Решение № 333 от 17.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. П., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500535 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба от Ж. К. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. " №*, ет. *, ап. ** чрез пълномощника и адв. С. М. от АК- П., длъжник по изпълнително дело 20228840400382 по описа на ЧСИ М. А. с рег.№884 с район на действие Окръжен съд –П. против постановление от 11.07.2023г. съдебния изпълнител, с което оставена без уважение молба на длъжника вх.№6623/04.07.2023г. с искане да и бъдат предоставени на разположение постъпилите суми в банковата и сметка в Банка ДСК“АД от Л. Т. в размер на 871.00лв. и 250 лв.

В жалбата се твърди, че съгласно влязло в сила решение №220 от 16.06.2023г по възз.гр.д.№313/2023г по описа на Окръжен съд-П. Л. Т. е осъден да заплаща на Ж. К. П. в качеството и на майка и законен представител на М. Т. издръжка в размер на 300лв. месечно, считано от 19.01.2023г. Твърди се, че срещу жалбоподатЕ.та е било образувано горевизираното изпълнително дело , по което и е наложен запор на банковата и сметка в „Банка ДСК“АД , по която Л. Т. и превежда издръжка за дъщеря им. След налагане на запора жалбоподатЕ.та е представила на банката и на ЧСИ М. А. решение от 16.12.2016г. на Районен съд –П. , с което Л. Т. е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 200лв. за детето М. Т.. След представяне на съдебното решение на жалбоподатЕ.та е било позволено всеки месец от каса в клон на „Банка ДСК“АД да тегли 200лв. от банкова и сметка , превени от Л. Т. за издръжка.Съгласно решението на Окръжен съд П. Т. следва да заплаща месечна издръжка в размер на 300лв., считано от 19.01.2023г. Твърди се, че жалбоподатЕ.та е подала 1 до съдебния изпълнител искане да даде указание на банката да и отпуска сума в размер на 300лв. месечно, както и да изтегли постъпилата от Л. Т. сума в размер на 871 лв., която се явява разликата в увеличението на издръжката за детето от подаване на исковата молба за увеличение на издръжката на 19.01.2023г. Твърди се, че обективирания в обжалваното постановление отказ, посочените две суми да бъдат изтеглени от жалбоподатЕ.та като средства за издръжка с мотив, че липсват безспорни доказателства за основанието за плащане на тези суми, е незаконосъобразен. Безспорно било, че паричните средства, превеждани от Л. Т. са за издръжка на дъщеря им е съставляват несеквестируем доход.

Поддържа се в жалбата, че в банковите преводи до този момент Т. никога не е посочвал основанието на сумите, които е превеждал по банковата сметка на жалбоподатЕ.та.

Искането е да бъде отменено обжалваното постановление. Направено е и искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока за писмени възражения по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили такива от взискателя по изпълнителното дело.

Представени са мотиви от ЧСИ по обжалваното действие, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата. Приложена е и фотокопие от изпълнително дело №20228840400382 по описа на ЧСИ М. А. с рег.№884 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд-П.

Пазарджишкият окръжен съд констатира, че жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена от длъжника в хипотезата на разпоредбата на чл.435, ал.2,т.2 от ГПК, тъй като жалбоподатЕ.та счита, че е извършен запор върху парични средства по банковата сметка на длъжника за суми, които са несеквестируемо имущество, при което е и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане от съда по същество.

По същество съдът намира следното:

Изпълнително дело №20228840400382 по описа на ЧСИ М. А. с рег.№884 с район на действие ОС- П. е образувано по молба на Е. К. Т. с ЕГН ********** срещу Ж. К. П. с ЕГН ********** въз основа на изпълнителен лист

№465 от 14.10.2022г, издаден по

НЧХД№368/2022г по описа на РС-П. за принудително събиране на сумата от 600лв. разноски за адвокатско възнаграждение по НЧХД№368/2022г на РС-П. и сумата от 500лв. разноски по ВНЧХД№335/2022г на ОС-П..

