Решение № 5749 от 09.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5749 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508703 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5938/06.06.2022г. по дело № 73338 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 25-ти състав А. Д. А., ЕГН ********** с адрес: гр.

София, ж.к. „*******, бл. ******* е осъден да заплати на М. Б. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******* ******* на основание на чл. 30, ал.3 от ЗС сумата от 1830лв., ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до изплащането й, представляващи дял от от получен доход за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. от отдаване под наем на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ***. по кадастрална карта и регистри , одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. София, ул. „******* ливади”, бл 24; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 73,20лв. за държавна такса и 338,55лв. за възнаграждение за адвокат, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 1830лв. до предявен размер от 2000лв., като М. Б. Г. е осъдена да заплати на А. Д. А. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 42,50лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 136600/30.06.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете А. Д. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Б. и адв. Н. гр. София, ул. ******* в частта, с която исковете са уважени за сумата от 590,70лв като дял от събран наем по договор за наем от 01.10.2019г. Изложил е съображения, че 1 решението в тази част неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че договорът от 01.10.2019г. бил сключен от него с наемателя В.К.К. и по този договор за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2020г. получил наем от общо 1200лв. – по 400лв. месечно. Този договор бил автоматично прекратен съгласно чл. 7.3 от договора и с протокола от 09.03.2020г. страните по наемния договор уредили отношенията си, както и с разписка от 08.04.2020г. за плащане по ИзиПей, като в края на март 2020г. наемателят върнал имота.

Така дохода по този наемен договор бил 1200лв. и тази сума декларирал пред НАП Неправилно не било уважено и възражението му за прихващане за сумата от 137,70лв., която била платен данък към НАП за припадащия се дял на ищеца. Наемният доход бил деклариран само от него, размерът върху целия доход от 12 240лв., данъкът върху тази сума бил 1101лв. и той бил платен от него, но в него се включвал и припадащия се на ищеца данък.

Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец М. Б. Г. , ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Възражението на въззивника, че договора за наем бил само за срок от три месеца и след това бил прекратен като наемателят напуснал имота било направено едва с въззивната жалба и като такова преклудирано. Тези възражения били и неоснователни , защото протокола от 01.10.2019г. сочел само оборудването в имота , а протокола от 09.03.2019г- не установявал прекратяването на договора за наем, напускането на наемодателя. Разписката от Изи Пей не сочела за кой договор се отнася, както и прекратяването на договора за наем от 01.10.2019г. Възражението за прихващане било неоснователно, защото не било установено ответникът да е декларирал и платил припадащия се дял от данъка за събрания доход. Отношенията във връзка с плащането на данъка били между нея и фиска, единият от съсобствениците би могъл да бъде освободен от плащането на задължението.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 113881/22.12.2021г. на М. Б. Г. , ЕГН ********** срещу А. Д. А., ЕГН ********** , с която е поискала от съда на основание на чл. 30, ал.3 от ЗС да осъди ответника да й заплати сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до изплащането й, представляващи дял от получен доход за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. от отдаване под наем на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ***. по кадастрална карта и регистри , одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр.

София, ул. „******* ливади”бл 24, ет.2 /първи надпартерен/ с площ от 87,76 кв.м. състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет-баня и тераса, заедно с две избени помещения и две тавански помещения, заедно с ½ ид.ч. от общите 2 части на сграда и от имота в който е построена, представляващ имот с идентификатор ***. Навела е твърдения, че с ответника са съсобственици на имота при квоти от 1/8 ид.ч. за ищеца и 7/8 ид.ч. за ответника. Ответникът ползвал имота от възникване на съсобствеността, преустроил го на четири самостоятелни ателиета – две на жилищния етаж, едно в сутерена и едно на таванския етаж, и ги отдавал под наем, по други дела били уважени исковете й срещу ответника по чл. 30, ал.3 от ЗС за припадащата й се част от събрания наем з периода до 31.12.2019г., имало и дела по чл. 31 , ал.2 от ЗС, като по тези дела ответникът признал, че само той управлява имота и го предоставя на 3-ти лица. През процесния период ответникът отдал под наем имота на В.К. събрал наем от 16 000лв и така припадащата се част на ищеца била 2000лв. С писмената защита е оспорил възражението за прихващане, сочейки че не е платена сумата за данък, правоотношението за данъчните задължения било между нея и фиска.

Претендирала е разноски.

Ответникът А. Д. А., ЕГН ********** в предоставения им срок е оспорил иска. Посочил е, че действително с ищеца били съсобственици на имота при посочените квоти от 1/8 ид.ч. за ищеца и 7/8 ид.ч. за ответника, като отдавал под наем същия – сутерена, таванските помещения и част от апартамента с 4 договора за наем, но през процесния период имало месеци, в които помещенията били без наематели. В годишната данъчна декларация посочил прихода от имота в размер на 12 240лв., от тях 10% били признати от държавата като разходи за дейността в размер на 10% от сумата и така подлежащата на облагане сума останала 11 016лв. , данъкът върху тази сума бил 1101,06лв. Ищцата има право на 1/8 от 11 016лв. тоест сумата от 1377лв., от тази сума тя дължала данък от 137,70лв. за което правел възражение за прихващане, защото само той бил задължен пред НАП за плащането на тази сума. Така иск бил основателен само за сумата от 1239,30лв. в останалата част бил неоснователен. Претендирал е разноски.

