Решение № 78 от 17.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 1077/2024
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- Антоанета Данова, Калин Калпакчиев, Блага Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 253, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 350, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Данова
Членове:
Блага Иванова
Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201077 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат С. И. и адвокат Вероника В., в качеството им на защитници на подсъдимия А. М. против решение № 277 от 12.08.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 579/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.
С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В жалбата се излагат доводи за това, че липсват мотиви на въззивното решение, което било непълно, неясно и противоречиво, както че липсвали отговори на направените възражения във въззивната жалба; че наложеното наказание било явно несправедливо, защото не съответствало на смекчаващите отговорността обстоятелства. Излагат се подробни възражения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, основано на незаконосъобразно събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото. В това отношение в жалбата се твърди, че съдът се е предоверил на показанията на свидетелите П. Л. и Ю. М., но е пренебрегнал показанията на свидетелите В. Д. и П. К., които също пребивавали с подсъдимия в следствения арест; че САС не е обсъдил приобщените в съдебно заседание на първата инстанция показания на свидетеля Д., в които казва, че подсъдимият му споделил, че като се върнал от работа заварил жената пребита и починала; че е налице обвинителен уклон при постановяване на първоинстанционната присъда, който е споделен и от въззивния съд и в този смисъл не са обсъдени показанията на свидетелите Г.
1
Н., В. Т., С. Т., Т. Л., А. Л., К. С., И. П. и Д. Т., в тези им части, в които заявяват, че отношенията между подсъдимия починалата били добри, че той не е упражнявал насилие спрямо нея, че бил неагресивен и добър човек; че необективно и тенденциозно е оценена от въззивния съд информацията, съдържаща се в заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и конкретно, че не е обсъден отговорът на вещите лица за това, че при подсъдимия не се установяват болестни симптоми на патологична фиксация към жертвата, които да отговарят на критериите за психоза, че у него няма агресивност, а тъга по загубата на партньорката; че въззивният съд погрешно е изградил своите изводи въз основа на заключенията на основната и допълнителната съдебномедицинска експертиза на труп; че от устните разяснения на вещото лице д-р Б. в съдебно заседание на 12.09.2023 г. и от показанията на свидетеля М. Г. се установявал друг механизъм за причиняване на смъртоносното нараняване на М. К. – падане в кухнята, който бил различен от приетия от Апелативния съд; че възприетият от въззивния съд механизъм за причиняване на черепно-мозъчната травма се основава на показанията на свидетелите, които са били в ареста; че е налице противоречие в показанията на свидетелите Д. Т. и М. Г., относно частта от главата, в която е локализирано нараняването на починалата – свидетелката твърди за нараняване в задната част, а свидетелят за нараняване в предната част на главата, което противоречие не е обсъдено от въззивния съд.
В касационната жалба се развиват и съображения за явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че САС не е обсъдил установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства; че лошите характеристични данни за подсъдимия и системния упражняван тормоз върху жертвата, са приети въз основа на предположения; че не са взети предвид от въззивния съд положителните данни за личността на подсъдимия, установени от неговите съседи и колеги, добросъвестното му процесуално поведение, липсата на други наказателни производства срещу него, трудовата му ангажираност и нелекия му живот.
С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаването на подсъдимия при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, алтернативно се иска връщане на делото на втората инстанция за ново разглеждане или за изменение на решението и намаляване на наказанието на 15 години лишаване от свобода.
В срока по чл. 351, ал. 4 НПК е постъпило възражение срещу касационната жалба от частните обвинители Е. Б., П. П., К. П., А. К. и З. К., чрез повереника им адвокат Д., в което се развиват подробни съображения за неоснователност на жалбата и се отправя молба за оставяне в сила на решението на САС.
Пред касационния съд защитникът адвокат И. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите и аргументи на защитата относно множеството противоречия в доказателствения материал по делото; че механизмът на деянието е установен 2 основно от показанията на свидетелите Л. и М. и заключенията на съдебномедицинските експертизи, които неправилно били възприети от САС за достоверни, а същевременно били игнорирани разясненията на вещото лице д-р Б., която посочвала друга възможна причина за смъртта на К., а именно удар върху твърд предмет, вследствие на гравитационното въздействие върху тежестта на човешкото тяло; че показанията на Л. и М. са недобросъвестни и необективни, както и са в противоречие с казаното от свидетелите Д. и К., които също са пребивавали с подсъдимия С. в следствения арест, а това противоречие не е обсъдено от въззивния съд.
Защитникът И. моли да се отмени решението на САС и делото да се върне на втората инстанция за ново разглеждане, алтернативно моли да се измени решението като се намали срока на наложеното наказание до определения в закона минимум, в контекстна на множеството установени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Защитникът адвокат В. поддържа казаното от другия защитник адвокат И..
В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора авторството на деянието, неговият механизъм и останалите съставомерни признаци на престъплението са несъмнено доказани; деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин; няма допуснати нарушения на процесуалните правила; показанията на свидетелите Л. и М. са оценени като последователни и взаимно допълващи се, а мотивите на въззивния съд са подробни; наказанието е справедливо определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Прокурорът пледира за потвърждаване на решението на АС – София.