По искане на взискателя, на 14.12.2022г. е наложен запор на четири банкови сметки на длъжника , една от които е в „Банка ДСК“ЕАД като ЧСИ е изпратил запорно съобщение до тази банка , в което изрично е указал, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на несеквестируема част от постъпления от трудово възнаграждение,вземания за издръжка ,социални помощи, обезщетения за безработица, болнични, пенсия,както и предвидените в друг закон вземания, неподлежащи на принудително изпълнение.

На 22.12.2022г. от длъжника е подадена молба, с която е направено искане до съдебния изпълнител да разпореди на „Банка ДСК“АД да бъдат освободени постъпващите 2 по банковата сметка суми в размер на 200лв. месечно, превеждани от Л. Т., които суми са за издръжка на детето им М. Т.. Към молбата е приложено решение от 16.12.2016г по гр.д.

№2421/2016г по описа на РС-П., от което е видно, че Л. Й. Т. с ЕГН ********** е осъден за заплаща на дъщеря си М. Л.ова Т. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ж. К. П. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200лв.

По повод тази молба съдебния изпълнител е указал на „Банка ДСК“АД постъпленията за издръжка в размер на 200лв. да бъдат предоставени на длъжника Ж. П..

По реда на чл.508 от ГПК на 04.01.2023г „Банка ДСК“АД е уведомила ЧСИ, че длъжникът Ж. К. П. има открити разплащателна сметка №20923121 в BGN, спестовна сметка №21969426 като запорът е наложен по наличните сметки.

На 27.06.2023г. от длъжника е подадена молба, с която е направено искане до съдебния изпълнител да разпореди на „Банка ДСК“АД да бъдат освободени от запора средства размер на 300лв. месечно, представляващо вземане за издръжка както и постъпилата по банковата сметка сума в размер на 870лв., която според длъжника също е вземане за издръжка. Към тази молба е приложено банково извлечение и решение №220 от 16.06.2023г по възз.гр.д.№313/2023г по описа на ОС-П..От приложеното съдебно решение настоящата инстанция черпи данни, че на 19.01.2023г. е било заведено дело за увеличение издръжка в размер на 200лв., присъдена в полза на непълнолетната М. Л.ова Т. , която е дъщеря на Л. Й. Т. и на Ж. К. П. / настоящата жалбоподатЕ./. Районният съд е уважил частично иска като е увеличил размера на издръжката от 200лв. на 250 лв. Решението му е било обжалвано и с окончателно решение от 16.06.2023г. Окръжният съд е увеличил издръжката до размер от 300лв., считано от 19.01.2023г. От приложеното банково извлечение, издадено от „Банка ДСК“АД е видно, че по банковата сметка с титуляр Ж. К. П. за периода от 01.06.2023г до 27.06.2023г. са постъпили следните суми с наредител Л. Й. Т. : на 14.06.2023г. сумата от 250 лв., на 22.06.2023г сумата от 871 лв. Факт е, че в банковото извлечение не се съдържат данни за основанието, на което са преведени посочените две суми.

По тази молба съдебният изпълнител е поискал становище от взискателя по делото Е.

К. Т., която с молба от 30.06.2023г. е изразила становище, че искането на длъжника е неоснователно.

На 04.07.2023г от длъжника е подадена нова молба със съдържание, идентично на съдържанието на предходната молба от 27.06.2023г. и с искане до съдебния изпълнител да разпореди на банката сумата от 250 лв., представляваща издръжка и сумата от 871 лв. представляваща увеличения размер на издръжка за 6 месеца назад да бъдат освободени за теглени от длъжника.

Съдебният изпълнител се е произнесъл по тази молба с обжалвания съдебен акт като я оставил без уважение с мотив, че в документа от банката липсва изрично посочване на основанието „ издръжка“ за превеждане на въпросните две суми от 250 лв., преведена на 14.06.2023г и сумата от 871 лв., преведена на 22.06.2023г.

