Определение № 1117 от 20.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1117 гр. Стара Загора, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500561 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.419, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк.С.Р., против разпореждане под № 788/31.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. с № 522/2023 г. по описа на Чирпански районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу М. Ш. Ч. от гр.Ч. за сумата от 181,24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.01.2023 год. до 04.07.2023 год., подробно описани в заявлението по чл.417 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради противоречието му със закона и необоснованост и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл. 417 ГПК срещу М. Ш. Ч. от гр.Ч. за сумата от 1060 лева - главница; 181,24 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2023 г. до 04.07.2023 г., 59,59 лв. - обезщетение за забавата за периода 1 от 25.01.2023 г. до 13.07.2023 г., и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № **********/21.12.2022 г. и извлечение от счетоводни книги към 13.07.2023 г.

Обезщетението за забава било съобразено с чл.6 от ЗМДВИП, като за периода от 25.01.2023 г. до 13.07.2023 г. не била начислявана законна лихва.

От представените към заявлението извлечение от счетоводните книги и договора за потребителски кредит се установява, че договорът е бил с краен срок 25.12.2023 г., а размера на сумата съгласно договора е 1060,00 лв., платима на 12 погасителни вноски, от които нито една платена.

Размера на задълженията е общо 1300,83 лв., от които сумата от 1060 лева - главница; 181,24 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2023 г. до 04.07.2023 г., 59,59 лв. - обезщетение за забавата за периода от 25.01.2023 г. до 13.07.2023 г., и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Съгласно договора за потребителски кредит на потребителя е предоставен кредит в общ размер на сумата от 1060,00 лв., а потребителят се е задължил да върне кредита ведно с договорна лихва от 40,37 % годишен лихвен процент, на 12 погасителни вноски, от които 11 в размера от по 108,82 лв. и една от 108,81 лв. Предвидено е в случай на допуснато от потребителя просрочие на дължимите от него плащания той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на задължението.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението досежно сумата от 181,24 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2023 г. до 04.07.2023 г. като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на разрешенията, дадени в ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и на разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 т.2 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение не се издава, когато искането противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно т.3 - когато искането се основава на неравноправна клауза в 2 договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая не са налице пречки за издаване на заповед за изпълнение за сумата 181,24 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2023 г. до 04.07.2023 г., т.к. не е налице соченото в обжалваното разпореждане противоречие със закона.

Указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 3/2019 г. по тълк.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС касаят хипотезите на обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит и се отнасят за липсата на право кредиторът да претендира договорна лихва за периода след обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит.

В настоящия случай претенцията на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД - гр.С. се основава на договор за потребителски кредит, който не е с изтекъл срок, но е обявен за предсрочно изискуем, поради което не е налице забраната да се претендира договорна възнаградителна лихва за периода от падежа на всяка месечна вноска до настъпването на предсрочната изискуемост.

Искането не се основава и на неравноправна клауза или вероятно такава, т.к. клаузата за договорната възнаградителна лихва е индивидуално уговорена в договора за потребителски кредит, същата не създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, и в частност не противоречи на чл.19, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) от Закона за потребителския кредит, която гласи, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В конкретния случай съобразно чл.9.1. от Договора за потребителския кредит, сключен между страните по делото, годишният лихвен процент, дължим от кредитополучателя Ч. възлиза на 40.37%, което % е по- нисък от максимално установения в чл.19, ал.4 от ЗПК. С тази правна норма законът допуска общия % на всички разходи по кредита, съответно да включва и размера на дължимата договорна лихва, уговорена между страните, която не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС /т.е. същата лихва не може да надвишава 50%, тъй като същата е определена от МС в размер на 10%/.

Нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК представлява специален закон по отношение на ЗЗД и именно той е меродавен при преценка за нищожност на клаузата за договорна лихва. В случая с обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че уговорената в размер на 40,37 % договорна лихва накърнява добрите нрави. Този извод е неправилен, т.к. в случая критерият, с който следва да бъде съобразен размера на договорната лихва е визираният в 3 чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно сборът от лихвата и останалите разходи по кредита да не надхвърля предвидения максимален размер. В случая по делото не са налице данни за това.

Не представлява противоречие със закона и обстоятелството, че за един и същ период от време се претендират възнаградителна лихва и обезщетение за забава, т.к. в случая задължението на потребителя за връщането на кредита ведно с възнаградителната лихва представлява платимо на отсрочено плащане посредством анюитетните погасителни вноски задължение, а в случая обезщетение за забава се претендира върху неплатените вноски за главница, но не и за тези за договорната лихва.

Ето защо, обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено, като бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД - гр.С. срещу М. Ш. Ч. от гр.Ч. за сумата от 181,24 лв. договорна лихва за периода от 25.01.2023 г. до 04.07.2023 г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане с № 788/31.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. с № 522/2023 г. по описа на Чирпански районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. Н.Т.Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу М. Ш. Ч. от гр.Ч. договор за потребителски кредит № **********/21.12.2022 г. за претендирана договорна лихва за сумата от 181,24 лв. за периода от 25.01.2023 год. до 04.07.2023 год. като вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк.Н.Т.Т., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК срещу М. Ш. Ч. от гр.Ч. и за сумата от 181,24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.01.2023 год. до 04.07.2023 год., а въз основа на заповедта за изпълнение да се издаде и изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на Чирпански районен съд за фактическото издаване на 4 заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5