Решение № 10 от 08.01.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр.Мадан, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100190 по описа за 2023 година

Предявени са първоначален иск с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 6 и сл.

ЗПФУР и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от КРЕДИТ ИНС АД против Р. В. Б., с която е предявен иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца: сумата от 1625.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра,,№ **/21.02.2022 г, сумата от 234.00 лв. /двеста тридесет и четири лева/ договорна лихва за периода 21.04.2022г.-21.08.2022 г., сумата от 174.53 лв /сто седемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ законна лихва за забава за периода 22.04.2022 г. - 28.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане па главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **/2023 г. по описа на Районен съд Мадан.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № **/21.02.2022 г при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Въз основа на цитирания договор ответникът- кредитополучател получил сумата от 1950 лева на каса на офис на „Изипей” АД, срещу представена от Р. В. Б. лична карта. Към дата 31.05.2023 г.

Кредитополучателят бил погасил изцяло вноската, дължима на падежна дата 21.03.2022 г., а следващата, с падежна дата 21.04.2022 г., бил погасил частично, като остатъкът от нея бил 335.45 лв. Вноските по кредита, падежите на които били настъпили съответно на 21.05.2022, 21.06.2022, 21.07.2022 и 21.08.2022 г били изцяло дължими. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване па падежните дати, но Р. В.

Б. не била осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред PC Мадан, образувано е ч.гр.дело №**/2023 г. и по същото дело е издадена 1 заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на ответника в законоустановения срок. Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Р. В.

Б., към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било в размер на: 2033.53 лв. , от които 1625.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №**/21.02.2022 г., 234.00 лв. договорна лихва за периода 21.04.2022 г. - 21.08.2022 г. и 174.53 лв. законна лихва за забава за периода 22.04.2022 г. 28.04.2023 г.По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на иска. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В чл.3.2. от Договор за потребителски кредит „Екстра” № **/21.02.2022г. било записано, че ГПР (годишният процент на разходите) е в размер на 49,70 %. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски,месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Сочи, че в настоящия случай и разходите за гаранция, съдържащи с в колона 5 от погасителния план, следва да бъдат включени в годишният процент на разходите по кредита. Счита, че годишният процент на разходите, изчислен, съобразно параметрите главница, възнаградителна лихва и „сума гаранция'’ не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера му не е включена дължимата от кредитополучателя гаранция, чиито размер е над 50 на сто от чистата стойност на кредита - при отпуснат кредит в размер на 1950,00 лева се дължи гаранция в размер на 1111,50 лева. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Ето защо договорът бил недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищеца, че към 31.05.2023г. кредитополучателят бил заплатил изцяло вноската с падеж 21.03.2022г., а следващата с падежна дата 21.04.2022г., е погасил частично, като остатъкът от нея бил 335,45 лева. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение било посочено, че остатъкът от вноската с падеж 21.04.2022г. е в размер на 414,64 лева. От Р. В. Б. били извършени следните плащания по кредита чрез „Изи Пей” АД:

На 14.09.2022г. с Разписка № **- 200,00 лева, На 08.06.2022г. с Разписка № **- 200,00 лева, На 19.01.2023г. с Разписка № **- 400,00 лева На 08.06.2023г. с Разписка №**- 150,00 лева.

Всички плащания - общо в размер на 950,00 лева следва да се отнесат като плащания по главницата на основание чл.23 ЗПК. Поради недействителността на договора за кредит недължима се явявала претендираната от ищеца договорна лихва в размер на 234,00 лева и 174,53 лева

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен НАСРЕЩЕН ИСК от ответника, за осъждането на КРЕДИТ ИНС АД да заплати на Р. В. Б. сумата от 1618,87 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 07.12.2023г.) , представляваща недължимо платени суми за лихви, такси и други възнаграждения, за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. по Договори за потребителски кредити, сключени между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните в периода от 01.01.2021г. до 31.12 2022г. съществували трайни взаимооотношения, в рамките на които КРЕДИТ ИНС АД е предоставял потребителски кредити на насрещната страна, за всеки от които е бил сключван договор за кредит, но кредитополучателя не разполагал с преписи от договорите.

