Решение № 204 от 18.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно административно наказателно дело № 20225300601291 по описа за 2022 година

Производството е по чл.7 от УБДХ.

С решение от 14.07.2022г., постановено по АНД № 3885/2022г., Пловдивският районен съд, е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на нарушителя Р. П. Т. за проява на дребно хулиганство на основание чл.1, ал.1, т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство/ УБДХ/.

Против това решение е постъпила жалба от адв.Н. Г., защитник на нарушителя Т., с която се изразява недоволство от постановения първоинстационен акт в частта, касаеща наложеното на Р.Т. наказание.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на акта, като в този смисъл се иска отмяна на решението в атакуваната му част и оправдаване на нарушителя Т..

Тези доводи се поддържат пред въззивната инстанция от защитника на жалбоподателя Т.—адв. Г..

Окръжна прокуратура-Пловдив, редовно уведомена не изплаща представител.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността на постановеното решение и във връзка с наведените доводи , намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимна страна, подадена в рамките на 24-часовия срок за обжалване и е допустима, а разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на ***г. между Д. Т. и Р.Т., при управление на МПС, е възникнал конфликт във връзка с предприета опасна маневра от страна на последния. Първоначалния словесен спор между двамата е прераснал в боричкане и нанасяне на удари, при което на Т. са причинени леки телесни увреждания. Впоследствие той, ядосан от действията спрямо него, счупил задната чистачка на автомобила на Т. и двамата отново влезли във физическа разправа, като Т. ударил Т. със счупената чистачка в областта на лицето. Цялата случка се разиграла през деня на оживено място и била възприета от лицето Д. А., който разтървал участниците в конфликта, а междувременно подал сигнал на тел. 112.

Описаната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд, който е направил обоснован анализ на приобщените по делото доказателства, които се споделят от настоящия въззивен състав относно авторството, вината и отговорността на предаденото на съд лице. Относно укоримото поведение на нарушителя Т. се съдържат непротиворечиви доказателствени изявления на всички посочени свидетели, измежду които и на св. А., включително и в обясненията на самия нарушител пред първата инстанция. Самият той не отрича постъпката си, свързана със счупване чистачката на задната врата на автомобила на другото лице в конфликта- Д.

Т., като оправдава тези си действия с това, че е целял да предотврати бягство на Т. от местопроизшествието. Именно в това се заключава и вменената му проява на дребно хулиганство. Т. е предприел недопустими действия по саморазправа на публично място, като е дал израз на гнева си, без да изчака органите на реда и да отнесе оплакванията си до тях. При несъгласие с действията на дадени правни субекти, гражданите следва да сигнализират компетентните органи за предприемане на административни санкции, но не и сами да „правоприлагат“ и то в присъствие на други лица. Подобно поведение е несъвместимо с нормите на общуване в една правова държава.

Неоснователно е възражението на нарушителя, че предприетото от него действие, изразяващо в счупване на чистачка на задно стъкло на автомобила на Т., е с цел предотвратяване на бягство на автомобила от местопроизшествието. Именно това действие е квалифицирано като дребно 2 хулиганство, тъй като е в нарушение на обществения ред и по този начин Т. е дал израз на гнева си, без да се съобрази с нормите на поведение и да изчака органите на реда за адекватна намеса. Безспорно неговото поведение е с пониска степен на обществена опасност и правилно е квалифицирано като проява на непристойно поведение по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ.

Несъмнено по-голяма роля в разразилия се конфликт има другият нарушител Т., поради което първостепенният съд е определил по -висок размер на административната санкция спрямо последния. Неоснователно обаче е възражението, че преписката следва да се изпрати на прокуратурата с указания за провеждане на наказателно преследване спрямо Т. по чл.131, т.12 от НК. Доколкото прокуратурата е била сигнализирана със случая и е постановен отказ да се образува досъдебно производство, то неодобрението от този акт, би могло да бъде проверено по реда на инстанционен контрол от по-горестоящата прокуратура. Въззивният съд няма правомощия да дава указания на прокурора по отношение наказателно преследване спрямо определено лице.

Настоящият съд се солидаризира и с преценката на първата инстанция относно вида и размера на наказанието, наложено на Р.Т.. В случая то е наложено единствено при смекчаващи обстоятелства, защото е определено в законовия минимум на по-лекото от двете административни наказания, а именно глоба в размер на 100 лева. В този смисъл са отчетени и подбудите за извършване на проявата.

В този смисъл решението на ПРС като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено в атакуваната част. Воден от горното и на основание чл.7, ал.3 вр. чл.6, ал.1, б.“а“ от УБДХ, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1442 от 14.07.2022г., постановено по АНД № 3885/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която на основание чл.1, ал.1, т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство на Р. П. Т. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4