Повереникът на частните обвинители моли да се остави решението на САС в сила. Поддържа, че голяма част от доводите на защитника не следва да се обсъждат, защото за първи път въвежда в съдебно заседание възражението за нарушение на чл. 314 НПК; че жалбата съдържа аргументи за необоснованост на въззивното решение, а те не подлежат на обсъждане в касацинното производство; че процесуалните права на подсъдимия и защитата са били гарантирани и пред двете инстанции по фактите; че показанията на Л. и М. не са изолирани, напротив те се подкрепят от заключенията на експертизите и от другите свидетелски показания и не са в противоречие с показанията на Д. и К.; че САС е отговорил на всички доводи на защитата и няма следа от обвинителен уклон или предубеденост на съдебния състав; че определеното наказание е справедливо и ще способства за постигане на целите на чл. 36 НК. Повереникът иска присъждане на направените разноски от доверителите й.
Подсъдимият А. С. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС поддържа жалбата и казаното от защитниците си, заявява, че е невинен и моли за справедлив съд.
3
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С присъда № 202 от 18.12.2023 г. по н.о.х.д. № 5532/2022 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. М. С. за виновен в това на неустановена дата в периода от 5.04.2021 г. до 8.04.2021 г., в /населено място, квартал, улица, номер/, умишлено да е умъртвил по особено мъчителен за нея начин и с особена жестокост – М. Т. К., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр с чл. 115 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от двайсет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – по сметка на държавния бюджет да заплати сумата от 5 057.56 лева, разноски от досъдебното производство и по сметка на СГС сумата от 3 258 лева, разноски от съдебното производство, както и да заплати на частните обвинители Е. Б., П. П., К. П., А. К. и З. К. сумата от 4 250 лева – изплатено възнаграждение за повереник. С присъдата СГС е приложил чл. 59, ал. 1 НК, като е зачел към изтърпяване на наказанието лишаване от свобода предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража.
По жалба на защитниците на подсъдимия, пред Апелативен съд – София, било образувано в.н.о.х.д. № 579/2024 г., приключило с решение № 277 от 12.08.2024 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда
Обобщено доводите в касационната жалба навеждат на поддържани нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т.3 НПК, а именно:
- нарушения при изготвяне на въззивния съдебен акт – липса на пълни и непротиворечиви мотиви на решението, както и липса на отговори на поставените във въззивната жалба възражения;
- доводи за процесуални нарушения при оценка на показанията на свидетелите Л., М., Д. и К.; липса на обсъждане на показанията на свидетелите, които установяват добри отношения между подсъдимия и починалата; превратна и тенденциозна оценка на заключенията на съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза и допълнителната съдебномедицинска експертиза; липса на обсъждане на противоречието между показанията на свидетелите Т. и М. Г. относно нараняването в главата на починалата;
4
- доводи за несправедливост на наказанието, доколкото не били взети предвид от САС като смекчаващи обстоятелства положителните данни за личността на подсъдимия, а погрешно били отнесени към отегчаващите обстоятелства факти, изведени на основата на предположения.
С предимство следва да се разгледа доводът в жалбата за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, доколкото от неговата основателност или не, в решителна степен зависи изходът от делото.
І. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК 1. По довода за липса на надлежни мотиви на въззивния съдебен акт ВКС приема, че решението на САС отговаря в пълна степен на законовите изисквания на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. Видно от съдържанието на съдебния акт, САС е изложил приетата за установена фактическа обстановка след собствен анализ и оценка на надлежно приобщените от първата инстанция доказателствени материали. Апелативният съд е отговорил на всички развити във въззивната жалба доводи, които основно са били насочени към доказателствения анализ на първата инстанция по отношение на въпроса за авторството на престъплението – подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия и тяхната доказателствена стойност; в детайли е разгледал показанията на свидетелите Л. и М., като ги е съпоставил със заключенията на съдебномедицинските и съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, с показанията на свидетелите М. Г. и Д. Т. – л. 89 гръб – л. 92 от въззивно дело. САС е подложил на анализ и останалите доказателствени материали по делото във връзка с механизма на инкриминираното деяние и конкретните възражения на защитата по този въпрос. В тази връзка е оценил заключенията на съдебномедицинските експертизи по отношение на нараняванията на починалата в областта на главата и тялото и причинната им връзка с настъпилата смърт; критично ги е съпоставил с показанията на свидетелите Л., М., Г., Т., които възпроизвеждат факти, имащи отношение към механизма на деянието; оценил е противоречията в показанията на свидетелите, като е съпоставил както казаното от близките на жертвата, така и фактите, установени от колегите на подсъдимия. Освен, че съответно е обсъдил доказателствата и фактите, които те установяват, САС е изложил мотиви по приложение на правото и за наказанието, като е отговорил и на доводите на защитата по тези въпроси.