от общо 867,59 лв.
Видно от амбулаторен лист от дата
02.11.2017 г., ищецът е посетил лекар специалист по кожни и венерически болести (съобразно посочения в листа номенклатурен код на специалността), във връзка с оплакванията си, че окосмяването по скалпа му не се възстановява, особено теменно. Лекарят е посочил че терапията в случая не е целесъобразна и пациентът следва да се консултира за оперативна пластика.
Видно от амбулаторен лист от дата 14.11.2017 г., ищецът е прегледан от лекар невролог връзка с оплаквания, че след злополуката страда от намалена чувствителност на предмишницата. Медицинското лице е отразило, че при прегледа са представени изследвания сочещи за тежка степен на увреда на радиалния нерв.
Ищецът е представил и епикриза от „СБОБАЛ – В.“
ЕООД (л. 96), видно от която на 28.02.2017 г. ищецът е претърпял оперативна интервенция на клепача на лявото око с оглед поставената диагноза „хореолум и други“.
На пациентът е издадени и болничен лист за шест дена, от които три за болнично лечение.
Видно от представените медицински документи - електромиография от дата 07.02.2017 г. изготвена от лекар невролог, както и амулаторни листи от прегледи на 06.02.2017 г. и 07.02.2017 г., същите съдържат данни за тежка степен на увреда на десния радиален нерв.
Към доказателствата по делото е приобщен и амбулаторен лист от 08.02.2017 г. за преглед на ищеца от личен лекар във връзка с оплакванията му, че пет минути след прием на зеленчуци поличава сърбеж. Предписан е хранително диетичен режим.
Разпечатката съдържа 37 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f53cd8cc-6616-4814-a553-b525bfdefcd9