В качеството си на кредитополучател по договорите ищцата по насрещния иск превела на КРЕДИТ ИНС АД значителни по размер суми, като за част от тях съхранявала разписки от каса на Изипей АД: На 11.05.2021г. с Разписка № **- 200,00 лева, На 27.05.2021г. с Разписка № **- 459,72 лева, На 25.08.2021 г. с Разписка № **- 647,15 лева, На 08.09.2021г. с Разписка № **- 515,00 лева, На 04.10.2021г. с Разписка № **- 504,00 лева, На 19.10.2021г. с Разписка № **- 515,00 лева, На 26.10.2021г. с Разписка № **- 1070,00 лева, На 29.10.2021г. с Разписка № **- 132,00 лева, На 16.12.2021г. с Разписка № **- 2194,00 лева, На 05.01.2022г. с Разписка № **- 2194,00 лева, На 16.02.2022г. с Разписка № **- 2194,00 лева. Общият размер на 2 направените от кредитополучателя плащания по сметка на ответното дружество, за които разполага с разписки е 10 624,87 лева. През периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. ищцата по насрещния иск била заплатила на „Кредит Инс“ АД сумата от 2 000,00 лева, дължима като лихви, такси, гаранции и възнаграждения по договори за потребителски кредит, които договори били недействителни, и поради това като кредитополучател по тези договори не дължала заплащане на каквито и да е разходи, извън чистата стойност на получените кредити, на основание чл.23 ЗПК. На това основание платената сума от общо 2000,00 лева се явявала платена без основание и като такава подлежи на връщане от ответника на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от КРЕДИТ ИНС АД, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Сочи, че в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. между страните били сключени следните договори, с общ размер на отпуснатите суми 13 150.00лв.: № **/ 26.12.2020, с отпусната сума 450 лева, № **/15.06.2021, с отпусната сума 450 лева, № **/27.08.2021 с отпусната сума 450 лева, № **/ 29.09.2021, с отпусната сума 450 лева, № **/15.10.2021, с отпусната сума 450 лева, № **/25.10.2021, с отпусната сума 1050 лева, № **/01.11.2021, с отпусната сума 2050 лева, № **/14.12.2021, с отпусната сума 1950 лева, № **/20.12.2021, с отпусната сума 1950 лева, № **/ 19.01.2022, с отпусната сума 1950 лева, № **/21.02.2022, с отпусната сума 1950 лева. По всички сключени договори ищцата избрала възможността да й бъде предоставена гаранция от Дружество „Гарант“ БИКНЕЛ КОРП ООД, per. номер **/23.10.2014г, с което „КРЕДИТ ИНС”АД (с пр. данни „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК **, преобразувано чрез промяна на правната форма) имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014 г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на Кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит, и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” - възнаграждението за предоставената от дружеството гарант гаранция по отпуснатия потребителски кредит, от кредитополучателя. В чл.1 ал.З било предвидено, че дружеството гарант се задължава след писмено поискване да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост. Ответникът по насрещния иск се позовава на чл.442 от ТЗ. Счита, че възнаграждението дължимо от наредителя по гаранцията не следва да се включва към разходите по потребителския кредит. Касаело се за дължимо възнаграждение за услуга предоставена от ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ, за обезпечаване на вземанията по процесиите договори. Дължима била по силата на самостоятелно правоотношение, което е резултат от съзнателния избор на ищцата. Позовава се на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, като сочи, че дори да се приеме, че с включване на процесията такса „Гарант” се надвишава посочения размер в ал. 4 на същата разпоредба, то нищожни са само клаузите, надвишаващи съшия, а не целият договор. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От приетото за послужване ч.гр.д. № ** по описа за 2023 г. на МРС, се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № **/ 28.04.2023 г., с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения първоначален иск. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане от 10.05.2023 г. и на основание чл.415, ал.1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена 3 заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по предявения първоначален иск. Предвид изложеното предявените искове са допустими.