Решение № 29 от 20.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София , 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20201001002471 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1256 от 26.08.2020г., постановено по търг. дело 92/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав са отхвърлени предявените от Т. П. А. срещу „Телеграф Медиа“ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП, за сумата от 733.46 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, сумата от 320 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи с цел извънсъдебно разрешаване на спора, а именно заплатени адвокатско възнаграждение и нотариална такса, както и за сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда на ищеца, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за начисленото върху главницата от 733.46 лв. обезщетение за забава за периода 21.07.2019г. – 14.01.2020г. в размер на сумата от 36.27 лв. и начисленото върху главницата от 1000 лв. обезщетение за забава за периода от 23.10.2019г. до 14.10.2020г. в размер на сумата от 23.33 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Т. П. А., с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по 1 делото въззиваемата страна „Телеграф Медиа“ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирани страни, имащи право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Т. П.

А. с твърдения, че е професионален фотограф, специализиран в портретна предметна и интериорна фотография. По повод дейността си бил ангажиран от покойният музикант М.

С., познат като „Б. Б.“. През април 2019 г. ищецът заснел групата „***“ с цел конкретна снимка да служи като обложка за нов албум на групата и изпратил цялата фотосесия на групата. Част от снимките били публикувани на Фейсбук страницата на С., като там техен автор бил посочен ищецът. На 21.07.2019 г. Б. Б. починал, поради което започнало нерегламентирано използване на конкретната снимка. Ищецът открил, че ответникът „Телеграф Медиа“ ЕООД използва без разрешение в търговската си дейност негови снимки.

Така на 23.10.2019 г. на сайта https://www.*** била използвана процесната снимка (снимка на Б. Б., свирещ на китара), както и че тя била използвана за визуализиране на новината „Почина Б. Б.“ от 21.07.2019 г. Ищецът изготвил нотариален препис от електронния документ, свидетелстващ за нарушението. Посоченото използване се установявало и чрез архиватора “Wayback Machine”. Сочи, че процесната снимка е използвана не само без разрешение, но и без да бъде посочен нейният автор. Твърди се, че по този начин ответникът нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал. 1 р. ал. 2, т. 1-3 и чл. 19 ЗАПСП, както и правото му по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, поради което му дължал обезщетение. По отношение на претърпените вреди от посоченото противоправно поведение на ответника ищецът сочи на първо място, че пропуснал да реализира ползите, изразяващи се във възнаграждението, което му се дължи за творчеството и труда му, които оценява на сумата от 733.46 лева, съобразно критериите на световния дистрибутор на фотографии “Getty Images” за дигитална реклама на уебсайт при същите размери на фотографията за шест месеца.

Твърди се също така, че ищецът претърпял загуби в общ размер на 320 лева, изразяващи се заплатени адвокатски услуги при опитите за доброволно уреждане на въпроса с ответника в размер на 300 лева, както и за обезпечение на доказателства чрез нотариус в размер на 20 лева. Ищецът претърпял и неимуществени вреди – приел тежко 2 поредната кражба на труда му. Почувствал се унизен и подценен. Необходимостта постоянно да следи в Интернет дали някой не краде труда му го натоварвала психически и не му позволявала да се почувства като творец и артист. Ищецът оценява неимуществените си вреди, представляващи психически болки, страдания, стрес и дискомфорт на 1000 лева.

Ищецът на два пъти опитал да уреди спора с ответника по доброволен път, но не постигнал резултат. Въз основа на изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 2 053.46 лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на 36.27 лева върху дължимото обезщетение за пропуснати ползи в размер на 733.46 лева, считано от 21.07.2019 г. до 14.01.2020 г., както и 23.33 лева обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 23.10.2019 г. (когато узнал за нарушението) до 14.10.2020 г.

Ответникът „Телеграф Медиа“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Сочи, че процесната снимка придружавала новината за смъртта на М. С.– Б. Б. в официалната Фейсбук страница и интернет страница на Z-Rock на 21.07.2019 г. В този първоизточник на информация фотографията не била обозначена като обект на авторски права. Новината за кончината на музиканта била водеща тема във всички медии.

Снимката не била обект на авторско право, тъй като била поднесена като новина в електронното издание на в. Монитор. Използването на снимковия материал представлявало новина по смисъла на чл. 4, т. 4 от ЗАПСП. В конкретния случай обществото било информирано за смъртта на виден български музикант. Освен това, съгласно чл. 24.т. 6 от ЗАПСП, без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение било допустимо възпроизвеждане на фотографски произведения, свързани с актуално събитие. Ответникът поддържа още, че в случая не били налице предпоставките на отговорността за непозволено увреждане, каквато отговорност била тази по чл. 95 ЗАПСП.

