Решение № 21 от 07.02.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Враца, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20211400500293 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

С решение № 40/17.06.2021 г. постановено по гр. дело № 2041/2020 г. по описа на ВКС, I г.о. е отменено изцяло въззивно решение на Окръжен съд гр.

Враца № 44 от 17.02.2020 г. постановено по в. гр. дело № 665/2019 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания за извършване на нови съдопроизводствени действия.

При повторното разглеждане на спора, след връщане на делото от ВКС, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

С Решение № 150/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1676/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, първи граждански състав, е уважен предявеният от П. Б. В., ЕГН: **********, Б. В. С., ЕГН: ********** и Г. Б.

В., ЕГН: **********, против М. П. Б., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците като наследници на З. Г. С. са собственици на нива в м.

„Равнището“, с площ 7.009 дка, ІІІ категория, имот № 125001 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 000182 – полски път на Община Роман, имот № 000860 – полски път на Община Роман, имот № 125002 – нива на В.

Ц., имот № 125022 – нива на „Агрофинанс“ АДСИЦ и имот № 000194 – полски път на Община Роман; нива в м. „Мартиница“, с площ 1.808 дка, ІV категория, имот № 138007 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 000080 – път IV кл. на Община Роман, имот № 138006 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД, имот № 138013 – нива на Ц. В., имот № 138014 – нива на 1

Г. П. и имот № 138008 – нива на Н. И.; нива в м. „Бърдарски садини“, с площ 3.654 дка, ІІІ категория, имот № 179018 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 178038 – полски път на Община Роман, имот № 179019 – нива на Ц. Н., имот № 179030 – нива на наследници на И. И. и имот № 179017 – нива на Ц. Ц. и нива в м. „Зад кичера“, с площ 6.134 дка, ІІІ категория, имот № 280012 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 280001 – нива на Г. Н., имот № 279009 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД, имот № 279010 – нива наследници на В. С., имот № 280013 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД и имот № 000627 – полски път, всички находящи се в землището на с. ***, общ. Роман, като ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на имотите на собствениците.

Със същото решение са уважени предявените в условията на евентуалност от М. П. Б., ЕГН: **********, против Г. В. И., ЕГН: **********, кумулативно обективно съединени обратни искове, първият от които с правно основание чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на обективирания в нот. акт № 6, т.ІІІ, рег. № 2402, н.д. № 251/2017 г. на нотариус Х. А. с рег. № *** на НК, район на действие Районен съд – Мездра, договор за покупко-продажба от 14.07.2017 г., по силата на който Г. В. И., ЕГН: **********, от гр. ***, общ. Червен бряг, чрез пълномощник Ц. Б. И., е продала на М. П. Б., ЕГН: **********, от гр.София, чрез пълномощник С. Г.

Б., собствените си 29/60 ид.ч. от нива в м. „Равнището“ от 7.009 дка, ІІІ категория, имот № 125001, при граници и съседи: имот № 000182, № 000860, № 125002, № 125022 и № 000194; нива в м. „Мартиница“ от 1.808 дка, ІV категория, имот № 138007, при граници и съседи: имот № 000080, № 138006, № 138013, № 138014 и № 138008; нива в м. „Бърдарски садини“ от 3.654 дка, ІІІ категория, имот № 179018, при граници и съседи: имот № 178038, № 179019, № 179030 и № 179017 и нива в м. „Зад кичера“ от 6.134 дка, ІІІ категория, имот № 280012, при граници и съседи: имот № 280011, № 279009, № 279010, № 280013 и № 000627, находящи се в землището на с. ***, общ.

Роман; вторият от които за осъждане на Г. В. И., ЕГН: **********, да заплати на М. П. Б., ЕГН: **********, сума в размер на 5 000,00 лв., представляваща платена по договора покупна цена и сума в размер на 264,50 лв., представляваща разходи във връзка със сключване на договора, от които 104,50 лв. – нотариални такси, 10,00 лв. – такса вписване и 150,00 лв. – местен данък; третият от които с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на Г. В.

И., ЕГН: **********, да заплати на М. П. Б., ЕГН: **********, сума в размер на 10 000,00 лв., представляваща неустойка. С решението са присъдени разноски на ищците по предявения петиторен иск и на ищеца по предявените обратни искове.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

Б.Т. – пълномощник на ответника М. П. Б., в която се излагат съображения за неправилност на същото. Навеждат се доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснован. В жалбата се твърди, че по делото са разгледани 2 недопустими искове с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на два нотариални акта, като производството по делото не е оставено без разглеждане и делото не е прекратено в тази част с определение на съда. Сочи се, че в обжалваното решение не е налице диспозитив и мотиви относно тези искове, като на практика по тях липсва произнасяне както по допустимостта, така и по основателността им. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд като е даден ход на делото, без да са събрани в цялост дължимите държавни такси, тъй като в случая единствената такса, която е заплатена е в размер на 50,00 лв. за предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Навеждат се доводи, че исковете за отмяна на двата нотариални акта не попадат в приложното поле на чл. 71, ал. 2 ГПК и за тях се дължат отделни държавни такси, които не са внесени от ищците.

