Решение № 22 от 31.01.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Шумен, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500434 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Н. Ц., действащ чрез пълномощника адв. Д. С. от ШАК срещу решение № 491/16.06.2022 г. по гр.д. № 2184/2021 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени изцяло и вместо него постанови друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявения от С. А. С. иск и да бъде установено, че претендираното от ищеца парично вземане не съществува и, съответно ответникът не дължи на ищеца претендираните суми, като му присъди и извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият С. А. С., действащ чрез пълномощника адв. С. С. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 2184/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца по силата на запис на заповед от 11.05.2016 г. сумата от 12 500 лева, ведно със 1 законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, както и разноските по ч.гр.д. № 1963/2020 г. по описа на ШРС.

Ищецът е обосновал претенцията си с твърдението, че със запис на заповед от 11.05.2016 г. ответникът се задължил да му заплати, безусловно и без протест, сумата от 12 500 лева, с падеж 11.11.2019 г.. Тъй като ответникът не заплатил сумата на падежа, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 955/11.09.2020 г. и изпълнителен лист за посочената сума, издадени по ч.гр.д. № 1963/2020 г. на ШРС. На 13.07.2021 г. ищецът получил съобщение, че ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което поражда правния му интерес от установяване на вземането по съдебен ред.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен, навеждайки твърдения, че през 2016 г. бил ангажиран от ищеца да реализира проект за изграждане на система за водоснабдяване на негов обект и още четири съседни къщи, находящи се в м. „ .... „ край гр. Шумен, на „ Новоселско шосе „, на около 100 м. от „ Ловна хижа „, Шумен. За работата по водопровода сключил договор само с ищеца. По този повод, за материалите и труда за изграждане на водопроводната система на всички пет обекта, ищецът му заплатил общо сумата от 12 500 лева и го заставил да попълни и подпише процесния запис на заповед от 11.05.2016 г., с което да даде гаранция за водопроводната система, която изградил, като за посочената дата за падеж – 11.11.2019 г. се разбрали, че е крайния срок на гаранционната поддръжка, след който срок ищецът трябвало да унищожи записа на заповед. Тъй като бил съставен за гарантиране поддръжката на водопровода, в самия запис за заповед няма предвидено предявяване и не му е бил предявен.

След като подписал попълнения от ищеца запис на заповед, последният го накарал да допише текста „ Сумата получих изцяло от С. С. „ и да се подпише, защото парите му ги дал той, но били събрани от съседите му. Докато бил в гаранционен срок, поради особеностите на терена – голяма денивелация и природни събития, имало аварии по водопровода, които той отстранявал за своя сметка. След като изтекъл гаранционния срок, ищецът започнал да го притеснява да прави поправки във водоснабдителната система отново за негова сметка, но той отказал, при което ищецът злоупотребил с издадения му запис на заповед и инициирал съдебна процедура. Предвид изложеното, не е имал никакво желание и воля да се задължава безусловно да плати на ищеца сумата от 12 500 лева, а записът на заповед бил подписан с уговорка между двамата да гарантира обещаната от него гаранционна поддръжка до 11.11.2019 г.. Поради горното, ответникът е заявил, че предявява възражение за нищожност на записа на заповед – поради липса на воля за поемане на задължение за заплащане на сумата, както и възражение за абсолютна симулация на същия, тъй като както той, така и ищецът знаели, че ответникът изготвя документ „ като гаранция за свършената работа „, а не, за да се задължи да върне платената му за работата и вложените матирали сума след срока на гаранцията, като е поискал от съда да отхвърли предявения иск и, вместо 2 претенцията на ищеца срещу него, да постанови съдебно решение, с което да постанови, че не дължи на С. А. С. сумата от 12 500 лева, посочена в „ запис на заповед „ от 11.05.2016 г., както и претендираната законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2020 г., като му присъди и извършените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, като с решението си е признал за установено по отношение на С. А. С., ЕГН **********, че ответникът Д. Н. Ц., ЕГН ********** дължи вземане по запис на заповед от 11.05.2016 г., без протест, с падеж 11.11.2019 г., сумата от 12 500 лева, за което има образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 1963/2020 г. по описа на ШРС, като има издадена заповед № 955/11.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.417 от ГПК – 10.09.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и е осъдил Д. Н. Ц. да заплати на С. А. С. сумата от 703 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса и сумата от 1 155 лева, представляваща сторените пред първа инстанция разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението се обжалва изцяло от ответника по иска.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, в частта, в която се признава съществуване на вземане по запис на заповед от 11.05.2016 г., без протест, с падеж 11.11.2019 г. за сумата от 12 500 лева, за което има образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 1963/2020 г. по описа на ШРС, като има издадена заповед № 955/11.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.417 от ГПК – 10.09.2020 г. до окончателното плащане. В частта, в която се признава съществуване на същото вземане на основание чл.240 от ЗЗД, т.е. договор за заем решението е постановено по непредявен иск, тъй като подобно основание не е възведено от ищеца с исковата молба и до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. Ето защо, в тази му част решението е недопустимо и следва да се обезсили.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Въз основа на заявление вх. № 12578 от 10.09.2020 г., по ч.гр.д. № 1963/2020 г. по описа на ШРС, в полза на ищеца били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 955/11.09.2020 г. и изпълнителен лист от 14.09.2020 г., по силата на които ответникът бил задължен да му заплати сумата от 12 500 лева, ведно със законната лихва върху нея от 10.09.2020 г. до изплащане на вземането, което произтича от запис на заповед от 11.05.2016 г. без протест, с падеж 11.11.2019 г., както и сумите от 250 лева – държавна такса и 453 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта да изпълнение била връчена на длъжника на 30.05.2021 г., ведно с покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 730/2020 г. на ЧСИ ....., рег. № 931. На 3