Авторът на статията се позовал на радио Z-Rock, а използваната фотография била разпространена публично като част от новина, обект на журналистическо отразяване и в други публични медии. Авторът на статията обективно нямало как да знае, че фотографията, която публикувал, е обект на авторско право, след като в първоизточника на информацията никъде не било споменато авторството върху снимката поради това и липсвало противоправно и виновно поведение от страна на автора на статията. Поддържа също така, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно, още повече, че фотографията била използвана еднократно. Поради така изложените съображения е поискал предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

Видно от представената по делото и приета като доказателство интернет извадка от сайта на „Монитор.бг“, чието съдържание е удостоверено с нотариална заверка от 07.11.2019г. на нотариус Е. Б., и от която е видно вписано заглавие „Почина Б. Б.“ с поместена в публикацията снимка на същия. Видна е и датата на поместване на новината – 21.07.2019г.

3

По делото е представен и е приет като доказателство договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019г., сключен между ищеца Т. А. и АД“Г. и Г.“, с предмет на договора – оказване на правна помощ във връзка със засечено нарушение на авторски права на клиента чрез URL; откриване на нарушителя; правна квалификация на нарушението; преговори, представителство и подготовка за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора във връзка с увреждане авторските права на клиента. В договора е предвидено възнаграждение за услугите от 300 лв., като е обективирано волеизявление, че е платено към момента на сключването на договора, служещ за разписка.

Видно от представеното по делото писмо, адресирано чрез адв. Г. до „Телеграф Медия“ЕООД, била е отправена писмена покана за доброволно плащане на претендираните от ищеца суми за причинените му имуществени и неимуществени вреди – предмет на предявените в настоящото производство искове и възлизащи, съответно на 500 лв. – пропуснати ползи, 320 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. За удостоверяване получаването на пратката от адресата по делото е представено известие за доставяне, подписано от получателя на 09.12.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна :

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради следните съображения :

Предявеният иск е с правно основание Чл.95,ал.1,т.1 от Закона за авторското право и сродните му права за установяване факта на нарушението на притежаваното от ищеца авторско право, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпените от ищеца вреди- имуществени и неимуществени, вследствие на увреждането.

Първата предпоставка за уважаване на предявения иск е доказване на обстоятелствата, от които произтича активната легитимация на ищеца. Ищецът твърди, че черпи тези свои права по силата на това, че е автор на фотография на покойния музикант М.

С., която е част от цялостна фотосесия и която е следвало да послужи като обложка за новия албум на групата „***“, за което обстоятелство по начало между страните спор няма. То се установява и от представените по делото и приети като доказателства копие от изглед на снимката на фейсбук страницата на М. С., в която изрично като неин автор е посочен ищецът. Авторството се установява и от представената пред първата инстанция обложка на албума на „***“, където същата снимка е публикувана с изрично отбелязване, че автор на всички снимки е Т. А./ на л.75 и л.76/. Следователно, доколкото с отговора на исковата молба не се оспорва авторството на ищеца/а единствено се твърди, че процесната фотография не е обект на авторското право по см. на чл.4, т.4 от ЗАПСП/, а от друга страна, тъй като името на ищеца е изписано до снимковия материал, то следва да се счита на осн. чл.6 от ЗАПСП, че не е опровергана произтичащата от закона презумпция, че той е автор на 4 фотографското произведение.

Съгласно цитираната разпоредба се прогласява законовата презумпция, че до доказване на противното за автор на произведението се счита лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени под обичайния за това начин върху оригинала на произведението или копия от него и тъй като в случая името й е изписано точно под заглавието на фотографията, то той следва да се счита за автор на произведението по см. на чл. 3, ал.1, т.7 от ЗАПСП и като такъв е единственото лице, което е оправомощено да разрешава неговото използване от други лица, вкл. и от ответника.

Същото така безспорно е и че процесната фотография спада в категорията „фотографски произведения“ и спада под закрилата на чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП като обект на авторското право.

Установените по делото факти сочат и на осъществяване на нарушение на авторското право върху процесното фотографско произведение от страна на ответника, издател на вестник „Монитор”, с оглед публикуването му на два пъти на интернет страницата на изданието, което е безспорно удостоверено видно от представения по делото и приет като доказателство нотариално заверен препис на електронен документ от 07.11.2019г.Касае се до неразрешено от носителя на изключителното право за използването им – ищецът, като автор на произведението,възпроизвеждане на произведението и разпространяването му сред неограничен брой лица съгласно дефинитивните норми на пар. 2, т. т. 3 и 4 от ДР на ЗАПСП, без заплащане на възнаграждение за това, за което вина носят служителите на ответника, издаващи вестниците с използваното фотографско произведение съгласно презумпцията за виновност. С оглед установеното от фактическа страна следва да се приеме, че за ищеца – носител на изключителното право за използване на произведението са настъпили имуществени вреди от неразрешеното му използване – пропуснати ползи от непредоставянето на правата за използването му, намиращи се в причинна връзка с нарушенията.