Жалбоподателят счита за процесуално нарушение и това, че съдът не е оставил без разглеждане исковата молба, след като ищците не са изпълнили неговото указание да внесат държавна такса в определения за това срок, вместо което два пъти е удължаван срока за извършване на това действие от тях като молбата е подадена след изтичане на дадения от съда срок за внасяне на държавна такса и не съдържа посочване на уважителни причини едновременно за всеки един от тримата ищци и за представителя им. Горното жалбоподателят намира за израз на пристрастно отношение на съда към позицията на ищците. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение и като не е дал ход на делото в първото открито съдебно заседание, за което всички страни са били редовно призовани, като причина за отлагане на делото е станало неявяването на третото лице помагач, което е било редовно уведомено и което е депозирало молба, че е започнало работа и не може да отсъства. Твърди, че това е довело до предоставяне на по-благоприятни условия за ищците. Жалбоподателят изтъква и извършено процесуално нарушение от съда, който е допуснал служебно събиране на доказателства, без съответно искане за това от страните по делото, което било поредна демонстрация на неравно третиране на страните в процеса. Сочи, че въпреки направеното от него искане по чл.

183 ГПК, съдът не е задължил ищците да представят в оригинал договор за доброволна делба, а е разпоредил в съдебно заседание секретар-протоколиста да донесе от Служба по вписванията книгата с актове от 2003 г., в която се е съдържал екземпляр от този договор. Твърди, че самото напускане на секретар-протоколиста на залата по време на течащо дело е процесуално нарушение, създаващо съмнения в достоверността на водения протокол от заседанието. Излага и съображения, че в откритото производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на документ съдът служебно, без искане от страните, е назначил съдебно-графологична експертиза и е допуснал разпит на свидетел, а впоследствие е заличил допуснатата експертиза при наличието на своевременно внесен депозит за вещо лице от негова страна. Като съществено процесуално нарушение изтъква и неразпределянето на доказателствената тежест по оспорването на договора за делба. Навеждат се 3 доводи и че първостепенният съд не се е произнесъл по направен му отвод, мотивиран в молба с вх. № 1291/15.10.2018 г., депозирана от пълномощника на ответника, като жалбоподателят счита това за съществено процесуално нарушение, обосноваващо неправилност на крайния съдебен акт. Твърди, че такова е допуснато и при поредицата от заседания, в това число и последното по делото, които са протекли, без третото лице да е надлежно призовано.

От жалбоподателя се излагат и съображения за постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Твърди, че за да уважи иска по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните недвижими имоти въз основа на нищожен договор за доброволна делба, като не споделя приетото от съда, че договорът е бил заверен от съдия по вписванията. Сочи, че съдът не е направил разграничение между извършване на нотариална заверка и поставяне на щемпел на службата по вписвания, отразяващ поредния номер на документа при вписването му. Посочва, че е недопустимо да се приеме, че един и същи документ е заверен на различни дати – веднъж от кмета на с. ***, който е бил некомпетентен да извършва това действие, и втори път от съдия по вписванията. Твърди, че няма данни и наведени доводи по делото лицата да са се явявали и да са подписвали договора лично пред съдия по вписванията в гр. Мездра. Изтъква и че въпросът дали подписите са на посочените в договора лица е останал спорен. Навеждат се доводи, че ищците не доказват собствеността си върху каквато и да било част от процесните имоти, като представеният от тях договор за доброволна делба е нищожен, тъй като не е в изискуемата от закона форма за действителност – липсва нотариална заверка на подписите на страните. Сочи се, че документът е с положен щемпел, подпис и печат на кмета на Кметство ***, който в нарушение на правилата на чл. 83 ЗННД е заверил подписите на страните на договор, който е двустранен и подлежи на вписване, като не е имал компетентност за това. Изтъква се и че в този договор номерата на имотите, за които се отнася, не са изписани с думи, каквото изрично изискване за форма се съдържа в чл. 578, ал. 3 ГПК, като аналогично правило е съществувало и в чл. 474, ал. 3 ГПК /отм./, действал при подписването му.

Излагат се и съображения, че имотите, предмет на спора, са възстановени с Решение № 105/08.03.2001 г. на Поземлена комисия гр. Роман на наследниците на Г. И. М., като именно като обща тяхна собственост са фигурирали в Общинска служба по земеделие Роман и Община Роман, преди сделките, обективирани в двата спорни нотариални акта. Посочва се, че от приетите като доказателства по делото документи се установява, че твърдението в исковата молба на ищците, че те са единствени собственици на процесните имоти, не е вярно. Сочи се и че наведеното от ищците, че ответникът владее имотите без правно основание, е останало недоказано.

Изтъква се, че ответникът е придобил чрез дарение 1/60 ид. ч., а след това чрез покупко-продажба 29/60 ид. ч. от тях от друг наследник на Г. И. М., като собствеността е придобита посредством действителни правни сделки, 4 обективирани в процесните нотариални актове. Въз основа на тях той е станал собственик и на това основание владее ½ ид. ч. от посочените имоти, съобразно правата си.

Навеждат се доводи и за необоснованост на първоинстанционното решение, като се сочи, че то е постановено при едностранчив анализ на избрани доказателства, интерпретирани неправилно.

Излагат се съображения, че решението е неправилно и в частта за разноските, тъй като при наличие на три иска и произнасяне само по един от тях, би следвало да се приеме, че исковете по чл. 537, ал. 2 ГПК са приети за недопустими или неоснователни, като и в двата случая на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлените претенции, както и той би следвало да бъде осъден да заплати не изцяло разноските на ищците, а само частта, съответстваща на уважения иск.