29.06.2021 г. длъжникът депозирал бланкетно възражение по чл.414 от ГПК, с рег. № 4114/29.06.2021 г. срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане № 1318/30.06.2021 г., връчено на заявителя на 13.07.2021 г., заповедният съд указал на същия, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, да предяви вземането си по съдебен ред, което той сторил с искова молба рег. № 5888/10.08.2021 г., предмет на разглеждане в настоящото производство.

Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че предявеният положителен установителен иск, имащ за правно основание чл.422 ог ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ е допустим.

Досежно основателността му, се установи, че като основание за издаване на процесната заповед за изпълнение е послужил запис на заповед, приложен на л. 7 от първоинстанционното дело, в съдържанието на който е посочено, че ответникът, в качеството на издател, се задължава да заплати безусловно и без протест на ищеца на 11.11.2019 г. сумата от 12 500 лева, на адреса му в гр. Шумен, както и, че документът е издаден на 11.05.2019 г.. Записът на заповед е подписан от издателя, като след подписа е поставена и подписана от същото лице отметка: „ Сумата получих на цяло от С. С. „.

Ответникът навежда възражения, че записът на заповед е нищожен поради липса на воля за поемане на задължение за заплащане на сумата, както и за абсолютна симулация, като твърди, че както той, така и ищецът са знаели, че ответникът изготвя документа „ като гаранция за свършената работа „ по сключен помежду им договор за изграждане от ответника на водопроводна система в пет съседни имота, единият от които собственост на ищеца, а не за да се задължи ответникът да върне платената му за работата и вложените матирали сума след срока на гаранцията.

По така предявените възражения, по които дължи произнасяне на основание т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. н ОСГТК на ВКС, съдът съобрази следното:

От приложените по делото молба от С. А. С. до управителя на „ В и К „, Шумен, вх.

№ 2381/08.10.2013 г.; заявление за издаване на изходни данни и условия за присъединяване към „ В и К „ системи то 19.11.2013 г.; декларация за съгласие от председателя на СЛРД „ Сокол „, гр. Шумен; становище за „ В и К „ проектиране от 20.11.2013 г., скици и схеми, издадени от АГКК – Шумен; нотариални актове; договор за изработка от 01.12.2014 г. и договор за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчните води от 25.05.2015 г. се установява и не се спори между страните, че на 01.12.2014 г. между ищеца, в качеството на възложител и ответника, в качеството на изпълнител е бил сключен договор за изработка, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят се съгласил да извърши изграждане на външно водопроводно отклонение – от съществуващото на СЛРД „ Сокол „, гр. Шумен до собствения на ищеца ПИ № *** по КККР на гр. Шумен, местност „ Новоселско шосе „, с материали на изпълнителя и със средства на възложителя, срещу възнаграждение в размер на 12 500 лева, със срок на изпълнение един месец, считано от 01.12.2014 г.. В чл.4, ал.1 от договора е било посочено изрично, че изпълнителят поема и 4 рекламациите по обекта в продължение на пет години за негова сметка.

Посоченият договор за изработка е представен от ищеца в първото по делото заседание като в същото съдебно заседание ответникът е заявил, че изписаният ръкописен текст в документа не изхожда от него, но не е поискал откриване на производство по оспорването му, нито е отрекъл, че положеният подпис срещу изпълнител е поставен от него, респ., че е изразил съгласие за сключване на договора, поради което съдът приема, че същият обективира валидни волеизявления на страните за постигане на съгласие относно всички негови клаузи. Още повече, че самият ответник се позовава на този договор като основание за издаване на процесната запис на заповед, с цел обезпечаване на задължението му за гаранционна поддръжка на водопроводната инсталация след изграждането й, а от друга страна – не ангажира доказателства, че действително уговорените клаузи от сключения между страните договор за изработка са имали различно съдържание от вписаното в него.