По делото е прието влязло в сила на 23.06.2020г. Решение № 79346/30.04.2020г. по дело № 80366/2018г. на СРС, с което А. Д. А. е осъден да заплати на М. Б. Г. на основание на чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата от 1259,56лв. ведно със законната лихва от 20.12.2018г. до изплащането й, представляващи дял от получен доход за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. от отдаване под наем на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор ***. по кадастрална карта и регистри , одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. София, ул. „******* ливади”бл 24.

Приети са невлезли в сила решения по дела между страните по иск за делба и по иск по чл. 30, ал.3 от ЗС.

По делото е приет неоспорен от страните договора за наем от 01.10.2019г. носещ подпис за страните по него, съгласно който А. А. е предоставил на В.К.

3 под наем за срок от 1 година ателие с площ от 30 кв.м. , представляващо част от жилищен втори етаж на къща в гр. София, ул. „******* ******* срещу задължение на наемателя да заплаща наемна месечна цена от 400лв. платима от 25-то до 30-то число на месеца. Съгласно чл. 7.3. от договора при просрочването на плащането на е дин месечен наем договорът се счита за прекратен автоматично и наемателят е длъжен да опразни имота в срок от 5 дни считано от забавата, тоест до 5-то число на следващия месец.

Приет е протокол –опис от 01.10.2019г. носещ подпис за страните по него , съгласно който А. А. и В.К. са се съгласили, че в имота по договора за наем от 01.10.2019г. има хладилник, печка, пералня, абсорбатор, маса, диван, столове, кухненски шкафове, бюро, климатик, гардероб, шкафчета, ракла, спалня, масичка и две столчета, като са посочени и показания на водомер и електромер към 29.09.2019г.

По делото е приет договор за наем от 10.09.2018г. , анекси от 10.09.2019г., от 10.09.2020г., носещи подписи за страните по него , съгласно който А. Д. А. е предоставил на Н. С.М. под наем за срок от 3 години година ателие с площ от 30 кв.м. , представляващо част от жилищен втори етаж на къща в гр.

София, ул. „******* ******* срещу задължение на наемателя да заплаща наемна месечна цена от 350лв. платима от 10-то до 15-то число на месеца.

По делото е приет договор за наем от 01.01.2019г. , анекси от 01.01.2020г., носещи подписи за страните по него , съгласно който А. Д. А. е предоставил на М. Д.а Й. под наем за срок от 2 години година ателие с площ от 30 кв.м. , представляващо част от жилищен втори етаж на къща в гр. София, ул.

„******* ******* срещу задължение на наемателя да заплаща наемна месечна цена от 220лв. платима от 01-во до 15-то число на месеца.

По делото е приет договор за наем от 19.10.2018г. , анекси от 19.10.2020г., от 10.09.2020г., носещи подписи за страните по него , съгласно който А. Д. А. е предоставил на А.и О. Белчев под наем за срок от 2 години година ателие с площ от 30 кв.м. , представляващо част от жилищен втори етаж на къща в гр.

София, ул. „******* ******* срещу задължение на наемателя да заплаща наемна месечна цена от 350лв. платима от 25-то до 30-то число на месеца.

Приета е стр.1 и стр. 6 от годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДОФЛ съгласно която А. Д. А. като приход за 2020г. от наем е декларирал 12 240лв., приспаднати са му 10% от тази сума като разходи за дейността в размер на 1224лв., така облагаем доход бил 11 016лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

4

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. При възмездно отдаване за ползване на съсобствен имот от само един от съсобствениците, отношенията между него и останалите се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС . Реализиралият доходите съсобственик дължи съответната част от тях на останалите съсобственици, без да му е отправено нарочно искане в каквато и да е форма.

В конкретния случай по делото не се спори че страните през процесния период са били съсобственици на имота в гр. София, ул. ******* ливади” бл******* при квоти от 1/8 ид.ч. за ищеца и 7/8 ид.ч. за ответника, че през целия процесен период - от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., само ответникът е мила достъп до имота, като го е управлявал, сключвал е договори за наем и събраната от тези договори за наем наемна цена е в размер на 12 240лв. по четири наемни договора, от които 11 040лв. по договорите за наем сключени с Н. М., с М. Й. , с А.и Б., а сумата от 1200лв. – по договора сключен с В.К. за срок, който наем е за срок от три месеца – от 01.01.2020г. до 31.03.2020г.

Твърденията на страните за тези обстоятелства са идентични, същите се установяват и от събраните по делото доказателства.

Спорен въпрос по делото е дали по договора за наем с В.К. е събран наем от още 2400лв. – за 6 месеца считано от 01.04.2020г. до 30.10.2020г., както и дали е основателно възражението за прихващане със сумата от 137,70лв., представляващи платен от ответника данък за доходите от 10% от припадащата се на ищеца сума.