3

Съгласно постановките на т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Под обжалване на насочването на изпълнението следва да се разбира случаите, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост / пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе дали е секвестируем имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

В настоящия случай жалбоподатЕ.та – длъжник по горевизираното изпълнително дело се позовава на наличието на несеквестирируеми парични постъпления по запорираната и банкова сметка в „Банка ДСК“АД“, чиито източник са средства за издръжка на непълнолетното и дете М. Т.. За установяване на тези нейни твърдения жалбоподатЕ.та своевременно / след налагане на запора на банковата и сметка в посочената банка/ е ангажирала пред съдебния изпълнител надлежни писмени доказателства / влезли в сила съдебни решения/, анализирани по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт .

Съгласно чл.446, ал.4 от ГПК върху вземанията за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Доходът от издръжка е изцяло несеквестируем.

Установи се от данните по делото, че непосредствено след налагане на запора върху банковата сметка на жалбоподатЕ.та в „Банка ДДСК“АД/ запорът е наложен на 14.12.2022г./ съдебният изпълнител е бил уведомен на 22.12.2022г. от самия длъжник за произхода на средствата в размер на 200лв. , постъпващи ежемесечно по тази сметка от вносителя Л. Т., а именно, че това са средства за издръжка. Съдебният изпълнител съответно е уведомил банката за това обстоятелство и по твърдения на длъжника банката ежемесечно му е позволявала да изтегли сума от 200лв. Установи се, че към 14.06.2023г. когато е извършен превод от Л. Т. на сумата от 250 лв., задължението за издръжка е било 250 лв. съгласно невлязло в сила съдебно решение, подлежащо на предварително изпълнение по реда на чл.242 от ГПК. Видно от данните по делото към 22.06.2023г, когато е извършен превод от Л. Т. на сумата от 871 лв. е налице влязло в сила на 16.06.2023г. съдебно решение, с което същият е осъден да заплаща на непълнолетното си дете издръжка в размер на 300лв., считано то 19.01.2023г./ датата на подаване на исковата молба за изменение на размера на присъдена в предходен момент издръжка от 200лв./. Факт е, че в представеното по изпълнителното дело банково извлечение не е посочено изрично основанието, на което са постъпили двете суми от 250 лв. и от 871 лв. по запорираната банкова сметка на длъжника Ж. П.. Този факт е послужил като единствен мотив на съдебния изпълнител да откаже посочените две суми да бъдат оставени на разположение на длъжника/ да бъдат освободени от запора/. Този подход от страна на съдебния изпълнител е абсолютно формален, необоснован, при все че има една сигурна индиция за произхода на сумата от 250 лв., предвид изложените по-горе съображения. Що се отнася до сумата от 871 лв., ако съдебният изпълнител е имал колебания за произхода на тези средства, постъпили по запорираната банкова сметка на длъжника , той е бил длъжен съгласно разясненията дадени в т.13 от ТР 4 по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС да събере допълнително необходимата информация/ с оглед доводите на длъжника/ дали тази сума съставлява разлика до присъдената с окончателното съдебно решение издръжка в размер на 300лв. за шест месечния период от подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебното решение или в тази сума са включени и разноски на страната по иска за издръжка и едва след това да прецени каква част от тази постъпила сума съставлява евентуално несеквестируем доход. Това не е сторено от съдебния изпълнител. Ако са съществували съмнения, че между длъжника по делото и задълженото за издръжка лице Л. Т. е имало и други отношения, във връзка с които се извършват банкови преводи, то този въпрос също е следвало да бъде изследван от съдебния изпълнител. Това е така, защото в настоящия случай се касае очевидно за вземания за издръжка на непълнолетно дете като тук е мястото да се посочи, че законодателят не случайно е дал е една засилена защита на това притезание в нормата на чл.446, ал.4 от ГПК, тъй като интересът на детето е прокламиран в редица закони като основополагащ принцип, който следва стриктно да се съблюдава от всички органи и институции в държавата.